... последните ти 2 реда са добри...

но...

(бийтбокс от пич, като фона на:

Гоги, гоги, рими много строги
вадиш срещу мене в този час.
Но какви ще са твоите насоки,
ако пръв те простна аз?

Нима си, нима си, се доказал с меча?
И това, че си цар на фехтовка,
и имаш яка подготовка,
не значи, че ще ме победиш, човече.

Не се играе с острите ножове и саби,
не сме с тебе, дърти баби,
да се клатушкаме с железа вместо езици остри,
затова и нека нашите гости,
тука определят не дължината на стоманата в ръчичка,
нито силата на малката ни римуване игра едничка,
а докосването по челото с думи недни...
... нека кажат после че стиховете ни са вредни...

Искам да се смея и играя
Искам да хвърчат искри
Искам да те пратя в Рая
Но ти пък взе и се покри...

Злобата си не изливам,
И не искам да те убивам...
Но ще вземеш гуменият меч,
че настана време веч

Гладиаторският ден дойде,
И този който следва да умре
Цезарът ще поздрави
да се скрие не върви.

Грабвай гуменият меч
Тризъбецът е мой
Ще се лее кръв, ще има сеч
Готви се ти за бой!

(утре в Булонската Гора)

Ти продължаваш да ме прозяваш
с безполезни задявки по този повод,
да се чувстваш, да подражаваш,
и да ме нападаш на готово...

Аз не ща оръжия, не ща меч.
Омръзна ми да избирам желязо,
когато езика ми тъй силно мрази,
да остава неизползван вече...

Готов съм за удари, нека ги чуя,
готов съм за твоята тежка неумолима присъда.
Ако ме видиш, да падна и да те псуя,
ела с нещо остро и ме злобно наръгай...

Но щом те вдигам за рап-атаки в битка,
не превръщай това в игра за рицари тенекиени.
Да го направим мръсно с кал, а не с питка,
и да оставим злобни думи, остро-стихиени...

Честта ми, не си позволявам
Да се с думи жестоки задявам
Прибери си куфарчето адвокатско
И ела при мене братко,
Ако ли условията ми не приемеш
Или присърце ме вземеш
Усмихни се и кажи,
"Нека той да победи!"
Това сега го правя аз,
И ти пожелавам "на добър час!"

"на добър час" сега ти казвам и аз,
мойте рими ги знаят и курвите в Бургас.
Бъркам си в джоба, вадя дълъг ароматен сас
и предавам щафетата на следващия пе'ерас

Не съм ``пе`ерас``,
а девойка с меден глас.
За какво е спора тука
някой сгазил ли е лука?

Когато ме почваш на правистко,
нещата не изглеждат хумористки.
Когато ме почваш на рап-атаки,
внимавай как точно замахваш.

Не взимам войните присърце,
нито съм готов да се предавам.
Когато хвана меча си в ръце,
аз не само заплахи представлявам....

Ръкавицата цапна даже Валадинка,
и някакъв обрулен негър от гетото.
Но за да не невинно тя загине,
и предлагам да замахва към когото иска...

Нека игрите започнат...

Яко газиме ги луците,
ш'ни ги газят чак и внуците,
тука прошка нема никому,
мъкнем си срама без пиколо...

Флудя си във форума небрежно
а оттатък зельето ухае нежно
чак молците ми в стомаха развълнува
и подсети ме, че н'бива 'съ гладува

А се мъча горко, неуспешно
акъла си да събера - уж туй е лесно -
и да я преведа таз пуста статия,
че да не ме върти на шиш Рогатия

това ми напомни на стихчето на един колега, в което се обясняваше за "стомашните ми меченца"

Не се бях хилил никога на стихотворение, както тогава....

Спи ми се като на изрод
и даже се набутах ей-сега -
какво по дяволите се римува с "изрод"?
Мързи ме даже стиха си да прочета!

Кафе горчиво лоча с отвращен'ье
и мигам тъпо срещу редовете
и всуе чакам някакво прозрен'ье,
но няма го, така че извинете

А слънцето навън си бичи мъжки,
и птичките във парка разцвърча
в гърдите мои мъжки, пълни с въшки
зефирен полъх нежно затрептя

Светът е голям, че и хубав е даже
и сякаш за мен е едничък създаден,
дайте ми време, ще ви покажа,
чв ж'вотът невинаги е скучен и гаден

Попийте, о, братя, от зеленото щастие,
което трепти на гората сред клоните
за джойнт не говоря, той за педерасти е,
природата-майка ви карам да гоните

Назад към природата, таз вечна истина
незнайно защо пренебрегваме всички
и живеем си във реалност измислена,
оглушали за поя на малките птички

които напук на световния глад
и гадната икономическа криза
чуруликат с насмешка над наший маскарад
и подемат на старата тема реприза

Те знаят защо са на тоз свят родени
и знаят защо ще умрат
за радост и песни са те сътворени
и най-отговорно цвърчат ли цвърчат

Защо се от тях не поучим, о, люде?
Защо не издигнем живота във култ?
От пир вечен нивга да се не събудим,
нек' вечно да бичи диджейския пулт!

Защото за радост сме ние създадени,
за песни и танци, гуляи и оргии
души и тела природата даде ни,
да ги почетем в деня на Св. Георгий!

Лол

Ето го и моето г'мно.

Летаргично, меланхолично ми е,
Защо ли не?
И днеска в тоя офис скучно ще е.

А на вън е топло, романтично,
няма нищо общо с това летаргично
демонично настроение комично.

pora, много ме изкефи "зефирен полъх" след "въшки" Романтична атмосфера

Контрастът ми е любим похват