Сека глави на ред
хич не съм на ред
мога и без меч
все е дива сеч
кеча тука папагал
повтарям думи кат мангал
имам кошничка с ушички
на непослушните душички
дреме ми на фара
всички под шамара
увивам си чаршафа
никой да не шава
че съм избухлив
падам си свадлив
всичко е на шест
когато съм в арест

[/quote]



Кажете сега, кой от кого преписа?

Като извор


Аз и ти,
като преди,
стоим във мрак,
и после пак
мълчим встрани,
и гоним се
във спомени,
давим се
в кошмарите
на гадното си
минало,
отдавна
сме заминали,
еднопосочно,
без сигнали,
без билети,
не нарочно,
но почти...
И пак наново
сладкото горчи,
и ти крещиш,
какво ти става?
Замълчи,
боли ме тялото,
душата ми гори,
върти се стаята
и костите ми се трошат,
и сърцето ми затихва
от чувството
че животът не струва,
защото се преструваш,
че имаш нуждата
да ме изтриеш...
Минутите се стичаха,
когато те обичах
докато и ти ме обичаше
и към мене като тичаше
във тъмнината -
аз самата
я започнах играта,
но сега завърших,
пресякох финала –
не, не съм се предала,
но нямам избор,
и като пресъхнал извор
потъвам в земята
и във тишината...


Тва пък ми е едно от най-любимите ми, нямам идея защо

Ъъъ тва горното беше на Джуди....

Аааа, ти сигурно по принцип говориш...
Инак, аз да кажа за Джуди - изкефи ме, напомни ми за рап-рефренчетата на Фейтлес, мисля да си пусна в твоя чест някоя песничка... алоха...

Бих казал абсолютно същото за теб и за Светлето във връзка с темата "Снимки на потребители"

...и Димаж...

Именно

- Мечтаеш ли, че някога ще бъдем, мила
едно кълбо мечти, все разпиляни?
Мечтаеш ли, че някога ще бъдем, мила
един копнеж за спомен или два?
Или съм спомен, който си изтрила,
защото знаеш, че надежда няма;
или съм спомен, който си изтрила,
защото друго търсиш вече - не това?

- Ти знаеш, все за теб копнея
дори кгоато спя на твойто рамо;
ти знаеш, все за теб копнея
дори когато в твояга целувка гасна...
Във всеки миг до теб ще грея...
- А стига ли да ме обичаш само?
- Във всеки миг до теб ще грея,
ще търся жадно всяка твоя ласка.

- Ами ако сърцето иска друго нещо?
Ако изпитва там, дълбоко, някаква тревога?
Ами ако сърцето иска друго нещо?
И мисли не за мен, а за звезди?
- То след раздялата ще има среща.
Ти знаеш, че без теб не мога.
То след раздялата ще има среща
не бой се, само ме помни.

- Не ме оставяй сам във мрака!
Дори не чувствам вече твоята ръка.
Не ме оставяй сам във мрака...
къде да те потърся в този дим?
- А аз под слънцето ще чакам
в сърцето си със спомен или два...
А аз под слънцето ще чакам
и ще се моля да се върнеш невредим.

Ах, как сега напразно с теб тъжим!
Сега звездите тъй прелестно греят!
Ах, как сега напразно с теб тъжим!
А луната тъй тихо сияе...
Засега нека просто лежим
ти знаеш, че за теб все копнея
Засега нека просто лежим
И нека до утре смирено мечтаем.

Мечтаейки за светло утро
тя взираше се мрачно в небесата;
Мечтаейки за светло утро
той малко плака, малко спа.
И всеки сам в съня си се залута
той - в светлината, тя - във мрака...
И всеки сам насън се залута
не виждайки на другия зовящата ръка.

Ах, след срещата идва раздяла
След срещата идва раздяла
След срещата идва раздяла...
Защо тогава търсим я със порив нов?
Та ще бъде ли душата цяла?
Ще бъде ли душата цяла?
Ще бъде ли душата цяла...
Ако й липсва дори капчица любов?


Вдъхновено от едно много красиво руско стихотворение

И аз се присъединявам към клуба на форумните воайори.

Шшшшт! Казва се "естети"

НМЛС-браво!

„Сляп виси безкрая” (заглавието е цитат на Гео Милев) е първата ми стихосбирка – страниците на която преливат от стъклени очи и разтопени часовници, дървета със и без листа, огледала и карти таро, шутове и отрязани глави, пустини и морета, кръстове и кръгове, еротика и бунт, материя и мистерия, време и вечност.

Книгата съдържа 22 парчета в духа на Гео Милев – най-добрите текстове от проектите „Делюзии”, „Когато часовниците се топят” и „Dirtify”, писани през последните две години, в които се надявам да се влюбите поне толкова, колкото аз

Книгата е в книжарниците от 18 май със знака на „Хермес” ∞ ∞ ∞

ЯRсен ВасилеВ

повече тук: www.yassenvasilev.wordpress.com

Събуждане

Най-сладкият ден е след мрака.
Най-доброто събуждане - да умреш.
Безкрайно дълго те чаках
останки живот да сбереш.

Разпилях се на капки. Кална надежда.
И стекох се по твоите лъжливи нозе...
Душата ми с дупки – изтъняла е прежда
проклина те, че с теб не ме взе.

Най-сладкият ден – е след мрака.
Най-доброто събуждане - да умреш.
Часовникът пред тебе тик-така
Време е май... да го спреш.

Светле, в това стихотворение усещам творчески реминисценции от Далчев. Много е добро - и като идея, и като композиция, и като ритъм.

Мерси, аз много харесвам Далчев, винаги съм го чувствала близък като емоция, а повечето ми съученици мразеха поезията му. Малко ми е трудно да спазвам правила и да издокаръм ритъма, но тоя път се мъчих малко повече и стана чат-пат...