е то оставаше и ти да си плащаш за това^^

типично за анархистите и грийн дей феновете -
имат отговорна задача и се накъЛкват

да, ама си я свърших както си му е реда!

айде, айде, и аз съм ходил на работа след тежък запой като съм спал в автобуса търново- софия


и аз се кефя на грийн дей, ама мен си ме обичаш, нали Пешо?

Някак ми е много хубаво! Не съм бил в Университета от.... 21 април....

Еееей, от колко време не се бе намерил човек, който да успее да ме разплаче с нещо, което казва/прави. Пачата й с пача... Сега разбирам защо той толкова отчаяно искаше да се измъкне от Стара Загора, от тоя дом, от нея - щото приятелите си можеш да ги избираш, но роднините си - не. И след онова, което ми каза днес, единственото, което я спаси от наистина жестоко отмъщение там и на момента (защото не само знаех какво мога да й кажа, ами бях и на косъм да го сторя), бе фактът, че съдбата я е облъскала жестоко. Стара мома, загубила родителите си и брат си, на всичкото отгоре - луда. Но това, че наистина има проблеми с главата, не я оправдава по абсолютно никакъв начин.
Аз не съм й виновна, че е включила всякакви защитни механизми. Егоизмът има граници - а нейното е болест.
Добре, че бе Косьо. Отново.

Поне съм пич и удържах положението с усмивка. После минах 50 метра, седнах в градинката на "Пиперка" и се разплаках. Всъщност... емоциите са хубаво нещо. А тя си понася наказанието всеки миг.

Колкото и да го мисля - и нейната не е лесна. Но аз нямам вина за това. И никой не ме е питал аз как съм понесла съответните събития, нали? Последното, обаче, си е чисто моя вина - понякога не е полезно да даваш вид на толкова кораво копеле.

Ениуей. Сори за откровението. Просто бях яхнала метлата мъничко.

Оо, градинката на баня Пиперка, какви спомени само от една юлска нощ....

Абе, Жо, ти имаш ли някое място из България, от което да нямаш някакви такива спомени? Иначе градинката не е нищо особено. Аз я помня с 3 неща - а/оттам тръгват колите на шофьорските изпити; б/майката на най-добрата ми приятелка ни купи някакъв много странен сладолед от едно заведение там и в/вчера ревах като идиот по телефона на близък приятел заради една луда.
Ужас. Дано твоите спомени оттам са по-хубави, макар че не си от СтЗ.

Пешо не ме обича - хлип

Абе не съм пешо по паспорт, но за теб ще стана

Да ама аз моето ФМИ не си го давам
Иначе Пешовци колкото искаш

Е щом е така FMI си оставам

Ако това може да се сметне за душевен отпадък... ръцете ми... треперят... от щастие. И цял ден ще се треса от щастие. Боже, боже, боже мой.