Ето Ода за историята, която аз и една приятелка сътворихме един слънчев следобед в градинката на СУ.. макар че след шедьовъра на Scorpion, вече ме е срам да пиша каквото и да е

Ода за историята


Птичките пеят, цветята цъфтят,
Уроците по история пак ни зоват.
Ден след ден кандидат-студенти мрат,
Не ме занимавай с техните драми – шът!

Горд и въшлясъл се изправя Аспарух,
Почесва се тук и там: „Грух, грух!”
Храбрият Тервел заграби Загоре,
Но разумен бе – не продължи нагоре.

Кат не щеш мира, на ти секира!
Това беше девизът на Крум,
Той не се славеше с много ум.
Нов аксесоар той си избира
От черепа на Никифор пие само отбрана бира.

След него идва Омуртаг,
Но ще го прескочим – не ни е много драг.
Пресиян и Маламир
Не доживяха купони безспир.

Борис дойде и ни покръсти,
А после тихо се изниза по пръсти.
Дойде Симеон и настана Златният век,
На който би завидял даже и Шрек.

Петър оная работа си не чеса,
А набързо опъна византийска принцеса.
Самуил постави началото на края,
За който предпочитам да си трая.

Византийците мамата ни... изгряха,
Асен и Петър тяхната огряха.
За Балдуин Калоян бе голям шмекерия,
Ала като се заби с Мария,
Калата му стисна кръстоносната шия.

Иван Асен бе управник голям,
Но дъщерите си разпродаде без срам.
После тоя оня се смениха
И османците ни покориха.

Много страшно и тъмно бе, уви,
Докато Паисий не хвърли своите искри.
Делото му бе подето и така,
Докато не се появи БРЦК.

Последва Априлското въстание,
Което разчупи вековното мълчание.
Още миг и ще падне заветния хълм. О, Шипка!
Този път ще спечелим сюблимната битка!
Песента летеше по вековните чукари,
Подета от отрязаните глави на нашите другари.
О, Бисмарк! О, Берлин!
След вас ни трябваше аналгин!
Русия ни освободи,
А Турция Македония под носа ни сви.

Батенберг ни стана княз
И страната ни прецака от раз!
Последва Съединение,
Ала само частично удовлетворение.

Стамболов имаше хубава глава,
Но клъцната на две остана тя.
С нашия късмет уви
Ни победиха във всичките войни.

Тошко бе селянин с колело,
Но защо дойде в града, защо?
После дойде 1989,
Която ни разтърси като Рихтер на пета.

Борбата е безмилостно жестока,
Борбата, както казват е епична.
Аз ще падна, друг ще ме смени.
Това е тъжната истина, уви,
Затова, приятелю, върви – учи, учи, учи...

All rights reserved

Това също трябва да се публикува в справочника на СУ Браво супер

Очаквайте скоро пародия на "На прощаване". Ще има две картини - на победното завръщане от изпита и на поражението. "Пък каквото сабя покаже..." и без това е доста често използван цитат във връзка с кандидатстудентските изпити. А и "пътят е страшен, но славен..."

Одата за историята е страшна.

"Петър оная работа си не чеса,
А набързо опъна византийска принцеса."

"Стамболов имаше хубава глава,
Но клъцната на две остана тя."

Тези два цитата ме разбиха. Пожелавам ви да ви се паднат на редовния.

а аз ви пожелавам да пораснете някога и някой мод да се намеси малко, а не да прелиствам 50 страници да видя нещо, дето ме интересува

Питай и ще ти кажем!

Тежко, тежко вино дайте!
Пиян аз дано забравя
и оценка, и чест, и награда.
Тоз, който падне с двойка в Софийския
той не се предава.
Него жалеят и учители,
и приятелки млади,
и недоволни родители.
За него тогава остава
тежкия иден редовен -
тъй труден, надвесен, огромен.

Да плеснем с ръце да се прегърнем,
па да тръгнем пак към Ректората!
(остава надеждата свята) :):)

Сенки ние с теб като Паисий и Софроний подбудихме народа.

Кой оттук е поп Кръстю да го посека отсега, че после да не прави поразии?

А попът не е виновен. То друго, да подгоните отсега тези дето не искат да се надигат, а си стоят в къщите и се крият от въстаниците.

bravo na tozi koito e napisal ...stihcheto ;0

Леле леле! А аз си мислих, че съм мръднала след като сънувах, че изпита се провежда в моята стая и темата я написаха по шкафовете..

Заповядайте един цитат от др. форум, в к. има тема за Историята в СУ:

Йес, ако под болни да разбирам психично болни, и ако един от тези съм аз, значи съм успял. Има развитие!