любовта е прекрасна -докато я има обаче.а след това какво? как продължихте след като се наложи да си кажете " а някога бяхме двама"-по пътя на отмъщението, на промяната , на себеунищожението?
имаше ли изобщо път , по който да продължите?

Без никакво колебание по пътя на отмъщението. Промяната и себеразрушаването са относителни, отмъщението е вечно актуално

да. направо кървава вендета....това е естествена реакция когато някой ти е причинил болка-да отвърнеш

1 шоколад + 1-2 вечери рев и общо взето ми става толкова натравено на тоя дето ме е накарал да похабя толкова еnergy и да погълна толкова калории, че ми минава... После ми остава хубав спомен

офф топик: Boromir, ти скорпион ли си?

много сладко и позотивно предложение, Райче и аз съм за шоколада, но тоя път се оказа прекалено късно

Никога не е прекалено късно вЕрвайте ми, шоколад му е майката

На кариеса

Ето още една причина да не искаш да го виждаш въпросния човек Мразя на зъболекар! Ония дяволски машинки... ау ужас!

Райче, толкова си весела - а тая тема трябваше да е трагична ама ти си слънце, то е за това.......

както продължава SS Enterprise след сблъсък с клингонски крайцер, известно време се поправя и после продължава напред из дебрите на непознатото!
отмъщение ли? и как? нова връзка напук например? и кои ще пострада повече? или физическа саморазправа? какво ще върне тя? промяна? само дотолкова че вече не сте двама.... просто пътя е само напред, rise and falls, всички бъркаме, всички ни боли, ама ако живота е "златни пеперуди в розова мъгла" няма да е интересно
иначе знам как се чустваш, и няма да ти мине ако ти самата не поискаш... просто започваш отначало... първата крачка е трудна... но света не се изчерпва с един човек, вече го знам.... така че коктейлче, поправка, и напред из дебрите на непознатото......

их, нищо, че вече ти разказах на ЛС, ще ти кажа и тук
Няколко варианта има -
1. била съм много влюбена, той е скъсал с мен - най-трагичното преживяване - основно агресия, насочена към себе си, постоянен рев спирам да се храня и да спя, омраза и желание за отмъщение, което не стига доникъде, защото аз още го искам по някакъв нещастен начин...Утешение с някакви мъже, на които после не помня имената даже...Абе въобще...Мнооого лоошо.Добре,че ми се е случвало само веднъж.
2.не съм била много влюбена, били сме привързани, той е скъсал с мен - ами обикновено оставаме до някаква степен приятели.Най-малкото не се подминаваме по улицата. Не преживявам кой знае колко тежко раздялата,малко ми е криво, но още същата вечер се забивам с някъв пич
3.във всички останали случаи, в които съм се разделяла с мъж,я по моя, я по негова вина - хич не ми пука - има ги с милиони
Общо взето, не се връзвам много:)

Мноу ясно! Rock your life!

ех, спестихте ми едно ходене до психиатъра. признавам ви

К`ви психиатри, бе слънце! Я не се излагай!

Само един шоколад??? И само една - две вечери??? Я не се излагай - дай да страдаме качествено Всички пари се дават за сладко и половин година лишаване от човешка компания. Ако след това не си със сериозни психически деформации и все още можеш да се побереш в някоя дреха - живот, живот...