Тъй ще кажат...

Първо, 55 кила са си 55 кила, коремчето не се прави ако съм над 80кг само... доказано е...

И второ - това че хойкам е гаден слух, който ест - не е верен. Аз съм кротко и смирено ергенче, което не ходи по кокошарници да пакости, като Хитрия Лисан в една приказка...

Омутрили са "Кастела" до нас. То се очакваше, че ще стане, още когато го отвориха, но 7-8 месеца по-късно неизбежното се случи. Тъпа работа.

И си спомних за Варна преди точно 5 години. Помня дати като слон. 3 май 2004. Колко бясна бях тогава, копеле-майна-човек... Щом и баща ми още го помни...

Абе, кофти ден.

Хем съм се наспала, хем ме боли главата. Поне да бях пила снощи, ама ми провалиха плановете. Егати живота.

поредното тъпо копеле...

Днес видях Прудънс и не я познах. Баси тъпата патка съм...

И утрешните планове пропадат.
Вярно, ще се мотая за книжки/рокличка/обувки, ама исках вместо това пикник/барбекю/снимки/(риболов)/братовчеда-диването-му-с-диване.

ми напълниха Белоградчик с разни хора, дето си хвърлят боклуците навсякъде мамиту им....а и плюс това за един ден ходихме към две пещери, като ид вата пъти се наложи да се върнем по средата на пътя... и това ако не е гадно... ама то пък беше пълно с мутри.... така че...

Тъкмо реших да си лягам и ококорих очи.

Уф, Гандалф не дойде. Е, утре има още един шанс

Ако не дойде в Regroup фазата тоя ход, ползвай ей това в следващия:

Снощното ми главоболие продълава с пълна сила и днес
И времето е отвратително!!!

Ще почина от скука, а съм още 2 часа на работа...

знам, че ще се повторя, но тази нощ по повторението на новините на бтв слушах как някакви глупави туристи се оплакват, че не могат да стигнат до калето в Белоградчик с кола, защото там горе нямало паркинг. горките хора! не е като това да се намира на 15 минути пеша от всяка точка на града.... а опашките за билетче били "убийствени" - милите, как тея тъпаци не са се сетили преди 500 години, че 100 000 човека ще искат да се бутат в крепостта им.... наистина изключително необмислено от тяхна страна...

В момента съм в такава степен на бяс и ярост, че чак не мога да се развикам. Защото винаги всичко е заради пари. За да "спестим". За да не "прахосваме". И накрая какво се оказва? Накрая се оказва, че заради нечии подобни абсурдни убеждения и нечия чужда абсолютна некомпетентност и откровена некадърност, щетите за мен са десетократни.

Писна ми от тая история. Искам да завършвам, да си изградя кариерата и да си построя живота по начина, по който е правилно. Да знам, че като съм хванала нещата в свои ръце, ще ги направя както трябва.
Защото хората са тъпи,
тъпи,
тъпи,
тъпи
и не се научиха да ме слушат, не се научиха, че съм права в 99% от случаите, не се научиха да уважават мнението ми, а следствието от това е, че накрая всичко се изсипва върху моята глава.