Ама Едип си го изкарва на майка си, не на троянците

*Сериозно, извинявай, съгласен съм с тебе, просто ми хрумна тази простотия и не можах да се сдържа *

Слушаш ли японска музика, дай да чуем нещо

Хах, не бе, споко. Преди няколко часа ми казаха, че съм relatively simple , мога да го понеса. А въпросът е ключов, наистина. Мерси за отговора.

allshallperish, заповядай - нещо не особено претенциозно, с което се събуждам сутрин понякога:

HY - A.M. 11:00

Благодаря !

Напиши ни едно любовно хайку !

Това ми дойде на български, после, ако искаш, и на японски ще се опитам да измисля нещо

Да се събудя
и да те целуна пак -
това сънувам.

Мн хубаво ,
благодаря .

Привет, колега!

Първо, съжалявам, ако звуча откачено - не е нарочно, а неизбежно, ама ще разправям в друга тема. Тъй.
Нека опитам и аз да формулирам няколко въпроса:

1. Нямам спомен дали са те карали да описваш форумци с герои от "Властелина" - ако не са, ще се радвам да отговориш на тоя въпрос. Кой, ако не ти, както се казва.
2. Но нека не се ограничаваме само дотам: моля те, опиши 10 (уф, много са - нека бъдат просто "няколко") форумци с герои от художествени произведения (извън "Властелина").
3.
Това е извадено от темата "Какво слушате". Та, въпросът ми е: ти сериозно ли??? Хората, които отбират от италиански, обикновено го наричат "идиот" (като това е най-мекото), а аз много му се радвам. Кои са ти любимите му песни?
4. Оф, забравих... емоцията ми е в повече. Като се сетя, пак ще те тормозя.

Благодаря!
Поздрави!

Хау и на теб!

Не се извинявай, аз ако знаеш на какво съм свикнал Та нека се опитам да формулирам няколко отговора.

1. Е, да, този път няма да си спестя да се асоциирам с Боромир
Да видим сега... А, Георг е Дървобрад, мдам. Много ме радва идеята за Георг като Дървобрад. Кака Админ е Еовин Носферату го виждам като Фарамир, което автоматично го прави мой брат, а не твой, защото ти си, както вече бе решено, парчетата от строшения Нарсил Камел заслужава да бъде Елронд, Гандалф ще бъде Жокерът. Ваня ще се случи да е Арвен, а Галадриел се пада на олшелпериш, щото помня, че като й видях снимките за пръв път, някак си ми напомни за Галадриел. А Трипио искам да е Леголас За толкова се сещам. После може и още да добавя

2. Хммм... Ооооукей, почвам с тебе - ти си Снусмумрик, или Снъфкин. Заради неистовата външна прилика (шегичка). Димо е Мечо Пух, Мила е Сюзън Сто-Хелит, Принцесата е Мелиан, Алхимикът не е Алхимика, а е Доналд Шимода. И тук спирам... засега.

3. Повия Е идиот. Точка. Пък. Но зверски ме радва. Пък след като знаеш за този идиот, вероятно ще са ти твърде познати и следните му песни, на които се радвам:
Spettinata
Triste - поздрав, хъхъхъхъ
И най-голямата:
Quando i bambini fanno oh

Много е як

4. Амчи радвам се, че общуването с мене ти дава толкова много и грамадни емоции, хи хи хи

До скоро и благодаря

Хаха, жива да не бях... Причината, всъщност, бяха "Ricchi e poveri". Но важното е емоции да има.

Но като ми размина, се сетих, де - класиките:
Една жена винаги трябва...
Една жена никога не трябва...
Един мъж винаги трябва...
Един мъж никога не трябва...

Носферату сам ще решава чий брат е, аааа ма ха! * Боби, внимавай какво ще кажеш.

За Повия - поклон доземи. Благодаря за поздрава и връщам с двете най-идиотски: Quando i bambini fanno oh и Vorrei avere il becco. Златен е.

Йеййй! Точно в целта!

Н, иде ми да те питам толкова много неща, но... чудя се как да ги формулирам, за да не прозвучат грубо / като заяждане или нещо подобно, защото съвсем не ми е това целта . Както може би си забелязал, имаме коренно различни становища по доста въпроси, та в тази връзка бих искала да те попитам:

Способен ли си да изпитваш чувства като съпричастие, емпатия, един вид "любов към ближния"??
Способен ли си да отстъпиш, когато видиш, че не си прав?
Как съчетаваш християнските си възгледи с негативни настроения (да не кажа омраза) към по - слабите, по - бедните, с друга религиозна ориентация?
Как би коментирал съждението, че "Умният всякога успява да смири своята гордост" (Джейн Остин )?
Какво е мнението ти за егоцентризма и проблемцентризма?

Благодаря!

Тъй, тъй Тъй ще кажеш.


Една жена винаги трябва... ...да се стреми да се държи подобаващо за една дама.
Една жена никога не трябва... ...да се възползва прекалено от никои други освен интелектуалните си дадености.
Един мъж винаги трябва... ...да е готов да се бори за всичко негово.
Един мъж никога не трябва... ...да поставя материалните придобивки над духовните такива.

Мдам. Това ще да е.
Грацие за поздрава

За един и същи човек ли си говорим?

Знам аз, мдаа

Благодаря ти за въпросите Лекинко са провокативни, наистина, но това ги прави дори по-интересни. Заемам се



1. Аз не съм от камък, напълно способен съм на емоции. *Невероятно, но факт, м?* Сърцето ми се е къса понякога, като видя мъка, болка, несправедливост. Виж тези снимки (предупреждавам - мен ме потресоха) от малката война миналата година, обхванала части от Грузия:
http://farm4.static.flickr.com/3192/2759055517_1d15f8ee96.jpg?v=0
http://farm4.static.flickr.com/3213/2762714939_01056887f4.jpg?v=0
И двете са не за Пулицър, ами за Нобелова награда. На какъв човек сърцето не би прокървяло при такава гледка? Особено втората снимка ме смачка. Но, жестоко или не, аз напълно разбирам, осъзнавам и приемам причините, довели до този конфликт, и подкрепям позицията на Русия в него. А горните снимки са именно резултат от тази позиция. Пък и в двата случая фотографът (я от Ройтерс, я от ИТАР-ТАСС) е щракнал кадъра, примляснал е удовлетворено от добрата си работа и се е прибрал обратно в БТР-а си. Не е ли удивително?
Парадоксът на човешкия разум и почти вечният му конфликт с душата. Просто няма нищо едностранно на този свят, в това число и моята емоционалност и реакциите ми към околния свят. Това, че съм извънредно краен в повечето си идеи и мнения не значи, че съм безсърдечна свиня. Поне не по принцип. Надявам се.

2. Способен съм да отстъпя, да се извиня учтиво и да си взема бележка за по-нататък. Това е напълно сериозно и Божа истина. Просто сред обстоятелствата, в които се е случило да ме опознаеш, не е имало подобен случай. Причините за това са ясни и няма да задълбавам в тях, че ще има обидени.

3. Много хубав въпрос. Аз съм човек и, подобно на Публий Теренций, нищо човешко не ми е чуждо. Омразата, оп, негативното настроение , е изконно човешко чувство и добър съветник в разправиите с останалия свят. После аз не мразя "по-слабите" и "по-бедните", и никога не съм го казвал, и не съм го мислил.
За тези с друга религиозна ориентация... аз ненавиждам исляма от все сърце, както и разните богоненавистни секти. Другите религии изобщо не ме дразнят, даже се интересувам активно от Шинто и будизъм. Относно страховитата ми неприязън към определени етнически групи - причината за това не е в мен, а в тях - аз реагирам на опит и опознаване, не на пропаганда. И цялата тази работа никак не ми пречи да съм вярващ християнин, защото така или иначе тленното принадлежи на дявола (за което твърдение император Алексий I Комнин би ме изгорил на клада, ама сега християнството е доста реформирана религия и съм си окей с подобни дуалистични идеи). Та понеже тленното е за дявола, няма нищо лошо в това да надникнем в тъмната страна на нещата, стига същината на душата да бъде опазена чиста. За което аз, ако и да е нескромно, съм намерил своя начин да го постигна.

4. Коментирам го като "грешно". Умният трябва всякога не да успява да смири своята гордост, а да успява да намира нови и нови основи, на които да я базира. Тоест принципно да расте заедно с нея, в посоката на плюс безкрайност.

5. Егоцентризмът е правилна човешка позиция като всяка друга, стига да е базиран предимно на собствени постижения, а не на омаловажаване на чуждите такива. Така че в този дух изцяло подкрепям.

Относно "проблемцентризъм" - не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид - терминът ми е познат, но би ли ми разяснила какъв смисъл влагаш в него?

Благодаря ти за въпросите, бе удоволствие за мен.

Въпросът ми за "негативните настроения" към по - слабите и по - бедните бе провокиран от твое изказване в някаква тема за страните от Третия свят. Беше доста отдавна, наистина, но ако намеря време, ще се разровя, за да я открия. Силно се надявам да съм интерпретирала казаното погрешно .

Що се отнася до проблемцентризма, тук пак ще се наложи да направя реклама на моя любимец Ейбрахам Маслоу. Та той твърди, че един определен тип хора (т. нар. "себеактуализиращи се", които са доста обширна тема и няма да се спирам сега на тях) са не егоцентрирани, а проблемцентрирани. Т. е. това е такава човешка нагласа, при която индивидът има някаква мисия в живота, проблем за разрешаване, който не е свързан с неговите потребности, а с тези на човечеството като цяло. Например избавяне на света от глада, насилието, тероризма. Такива ми ти работи разни .

И още едно въпросче:
Като подкрепящ ортодоксалното християнство, как би оправдал всички "изкривявания" в него? Разбирай неща като очернянето на Мария Магдалена и Юда и пр.


П. П: Снимките са безумно тежки...