Аз пък съм за аборта и правото на информиран избор. Не може, понеже съм жена, законът да ми казва какво да правя с детеродните си органи. Никой не кара мъжете да поемат отговорности (най-много някоя издръжка, но това е свързано с толкова проблеми, че почти не си струва). Ама ще пиша подробности утре.

Противозачатъчните НЕ осигуряват 100% защита. Недейте така, нали уж сте големи. "Рискът за грешка" и там е около 2%. Единственото 100% сигурно нещо е въздържанието.
Оттам насетне всеки си прави своите избори.
А хапчетата носят рискове - увеличават риска от рак на гърдата, съществува и риск от безплодие. Абе, нищо, което си играе с хормоните ти, не е особено полезно - затова казвам, че човек трябва да си прецени рисковете. Не е идея да имаш случайни забивки (да правиш секс веднъж на месец/няколко месеца или някакви такива) и да се тровиш с хапове.

При дълги връзки се примиряваш, че противозачатъчните дават 98% гаранция, а презервативите - 97% и стискаш палци 2-та % възможност за гаф при едните да се покриват от другите и обратно. Аз поне така ги виждам нещата. Ако и при такова пазене стане така, че се получат две чертички на теста, бих приела това почти като еквивалент на непорочното зачатие (не богохулствам, далеч съм от тази идея, просто търся начин да изразя повишена степен на невъзможност нещо да се случи) и тогава и през ум не би ми минало да махна детето.

Наясно съм, че живеем в страна, където всеки има право на избор и прочее. Това е моят избор (вярно е, имам подкрепата на родителите си, но дори и да не беше така, пак щях да бъда 100% уверена в онова, което казвам. Познавам семейство с 4 деца - българи са, преди да кажете нещо - в което семейство малките износваха дрехи на по-големите, съвсем не живееха особено нашироко, но и четирите деца станаха свестни хора. Не всичко се свежда до пари - дори понякога ми се струва, че парите се ползват като оправдание). Много бих искала да кажа, че съм толерантна към решенията на другите в това отношение, но примерът с момичето, което познавам и което направи аборт, съвсем не ми позволява да лицемернича. Не го приемам.

Явно аз ще съм единствената, която ще изкаже 'различно' мнение, но не мога да се сдържа...
Абортът -- не, не!
И мислено псувам всички вас, които твърдите, че едва ли не с кеф ще се подложите на шибаната вредна болезнена и прочее процедура, ако плодът има деформации и бла-бла. КАК ЩЕ СИ УБИЕТЕ ДЕТЕТО, БЕ ИЗРОДИ??? След СЪЗНАТЕЛНА и ЖЕЛАНА бременност?!?!? Това да не е кофичка кисело мляко, която, видиш ли, дай да изхвърлим, щото е развалена?!?! Що за глупост -- да извършиш подобно грозно деяние, подтикнат от собствената си глупава параноя?! ПРОСТО УМЪТ МИ НЕ ГО ПОБИРА!!! И какви са тея приказки 'по-добре така, отколкото да го обрека на страдание' -- ми то може да си е пърфектли нормъл и пак да страда безумно; то може и да е пърфектли нормъл и да стане сериен убиец, ама айде, това е друга тема.
Таааа дори и да знам, че детето ми ще се роди с три ръце, пак бих го родила, да му се невиди. И после ще се амбицирам да открия адекватен лек! Ще се въоръжа с ЛЮБОВ и безкрайно търпение и с всички сили ще се боря да му помогна!!! Няма да го убивам предварително заради болната представа в собствения ми мозък! Леле, колко съм ядосана в момента, ненавиждам такива приказки... Да не говорим какви случаи има -- ами ако това ти е последната възможност да имаш дете, ами ако съпругът ти почине 2 месеца след като забременееш и т.н. -- и ти, разбираш ли, СТРАХЛИВО и ЕГОИСТИЧНО да си утрепеш собственото дете, щото така било по-добре! Гррррррррр!

Да, донякъде си права. Но разкажи тия приказки на родители, чиито деца умират на по 2-3 години, защото са с куп синдроми! Кажи им го! Кажи им, че би родила такова дете и на тези, които имат деца без ануси, защото и такива случаи съм виждала! Родители, които проклинат и своя и неговия обречен живот! Ужасно е!!! Кажи им! Защо не? И днес видях такъв некролог на дете, което е умряло от това, че е БОЛНО! НЕ! Благодаря! Но аз ИМАМ право да предпазя себе си и самото НЕГО, докато не съм направила такава грешка. Ако БОГ е решил, че детето ми трябва да е психопат, убиец, да се разболее на по- късни години - ок. Но да ЗНАМ, че то е такова и ще страдаме ВСИЧКИ, включително и ТО ДА НЯМА пълноценен живот - тва е по- грешно и от самата идея, че мога да го родя. Даже мисля, че ако ти открият нещо такова те съветват да направиш аборт. Познавам толкова жени, които са получили спонтанен аборт, че ти е слаба фантазията. Да, ужасно е. Последната, за която знам, детето й е имало малформации - не се е развивало, и сега е благодарна, че е станало така. От където и да го гледаме, абортът е убийство. И никога няма да излезем на глава с всички, кой би и кой не би го направил, поради еди какви си съображения. И Merces - къде говорихме за СЪЗНАТЕЛНА И ЖЕЛАНА БРЕМЕННОСТ?

Разбрах те.
Но просто в случая разсъждаваш от гледна точка на това, че ТИ искаш дете на почти всяка цена. А това ми се струва не по-малко егоистично.
Покрай медицинските бумаги на баща ми, покрай филмите, а и в живота, съм видяла немалко случаи на деца, за които - може да е безкрайно жестоко - но по-добре да не бяха се раждали. Не за родителите им. За тях самите би било по-добре, защото това не е живот - колкото и да те обичат родителите ти и колкото и да се грижат за теб.
Повярвай ми - не е от нежелание да се грижа за болен човек. Грижила съм се. И то за много, много болен. Не е от параноя или желание да си предпазя собствената психика - мачкана е достатъчно, за да понесе и това. Но щом като родител би следвало да знам какво е най-добро за детето ми - да, ако ще го сочат с пръст и ще го наричат "изрод", ако никога няма да има нормален живот или ще се бори за въздух в няколкото мизерни годинки, които са му отредени (малформации всякакви - и съвсем не говоря за заешка устна, недоразвита ръка или нещо "външно")- и аз ЗНАМ, че изследванията сочат, че това ще се случи - еми, ще си сложа тоя грях на сърцето, заради вътрешната ми убеденост, че това няма да е живот, а мъка.
Може да е жестоко, може да ти се струва егоистично. Сигурно е така. Аз вярвам, че е по-добре да страдам аз, отколкото детето ми.
...
И нека не говорим колко отчаяно би/х искала дете, ако знам, че на съпругът ми му остават 2 месеца живот. Не е гот, някакси - нали ме разбираш?
...
Ол ти го е казала още с първото изречение, сега ще чета и нататък. Не мисли само за козметичните дефекти. Мисли за страданието - ама физическо и всякакво - което едно дете би могло да преживее (т.е. не да ПРЕживее, щото това предполага изживяването му в един момент - а тук става дума за цял живот мъка) заради собственото ти егоистично желание да го родиш на всяка цена.

И пак - не тълкувайте думите ми, както дяволът чете евангелието. ПРОТИВ аборта съм, но вярвам, че това е единственият случай, в който е по-добре за детето да не се роди и съм абсолютно убедена, че е по-добре грехът да се носи от майката, отколкото да се изстрадва ежедневно от детето след това.

Чудех се дали да го пусна, но иначе думите ми само ще висят във въздуха, нека тази тема я прегледат само хора с много силни нерви и по- тесни сърца:
http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=146328.0

И аз имаше една такава тема в bg-mamma, над която ревах дни наред... Но какво да им кажа!? Та те се борят, те правят всичко възможно! Не са го убили преди, не го убиват и сега! Точно така бих постъпила и аз в такава ситуация... Търсиш адекватна грижа за него или чакаш медицината да напредне дотам, но не се отказваш!!!...


Окей, аз наистина малко частно заговорих за случая, в който плодът има увреждания и това се установява чрез изследвания, които се правят във 2рия, 3тия месец, пишеше на предните страници. Та предполагам, за да се стигне до прилежни изледвания, това автоматично значи, че бремеността е желана. И за да не стават повече обърквания -- при ИЗНАСИЛВАНИЯ, струва ми се, не се процедира така. Изнасиленото момиче ВЕДНАГА отива на доктор, който прави, каквото докторите правят. Ако е забременяла, има хапчета, които могат да се вземат в рамките на три дни, струва ми се?! Защо да чака някакво време и тогава да й скимне, че иска аборт. А иначе самата ситуация -- доколко желаем да родим дете, плод на изнасилване - наистина е отделна тема.

Не тук май говорим за дете, което е станало случайно. Била си, примерно, една вечер с някое момче, правили сте квото там сте правили (примерите на Боромир) и след един месец нямаш месечен цикъл и се чудиш какво да правиш... Ама виждате ли... Какви проблеми ни тормозят, а циганите въобще не им пука. Една колежка скоро ми разказа за една нейна приятелка, която работи в общината на еди кое си село. Дошла една ромка да си регистрира детето и казала, че това й е 13-тото... Онази, приятелката, я попитала как ги помни всичките, а тя казала, че ги брои като овце всяка вечер и ако липсва някое- то ще се върне, няма страшно. За справка, жената е около 65 набор. Така е, сега ако хората не знаеха, че съществува такова нещо като аборта, ама нарочно да си го искаш, нямаше да има такъв проблем.

Ок, всичко разбрах, без тези няколко щриха:


ЕСТЕСТВЕНО!!! Ти не искаш ли!!!...


Аз като едно доста грозновато дете мога да ти кажа, че честичко ми се е случвало навремето, без да имам някакъв толкова сериозен проблем, нали?! Но знаеш ли какво -- тук вина има единствено гнусната среда. Крематори беше казала по-напред -- в България е така, да се надяваме, че другаде не е.


Е как по-точно ще страдаш ти?! Абортът в такъв случай ми се струва по-скоро катарзис, отколкото грях, егаси.

-----------------------------------------------

В заключение -- не твърдя, че мога да осигуря най-прекрасното и светло бъдеще за всички такива деца. Нито че съм готова да отгледам едно такова в момента. А само, че ако някой ден ми се случи, няма да се предам преждевременно. Това е.

И на allshallperish (много бързо пишете, ей) -- този пример никак, никак, никак не ми е в стила. Да му мислят другите, които си позволяват такива вечери. Аз не си.

Да страда заради самия аборт и факта, че е взела живот, а не да страда детето, когато живее непълноценен живот. И все пак, като сме на тая тема, знаете ли колко много деца остават без дом, само защото някой е решил да ги роди и след това ги оставят по домовете. Не знам кое е по- лошото.

помня, че по биология бяхме учили в еди кои седмици на бременността какви изследвания се правят, с цел да се види как се развива плодът и дали всичко е нормално...да предположим, че става дума за планирано и желано бебе - ако се открие някакъв козметичен дефект ,да го наречем , нещо, с което ще живее трудно, но все пак ще може да живее...в такъв случай ще си го родя и ще си го гледам . Но ако е някакво неизлечимо заболяване, с което ще може да оцелее само 2-3 години и после ще си отиде...тогава за мен абортът е единственото решение Колкото и егоистично да звучи, мисля, че и за родителите, и за света е по-добре да се даде живот на здраво бебе, което един ден би станало пълноправен член на обществото

Георг ще бъде много доволен, като види темата - става дискусия и по чудо не е залята със спам.
Частният случай с изнасилването не искам да коментирам, че там става мътно. Ще си стоя на генералния случай бременност/аборт.
Ирина е права, че по принцип е малко отвъд чертата да убиеш евентуалното си дете и после да приспиваш съвестта с благочестиви мисли как сте го увардили с чичо доктор от мъки и подигравки, или в случай на липса на фабричен дефект - от безрадостен и беден живот или нещо подобно. Самото "убиване" не е особен проблем, убиването процъфтява навсякъде и винаги. Проблемът е взимането на такова решение и подбудата за него.
Това дали едно дете ще се роди здраво, ще порасне здраво и ще остане да живее здраво и пълноценно е работа колкото медицинска и прочие, толкова и Божия. Животът е едно нищо. Огън, запален на плаж - може да гори докрай, а може да го угаси вълна след миг. Виждал съм и съм бил част от много ужасни неща (включително подобна на историята за детето без анус - още си спомням случая), когато си поживях 2-3-4 месеца У "Пирогов". Виждал съм здрави и прави деца, мои връстници, ударени от някаква гадост, дето умираха около мене (Един умря от менингит в съседната стая ден след като ме смля на сантасе, а друг, с когото играехме шах, изпадна в кома заради рак в последни метастази и не го видях повече. Ениуей. Това е.), или дълбоко увредени деца с ум като бръснач. Та не е изначално и подпечатано, че зародиш с увреждане ще страда до смъртта си или ще е в тежест на обществото, нито е решено, че всеки роден здрав ще 'иляди и ще нареди 69 Нобелови награди.
Но все пак... все пак.
Има го инстинктът, който кара щъркелите да изхвърлят опаразитени щъркелчета от гнездото, който кара антилопите да изоставят слабите жребчета и който кара спартанците да напъхват болнавите новородени в делви за зехтин и да ги мятат в урвата. Жестоко, мда. Но това е природата. Сега този инстинкт е маскиран с "даване на образование и добър живот, не искам да страда и да го сочат, бла бла бла", но основата му е същата - за да оцелее видът, му трябват екземпляри в добро здраве, за които адекватно и заинтересовано (да се чете "любящо" от романтиците) семейство да се грижи, дорде им дойде времето да функционират. Ако горните условия не могат да се изпълнят, абортът е идея. Ако могат, става престъпление.
Нищо не се обяснява само с неземна обич към детето и така нататък, нито със себедоказване под формата на опълчване на "злата Съдба" и прочие трагически похвати. Казах вече, трябва да се мисли. Само това.
Злото на тоя свят не идва от много мислене, а от липсата му.

Казано това, аз не съм против аборта, но не съм и изцяло за. Много е редно майките и в далеч по-малка степен татковците да имат думата по въпроса, а най-редно е човек да е отговорен за делата си.

Уфф, транкуилле рагаце, транкуилле. (спокойно момичета, спокойно) Ще ми затоврят правната темичка заради вас

Скорпионе, направил си един добър правен анализ на ситуацията, за което те поздравявам. Аз по принцип не съм много съгласен с фикцията, от която си тръгнал, но, тъй като на този етап не виждам друг начин, я приемам

Трябва да почна да се изразявам по-ясно и без много излишен крап. Идеята на цялата работа беше - да, според закона онзи човек не е убил. Обаче това справедливо е? Законът прав ли е или трябва да бъде променен?


Освен това нека ви напомня, момичета, че свободата да избираш дали да правиш аборт или не, която е дадена от закона съвсем не означава задължителност да го направиш. В тоя смисъл възможността да се прави аборт по никакъв начин не ограничава иринчи, търговеца и там всички вас дето не искате да правите аборт. Единственият проблем в този случай е, че, приравнявайки абортът на убийство, тоест давайки защитено право на живот на ембриона вие категоризирате жените, които извършват аборт като... убийци А в едно цивилизовано общество не може да се допуска убийството (когато не е самоубийство) да бъде ненаказуемо, да не говорим пък за всичките конвенции, които защитават правото на живот. По принцип. И като сложите и ембриона към хората, тогава те започват да защитават и неговото право на живот.


А, междудругото съществуват и места, където не е разрешен аборт при никакви обстоятелства - това са Никарагуа, Ел Салвадор и Чили. Не само при изнасилване или болест на плода. Дори и когато застрашава живота на майката. Прочее, защитничките, какво мислите по този въпрос?

Повечето развити страни признават правото на аборт по желание, не само при нужда.

В германия са идиоти, защото абортът е незаконен, но няма санкция. А най-големите нещастници са в Испания - там абортът е забранен, освен при изнасилване, опасност за майката или полизомия на детето, но са разрешени гей браковете и възможността гейвое да осиновяват деца.


добавено: върти ми се из главата един случай точно с болни от синдрома на даун дето пак беше стигнал до съда в страсбург, ама искам първо да видя дали мога да го намеря, че да не говоря наизуст.

Добре го каза. И аз съм свидетел на доста гадни неща... Но ениуей. В крайна сметка кой от нас не би искал един ден да има здраво дете? И да не е напълно здраво, няма значение, ще ти е радост. Никой не говори, че ще си зареже детето за някакви дребни неща. Главно говорим за неговия живот, на самото детенце. Едва ли тук някой от нас, би зарязал детето си, ако го роди с някакви да ги наречем - дефекти. Всеки се бори, иначе би било животинско. Спомням си толкова ясно, когато сестра ми роди. Беше толкова хубаво, племенникът ми сега е здрав, почти на две години и с болка си мисля - "Добре, всъщност не бих направила аборт, той е толкова умен. Как бих могла да действам срещу природата...". И все пак... Всичко е толкова объркано .

Дай да видим това за Даун.

По-късно ще ви го дам, щото след малко ще ми падне батерията, пък не си нося зарядното :Р (пиша от университета)