|
Жив е той, жив е! Там в Ректората, потънал в листи, ръмжи и пъшка, юнак, на който му се подкосяват краката, юнак във младост, с мерак да кръшка.
На една страна захвърлил "Милка", на друга картонче на две строшено; очи темнеят, глава се люшка: "Това кандидатстване ми излезе солено!"
Седи юнакът, а до него квесторът сърдито наднича: "Пищовец има нейде детето..." А кандидатът - стои и се спича.
Предварителни са сега...Пейте кандидати тез дълги теми. Мърмори и ти, квесторе в таз робска зала: "Ще да анулирам и тоя юнак"...Но млъкни, братле!
Тоз, който падне в бой за кът места, той не умира: него жалеят баба и дядо, стринка и свако, и студенти на бисерите му се смеят...
Денем учи цитати и дати, и чете там някоя статия. До него един куп дебели трактати, а отгоре съседа клати ли, клати я...
Настане вечер - месец изгрее, звезди обсипят свода небесен; гора зашуми, вятър повее, - младежът кълве теми яко отнесен.
И фолк-певици в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, - тихо се гъзят на сцена зелена и във юнака дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, трета го отдолу целуне бърже - и той я гледа, - я, виж, Галена!
"Кажи ми, сестро, де - Ректората? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, - аз искам, сестро, тук да загина!"
И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с гюбеци хвръкнат те в небесата, - летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят сградата на Ректората...
Но съмна вече! И в Ректората юнакът седи, времето му тече, - квесторът гледа строго децата, и слънцето през прозореца пече ли - пече!
_________________ I won't waste myself on you! http://www.youtube.com/watch?v=7UZLUmx7a34
Последна промяна Scorpion на 12 Май 2009, 23:37, променена общо 1 път
|