Кристо, душицо златна, на тебе кой ти има пълно доверие?

Хората, които ми имат пълно доверие, сигурно.

Ха, в смисъл, може и да нети се вярва, но съм по-надежден от доста хора, които сам познавам, а сигурно и дето ти познаваш. Въпрос на опознаване. Ще се повторя - Честито!

Не казвам, че си ненадежден, просто друг имидж създаваш и пазиш тука Но хайде честито ви и от мен!

Колкото до идеалната половинка, не мисля, че има такова нещо. Този, който е идеален за мен тук и сега, няма да е идеален за мен след време. Защото непрекъснато търся нещо конкретно в даден мъж, после като го намеря и му се порадвам, в един момент се пресищам, писва ми и тръгвам да търся нещо съвсем друго/някой друг. Гадно е, брутално е, но явно аз съм такава. Не мога да съм дълго време влюбена. Няма какво да се оправдавам с баналната реплика "Не съм срещнала подходящия"...

Не, просто хората виждат, каквото искат да видят... или просто не на всички показвам Добрия Кристо, защото не всички заслужават...

Ами, аз познавам моята идеална половинка, откакто съм се родила. Т.е. никога не съм се разделяла, че да се налага да се събирам отново
Сега сериозно - само аз ли се чувствам истински цяла, когато съм сама, а когато съм във връзка започвам да се чувствам именно като половинка - половин човек, непълноценен...?

Явно или си прекалено всеотдайна, или си голям егоист

Явно не си срещнала правилния човек, който да те кара да се чувстваш независима и цяла. Половинката е половинка, защото споделяш всичко с него/нея и следователно ти остава само половината от това нещо

Поздравявам те! Това е перфектното положение, поне в очите на моя милост Чак почвам да се замислям дали пък да не те поканя на среща

Мисля, че успявам да балансирам. В някои отношения изпадам в една от двете крайности, но като цяло вярвам, че съм в златната среда Ако за теб "егоист" значи да си малко саможив, свободолюбив и самодостатъчен, тогава може би съм егоист. От друга страна пък имам лошия навик да се грижа твърде много за хората, които обичам. Просто внимавам да не се обсебваме взаимно, а във връзка май така се получава, не можеш да запазиш личното си пространство. Зависи си от човека, но аз специално имам нужда от голямо пространство, не мога да се примиря някой да ми държи сметка, да ми иска обяснения, да трябва да се съобразявам с него за неща, които касаят само мен. Бърка ми се в живота прекалено много, опитва се да ми диктува какво да правя, ако не му позволявам ми се сърди и т.н. Някой преди ми беше показал есе на тема "Жената като аксесоар". Точно по този начин се чувствам с мъж покрай мен, не знам защо. Просто не ми допада идеята да съм нечия собственост и друг човек да е моя "собственост". Връзка до някаква степен означава чужд контрол, постоянни компромиси, липса на самостоятелност и на пълна свобода, което хич не е за мен. Аз искам да имам възможността и правото да върша всичко, което ми хрумне, а не предварително да искам и чуждото мнение, и да се съобразявам.
Демек, не обичам да деля себе си с някой друг Така като се замисля, май много мяза на егоизъм, но важното е, че ме прави щастлива.
А и не харесвам жената, в която се превръщам, когато съм обвързана. Някаква...любвеобилна досада, бляяя Предпочитам да съм си свободен темерут

То ше предизвика фурор тука, предполагам много форумки ше се разпознаят в него, и ше има нахранвания поголовни... но ше е добре, да го видят и тук хората...

А и ако смяташ че е добре да се постне, кажи да се свържа с авторката му...

Няма нужда, Крис, то заглавието казва всичко

И все пак, ако някой иска да скива - http://www.facebook.com/profile.php?id=1177595934&ref=ts#/note.php?note_id=63299794593

е ама аз нямам фейсбуукк...

на мен ми излезе моя home, така че явно Кристо нещо не е уцелил линковете..

Уви, явно няма да се види този линк...
Като говоря с авторката, ше реша дали да има отделна тема по повода...