Него съм го оставил за по-нататък ^^ Иначе и за него се глася, дам ^^

ех, Кирил Христов последните си години пише невероятно Попаднах на един откъс от последната му (май) творба, Бездна, която не е издавана до 1995-та... невероятно е

Също и П. Спасов, по-съвременен, прочетох едно негово стихотворение и се влюбих. И се дивя, човекът не е гледал да поставя рима, но въпреки това стихотворението пак е мелодично

Бе от известно време насам доста автори открих, и ми е тъжно, че не са толкова достъпни колкото повечето глупости, които издават сега, а трябва да търсиш и търсиш и да даваш луди пари да попаднеш на тях :/

"Тютюн" ми е една от любимите книги за всички времена

Не мога да обясня защо ми харесва една книга...самите герои ми харесват как са описани,как се променят през страниците и как накрая се превръщат в коренно различни персонажи.Харесва ми развитието,историческите моменти,сцените,разрухата на човешкия дух.
Но ми се струва,че само аз съм почитател на " Тютюн " - повечето ми познати не успяха да я дочетат .

На теб защо не ти харесва ?

Книгата е нещо индивидуално и всеки я приема по свой начин. Не виждам смисъл да се искат обяснения от хората. Колкото до различните варианти, идеята на Димов си остава една и съща. Това, че е принуден да преработи книгата, не променя по никакъв начин основите на романа.

Когато Шекспир е писал своите сонети, едва ли са се намирали всезнайковци, които да определят значението на преобладаващите звукове в n-тия коплет и да провъзгласяват какво е имал предвид авторът. Но Шекспир е продължавал да пише. Аз съм твърдо против унифицирането на литературата с литературната критика. Литература ще има и без критиката, но критика не ще има без литература.

Колкото до случая на "Тютюн", може би си по-запозната от мен, все пак учиш "Българска филология", но един факт остава непроменен - макар, че са добавени много нови страници и герои, литературната критика днес разглежда единствено основните идеи на Димов, представени чрез героите Ирина, Борис, Костов и фон Гайер. За мен главите, проследяващи дейността на партизаните, бяха по-малко интересни, но интуитивно разбирах, че не те са основната идея на автора. Така че произведението не изгуби своята стойност дори и след втория прочит.

Най-често лош.

Лош или добър, книгите се пишат за читателите,
а не за захранване на лит.крит. машината, а който
прави второто, просто си губи времето с писане,
по-хубаво да се захване с четкане на обувки.

А чували ли сте за Мартин Ралчевски? Аз скоро подарих неговата "Безкрайна нощ" и ми бяха харесали подаръка, та мисля и аз да се възползвам от този мой подарък:)

Правилно. Затова трябва да спрем да четем книги. Още по-добре ще е ако почнем да ги горим.

я аз малко да съживя темата. Както беше писала Амели да пробвам и с Георги Стаматов, поизрових едно солидно количество негови разкази, май неиздавани, и доста, ама доста ми допада! Той май не е писал нещо различно от разкази, а и е издавал във вестници къде ли не... което е доста интересно, да ровиш в един голям кашон с вестници от 30-те години и да намираш разказчета на известни писатели

Също така поех на вълна Владимир Полянов и Павел Вежинов, и двамата много добри белетристи, пак техни неиздавани разкази

Едно прекрасно откритие от лятото- Улица без име, на Капка Касабова.

Книгата е писана на английски, защото авторката от 20 години живее в Нова Зеландия- и първоначално е била предназначена за англоезичната публика.
Много истинско описание на една история, започнала през 70-те години и завършваща сега. И много отговори на въпроса Защо БГ е това, което е.
Признавам си, че книгата е малко страшна, защото описва белезите на соц. режима и психологически, и материално. Емоционална и близка. Аз открих много неща от детството си в нея. И учудващо как човек, прекарал по-голямата част от живота си в чужбина, толкова точно долавя явленията в обществото и държавата в настоящия момент.