Скъпи колеги, бъдещи преподаватели и настоящи такива, пускам тази тема с оглед на въпросите, които ще изникнат в съзнанията ви, когато настъпи подходящия момент. Методическото обучение на БФ в трети и четвърти курс, заедно с т. нар. хоспитиране могат да се превърнат в един малък или голям кошмар в зависимост от вашата лична нагласа и информираност. Затова вместо да се пускат различни теми, можем да обсъждаме митарствата си тук.


Хоспитирането е процес, при който съмнителни люде от катедрата по Методика (недолюбвани от останалите катедри по мое впечатление) запознават студентите от трети и четвърти курс с действителността в училище. Първо лекичко ги вкарват в дискурса, а после ги потапят напълно и който изплува - изплува.

Това чудо започва в трети курс. Вторият семестър ще ви запознаят с проф. Герджикова, водеща дисциплината Методика на обучението по литература (МОЛ), която до края ще ви повтаря какво и как трябва да правите. Или поне така ще изглежда на пръв поглед. По това време ще се сблъскате и с А. Дъбова, която е нещо като организатор на катедрата. По принцип трябва на нея да задавате питанията си, но отговори едва ли ще получите, затова по-добре се обръщайте към асистентите си и самата Герджикова.

Към средата на първия месец от втория семестър ще излязат т.нар. разпределения. Курсът се разделя на педагогически групи, съставени от по 10-тина души. Тези ПГ не съвпадат съвсем с административните ви групи и може да се получи като при моя курс - в 4-та ПГ има колеги от 2-ра и 3-та административна група. Но не се шашкайте, интересното предстои. На всяка една ПГ се назначава по един асистент, водещ групата по БЕ и по един за литература. Нататък ще пусна един по-обширен списък с тези люде, за да знаете дали са ви прецакали или не. Та, половината ПГ ще слушат пет урока по БЕ, а другата половина пет по Л, след което ще се разменят. Имате удоволствието трети курс само да слушате.

Какво представлява в детайли самото хоспитиране - няколко дена преди денят (сряда следобед или четвъртък сутрин по програма, ходите на въпросното САМО веднъж в седмицата, другият ден сте свободни) ще излязат списъци с разпределението на ПГ на 147А - малката стаичка до стълбите между 147 и 147. Виждате си в кое училище сте разпределени, в кой ден, кой час и при кой учител, след което се разбирате с колегите кога и къде да се чакате. Най-често това става 10-15 минути преди началото на часа пред училището. Ние се уговаряхме с асистентката да се чакаме и заедно да влизаме. Има вариант и по самостоятелно, но шансът да намерите стаята в непознато училище не е много голям. А и е неприятно да прекъсвате започналия час. След като сте влезли, часът започва, а вие се настанявате някъде отзад, за да не пречите (много). Хубаво е да си правите записки как е протекъл часът - темата, планът, зададените въпроси, отговорите на учениците, накъде ги е насочвал учителят, какво са чели, както и особеностите на обстановката - кой клас, в колко часа, колко души са и прочие. Това ви е важно, защото по задание в края на дисциплината МОЛ трябва да предадете един "методически анализ". МА представлява описание на проведения час в зависимост от критериите, описани тук:



Колко МА ще трябва да направите зависи от асистента ви. Моите искаха само по един за БЕ и Л, някои други (чийто имена няма да спомена, за да не оскверня тез писания) искаха по пет. Герджикова ще ви обясни подробно как да направите анализа и не се бойте, никой преди вас не разбрал как ТОЧНО да го напише. Катедрата все още няма адекватна система за хоспитиране и самите те не са много наясно защо и как правят някои неща. След като напишете въпросното нещо, го предавате на асистента за коментар и дооправяне. Подир всички тези трудности, си носите МА по Л на изпита по МОЛ, а този по БЕ на изпита по МОБЕ в четвърти курс. Или поне аз така си мисля, защото доц. Петров не е споменал нищо за него.

По план трябва да имате пет посетени часа по Л и пет по БЕ, независимо дали сте болни или направо умирате. Такова е изискването на катедрата. Ако пропуснете часове с групата си, трябва да ги наваксате, като за целта има две възможности:

1) Отивате с някоя друга група, която също има БЕ или съответно Л (каквото сте изпуснали), присъствате на неин час и взимате бележка от асистента, която предавате на вашия такъв.

2) Изчаквате вашият асистент да има час с друга група в друг ден или при смяна на групите. Първият вариант е за предпочитане.

3) Ако сте по чужбина, можете да отработите в специално време, определено от Дъбова, но там процедурата не ми е особено ясна.

Хоспитирането ви е от съществена важност, защото без него нямате възможност да се явите на държавен изпит и прочие.


И сега накратко да синтезирам казаното до момента:
- в началото на втория семестър излизат разпределения, намирате си вашето име в съответната ПГ, разбирате си назначения асистент и заминавате в първото посочено училище
- всяка седмица излизат разпределенията на групите, идеята е да посетите няколко различни училища
- правите си записки в продължение на общо десетте наблюдавани урока
- решавате на кой точно да направите МА (ако трябва да правите един) и го пишете
- след петте часа по БЕ и по Л получавате заверки в книжките и за двете
- предавате МА на Герджикова на изпита по МОЛ


Следва продължение...

И сега малко за 4-ти курс или "Къде сбъркахме"...

След като успешно се преборите с хоспитирането в трети курс и си вземете МОЛ-а, ще дишате с пълни гърди... до края на ваканцията.

В първия семестър ще имате честта да слушате лекция по Методика на обучението по БЕ при доцент Ангел Петров. И той, подобно на Герджикова, е много свестен човек, който не изисква присъстване на лекции. Все пак аз ви съветвам да ходите. Горе-долу след седмица ще излязат разпределенията ви по втората част на хоспитирането.

Какво представлява тя - в първия семестър ще имате "пробен урок" по БЕ и по Л. Виждате си отново разпределенията по училище и асистент (по принцип няма промени от трети курс) и се срещате. Първия път само наблюдавате и се уговаряте за последователността на изнасянето на уроци през следващите пъти. Всеки един от групата трябва да изнесе един урок пред ученици, като материалът се разпределя от учителя в зависимост докъде е стигнал. Идеята е да се работи заедно - докато един изнася урок, колегите от ПГ го наблюдават и после коментират, доколкото изобщо това се случва. Накрая всеки един получава оценка в зависимост от представянето си. Не се притеснявайте, асистентите са наясно, че това е първи път и не правят никакви проблеми, стига да не се разплачете и напуснете часа по средата. Разпределението по дни е като в трети курс - сряда сутрин или четвъртък следобед, ще минете за около месец по БЕ и толкова за Л, след което получавате съответната оценка и чакате втория семестър. Литература се преподава на 8-9-10-ти клас, а БЕ на 5-6-7-ми.

Малко за преподаването. И двете дисциплини са в блокове, поради което ще ви се наложи да работите по двойки - преподавате само в един час (40 минути). Разбирате се кой ще прави въведението и кой изложението втория час. При моя случай трябваше да преподаваме Бокачо и "Декамерон" с една колега, уговорихме се тя да поеме биографичната част и общата композиция на творбата, а аз да се съсредоточа върху същината на текста. Помощни средства за подготовката са интернет, лекции и учебниците на Хаджикосев (ще си спомните за добрата стара ЗЕЛ-ка). Особености и проблеми при изнасянето на урока:

- подготовката трябва да е добра. Нивото да не е нито твърде високо, нито твърде ниско за учениците. За целта гледайте внимателно в какъв клас ще преподавате (ако не сте първи) и си вадете бележки от "изпатилите" колеги
- Разпределете си времето много внимателно - може да се окаже, че сте си изчерпали урока в първите 20 минути и нямате с какво да запълните времето. А може и обратното - да не ви стигне за важните неща. Тази точка се оказа най-проблемна за моята ПГ
- не се притеснявайте от учениците, в повечето случаи и те няма да ви създават проблеми, независимо дали са с две глави и двадесет килограма повече от вас
- не се притеснявайте от учителя и асистента - ще ги мислите след края на часа
- говорете БАВНО, ясно, силно и последователно без "ааам", "ъъъ", "значи". Все пак вече сте филолози
- забавлявайте се. Това ви е първият урок и никой не очаква чудеса от храброст. Никой не е минал перфектно, малко са се провалили напълно


През втория семестър ще поемете един клас за месец и половина БЕ и още толкова Л. Това е третата част от хоспитирането. Разпределенията там са различни индивидуални. Дори асистентът може да не е същият. В продължение на това време ще отговаряте за ВСИЧКИ часове по съответната дисциплина на въпросния клас, независимо дали това е веднъж в седмицата или три пъти. Още не съм имал удоволствието да изпитам това и не мога да коментирам или давам насоки. Ще напиша впечатленията си, когато мине към края на годината. Ще съм благодарен, ако някой вече завършил колега реши да сподели опита си.


Следва продължение...

Педагогика, Педагогическа психология, МОЛ, МОБЕ, АВИТО...


Педагогика

По стария план това се учи в трети или четвърти курс (не помня), но вие ще имате съмнителната чест да се сблъскате с него още през четвъртия семестър. При мене го водеше доцент Господинов, един приятен човек с изглед и маниери на средностатистически училищен директор. Дисциплината е двусеместриална (май) и завършва с изпит. Ние имахме два теста, които освобождаваха от изпит, ако студентът е удовлетворен от средноаритметичната оценка. Предвид, че материалът е отвлечен, скучен и досаден, никой не се и давал особено зор да го учи. Нито пък да го запомня. Педагогиката е най-теоретично насочената дисциплина от курса по Методика, поради което не е никак интересна. А и не върши работа, когато отидете в училище. Имайте едно наум.


Педагогическа психология

В стария план се изучава четвърти курс, вие ще се сблъскате с доц. Янкулова в края на трети. Дисциплината е едносеместриална и завършва с писмен изпит или освобождаване с курсова работа. Материалът е тежък, обемен като количество и малко сложен за разбиране и запомняне от хора, учили до момента само литература и лингвистика. Чалъмът е да навържете всички подробности в една система и да се опитате да мислите като психолозите (което не е много по-различно от психопатите, но да не бъркаме обект със субект). Ходенето на лекции може да ви спести десетината лева и много побелели косми от учебника на въпросната доцентка. Той е дебел, сложен и скучен. Лично аз не съм го чел, оправях се само със собствени лекции и си взех изпита с отличен. Ще се сблъскате с особения характер на преподавателката и ще видите за какво иде реч. Между другото статистически да отбележа, че курсът ми получи много високи оценки, учудващо високи предвид писаните глупости. Сега малко за видовете изпит:

а) курсова работа - говорите с Янкулова, избирате си въпрос от конспекта и започвате да се ровите за материали. От вас се изисква да компилирате някакъв труд от вече проучената база данни, а не да откривате топлата вода. Звучи просто, но не е съвсем така, защото може да ви се наложи (а може и да не ви се наложи, зависи от ситуацията) да защитавате въпросната работа и ТРЯБВА да знаете достатъчно по въпроса си. Разбира се, винаги може да се заядат с вас и да ви пратят за септември.

б) изпит - разделиха курса на две части и дадоха по два въпроса на всяка. Единият беше теоретичен - основи на ПП, изследователи и прочие, а вторият съществено по материала. Преписването никак не се толерира, така че не го препоръчвам като вариант. По-добре понаучете основните неща и не се бойте, никой не е запомнил стотиците имена, с които ще ви залеят.


МОЛ

Едносеместриална дисциплина през втория семестър на трети курс, водена от проф. Герджикова. Материята трябва да ви е от малко позната, ако сте залегнали върху Педагогиката или имате най-общо понятие от преподаване. До голяма степен в този курс нещата са систематизирани и излишно задълбочени. Не очаквайте да прилагате на практика всички критерии, съвети, препоръки и изисквания, които ще научите. Те са само за изпита - след като сте се подготвили по конспекта (най-добре от лекции, излишно е да се ровите в учебници) отивате с няколко неща в себе си:

- книжка
- МА на наблюдаван урок по литература
- въображаем урок - Герджикова ще поиска да изградите сами урок по литература на избрана от вас тема, проблем или автор. Вие решавате какъв точно вид ще бъде и правите нещо като сценарий на развитието му, според вашите въпроси и отговорите на учениците. Ако някога сте писали пиеса, опитът ще ви помогне. Вариантите са безкрайно много и не пренебрегвайте тази част от изпита, защото много се държи на нея. А, да, гледайте да седнете при Герджикова.


МОБЕ

Също едносеместриална дисциплина от първия семестър на четвърти курс. Води се от доцент Ангел Петров. Ако нямате органическа непоносимост към материята, ви препоръчвам да ходите на лекциите, далеч по-полезни са от безкрайния списък на библиографията. Подобно на МОЛ-а се провеждат в 247А. За изпита не мога да говоря, защото тепърва ми предстои. Но не вярвам да е кой знае колко сложен предвид доцента.


АВИТО

Аудио-визуални техники за обучение, това нещо го има предвидено в учебния план като отделна дисциплина, но ще го взимате в часовете по МОЛ и МОБЕ. Обхваща въпроса как и с какво можете да наливате допълнително знания в главите на учениците - рисунки, схеми, презентации и прочие. На изпитите по МОЛ и МОБЕ ще ви зададат един допълнителен въпрос върху АВИТО. Не е нещо, което си струва да се коментира повече.


СИД МОЛ и СИД МОБЕ

Трябва да имате поне един методически СИД, за да получите квалификацията си на учител. Методиците ще ви кажат два, а в Учебен отдел един, така че си преценете сами кой е по-компетентен. Герджикова и Петров предлагат такива сидове обикновено час, час и половина след МОЛ-а или съответно МОБЕ-то. МОЛ-ът не се различава много като материал със стандартната дисциплина, а изпитът е курсова работа. МОБЕ-то е по-забавно и обяснява що за животно е "дискурсът". Понятие, за което се носят легенди из СУ. Изпитът представлява един въпрос по желание и един, зададен от доцент Петров. СИДовете са равностойни като поносимост и изпит, така че избирайте сами. Аз записах и двата, защото са в удобно време. Особено четвърти курс, когато програмата е сравнително малка, е глупаво да идваш по никое време вечерта само за единия СИД.


Очаквайте продължение...

Безименно стихотворение на незнаен поет, писано по време на пробен урок...


Страшно време, тежък час
да застанеш пред дъската
и със медно-ясен глас
да навържеш словесата.

Книга, записки излишни
от бюрото ти се смеят,
няма думички магични
в паметта ти да изгреят.

Но не трябва да се спираш,
всички гледат теб сега.
Предадеш ли се - умираш
от асистентската ръка.

Стъпкан от тълпата бясна,
от колегите отречен.
Туй е то - съдба ужасна,
туй е то - стажант обречен.


Следва продължение...

Едно горко мина, още едно остана...

Когато свършите практиката си през първия семестър на четвърти курс, ще ви предложат да си изберете училище. Това се пада две-три седмици преди сесията. Съветвам ви хубаво да обмислите избора, защото вариантите имат своите добри и лоши страни. Френската и немската гимназии предполагат по-високо ниво и дисциплинирани ученици, но и по-сериозна работа, изискваща задълбочени познания. Освен това тамошните учители ще ви гонят много повече за проведени часове. В средните училища можете да се натъкнете на незаинтересовани ученици (съответно по-шумни), но атмосферата е по-спокойна. Поне няма да се притеснявате, че ще ви направят забележка за начина на говорене. Помислете и говорете с г-жа Дъбова, която ще ви каже дали има свободни места и прочие. Ако не си изберете училище, ще ви разпределят, където е останало. Лично аз вярвам, че свободният избор е по-добър, отколкото свареното положение.

Дъбова ще ви даде някакви общи координати на преподавателя - училище, часове на провеждане, понякога и телефон. Тези неща се уточняват най-късно в първата седмица от втория семестър, разпределенията излизат в края на сесията. През тази първа седмица се разхождате до въпросното училище и говорите с преподавателя кой клас ще ви даде, в кои дни, в кои часове и кои уроци. Може да поиска да гледате един-два часа, за да схванете неговата методика. След това си изготвяте график на часовете и започвате да ги посещавате. По програма тази част от стажа се състои от двадесет часа в долен курс и двадесет в горен. На практика обаче рядко се взимат повече от 12-15 часа. Има хора, които са минали и с 5. В някои училища ще искат от вас да поемете и българския език, и литературата на долния курс. Не съм убеден дали трябва да е така по правилник, Дъбова също няма да ви отговори (сигурно вече сте свикнали с хаоса и непрозрачността в действията на тази катедра), така че слушкайте учителя/ката.

Вероятно ще си уговорите и двете училища, в противен случай минете през Дъбова към края на първата практика и говорете за втората част по същата процедура.

Тя е задължена да присъства във всичките ви часове, което не се случва толкова често. По принцип трябва да отбелязва вашите слабости и да ги коментира след края на часа. На практика зависи от училището - в някои се отнасят много сериозно към това, в други е по-спокойно. Във всички случаи гледайте да се разбирате с преподавателя, защото той е основният ви защитник на изпита.

След няколко седмици се провежда тъй нареченият изпитен урок. Това е напълно стандартен урок (за нови знания или упражнения), в който присъства някой от асистентите като наблюдаващ. На него трябва да носите атестат - съмнителна бланка, в която преподавателят вписва темите на предадените (и непредадените) уроци, своето мнение за работа ви и препоръчителна оценка. По принцип се попълва на място. Атестатът може и трябва да вземете от Дъбова и да си я снимате, защото ще ви трябва по една за всеки изпитен урок. Носите я на него, попълват я, връщат ви я, след което я носите обратно при Дъбова.


Няколко съвета:
- Внимавайте какво ви говори преподавателят. В коментарите му често има повече истина, отколкото бихте признали.
- В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ не се паникьосвайте или отпускайте по време на час. Една минута невнимание - изпуснат час. Учениците само дебнат да проявите слабост, за да ви се качат на главата.
- Изградете си положителни отношения с учениците, защото нямате право да пишете оценки или отсъствия, а дисциплината често зависи от тези двете.
- Постоянно ангажирайте вниманието - било със задача, било с въпрос, защото иначе се разсейват и става шумно.
- Първоначално трудно ще си разпределяте времето, гледайте да кажете най-важното за новообясняваното понятие. Ще го упражнявате следващия час.
- По принцип е хубаво да работите с целия клас. Някои деца изискват по-специално отношение, други са постоянно активни. Ако времето не ви стига - работете със знаещите, ако имате в повече - работете с онези, които не вдигат ръка. Хем ще сте им от полза, защото ще обърнете лично внимание, хем ще изгубите няколко минути. Понякога предаването на нов урок е изкуство - кога кого да включите.
- Училищата се различават едно от друго, класовете още повече. Това, което е работело за Х, може да се окаже пагубно за У. Например в моите часове само веднъж съм вдигал хора на дъската, докато при други е било практика. Зависи от класа.
- Блъскането по масата и викането не са ефективни. Личното присъствие е далеч по-силно средство за привличане на вниманието. Ако се наложи, поставяйте трудни задачи.
- Времето на провеждане на занятието има голямо значение. В първия час учениците са сънени и по-кротки, в третия (преди голямото междучасие) са шумни и напрегнати. След междучасието винаги има закъснения. Отчитайте тези фактори.
- Според моите наблюдения, три модела на поведение са най-разпространени:

1. "празна кофа за пълнене" - стажантът налива терминология и знания в главите на учениците, при което завишава много изискванията си. Резултатите са сравнително високи, но винаги за сметка на личното отношение. Никой не обича да го пришпорват. Освен това не съм убеден в трайността на тези знания. Човек не може да запомни толкова много информация за дълго време. Особено в долния курс.

2. "батка, ся шти покажа нещо" - свободен стил на комуникация с учениците, при който стажантът пада (при някои сигурно се вдига) почти на тяхното ниво, за да ги спечели като слушатели. Учениците го възприемат като нещо екстравагантно, но не и авторитетен преподавател. Резултатът е сравнително лоша дисциплина и ниско ниво на знания.

3. "В учебника го пише, но не е съвсем така" - най-добрият вариант за мене, в който преподавателят общува свободно с учениците, изгражда си лично отношение, но основна цел му е предаването на знания или по-точно механизмите на работа. Всяко езиково явление може да се класифицира в някаква парадигма или да се обясни как работи на практика. Гледайте да обясните тези детайли, останалото си го пише в учебника. А на какво държите - това зависи от вас. Лично аз предпочитах учениците ми да запомнят основните различия и принципи в причастията, а не да знаят всички определения и особености. В края на крайщата кой знае, че ятов преглас има във всички причастия, освен сегашното деятелно? И най-вече кого го е грижа... Отделяйте същественото от важните неща.


Толкова засега. Ако имате въпроси, питайте.

Въпреки многото и полезна информация, която Spacerunner се е постарал да даде, ( за което благодаря )имам въпрос...Прикаченият файл с методическо описание на наблюдаван урок по литература универсален ли е, т.е. с две думи - аз съм в педагогическа група, водена от ст. ас. Л. Берковска... Тя ни даде устно някакви насоки, но истината е, че бяха крайно недостатъчни. Ако следваме даденото показно до каква степен ще отговаря на "изискванията"...?
Благодаря предварително.

Първо да си кажа - при Берковска НЕ МОЖЕШ да отговориш на "изискванията". Тази жена има някакви твърде "интересни" (да се чете маниакални и нереални) такива.

Методическото описание е универсално, всички асистенти го ползват, но някои имат допълнителни изисквания за методическия анализ, който ще трябва да правиш. Или методическите анализИ, пак зависи от асистента. Мога да ти дам няколко съвета - слушай внимателно какво иска и какво не иска Берковска, води си подробни бележки за същността на наблюдавания урок (не толкова кой какво точно казал) и гледай накрая тези бележки да ги нагодиш по схемата и това, което ще ви преподават по МОЛ. Основната ти грижа ще е върху последната точка, защото там ще трябва да опишеш особеностите на въпросния урок. Не я претупвай.

След всеки наблюдаван час ще слушаш коментари и препоръки, така че не се притеснявай. Накрая нищо няма да ти е ясно, но ще успееш да се справиш.

Оооооооох, слушааах, слуууушах препоръки... Била съм редовна, записвам всичко важно, питам, отговаря ми и накрая от неудобство само казвам "да", макар да знам, че нито аз, нито колегите, разбраха нещо от дългото й и безсмислено изречение... Не мога да си спестя мнението за нея, защото смятам, че демотивира студентите, вместо да е обратното. Много има за казване...
Много благодаря за отговора.
Ще се радвам да се запознаем лично.

Второто горко мина, остана славата и срамът.

За дипломиращите се лекари казват преди изпита: "не се притеснявай, двадесет минути срам, после цял живот доктор". И при нас има нещо подобно, но нека си спомним думите на поета: "Нека носим йоще срама по челото"...

Практиката в горен курс се оказа далеч по-забавна. Учениците са вече достатъчно зрели и интелигентни, за да отговарят адекватно, да се заяждат и пречат на занятията. От друга страна могат да бъдат изключително полезни за личното израстване - човек се учи да говори пред аудитория, да комуникира с нея (или поне опитва) и най-вече да налага идеите си. Ако предпочита този подход. Второто "горко" е по-леко от първото, защото отсъства психическото напрежение пред неочакваното, вместо него има тих ужас от неизбежното.

Разписанията на часовете зависят от училището. В 32-ро имах 6 часа на седмица, мои колеги от 1-ва английска бяха по 3. Предполагам, че можех да понамаля своите, но ми беше забавно да комуникирам с учениците. Или ученичките, тъй като класът ми се състоеше само от 13-14 девойки... без коментар...
Носят се слухове за учители, които карат студентите си да присъстват на уроци, изнасяни от техни колеги. Води се "наблюдаван урок". Вярвам, че студентът трябва да е много грешен, за да го подложат на подобно изпитание. Някои преподаватели обаче ни влизат в положението и не настояват за повече от необходимия минимум. Когато говорите за първи път, гледайте да си изберете клас, чийто график ви е удобен. Заниманията в университета през втория семестър на четвърти курс са доста рехави, но четенето и подготовката за държавните са налице. При някои работата също. Наблюдаващият преподавател понякога дава много добри съвети. Имах удоволствието да попадам на компетентни такива и бях доволен от коментарите след края на часовете.

Относно комуникацията с класа нямам много за добавяне - дръжте си на положението и гледайте наистина да сте по-компетентни. Не е важно дали ще ви зададат въпрос, на който нямате отговор, а как ще излезете от ситуацията, така че да не пострада нито вашето реноме, нито (не)знанията на учениците. Вариантът "не знам", както и "за утре да провериш" будят особено подозрение.

Практиката може да мине в две направления - ужас или забава. Удоволствието и разочарованието от часовете присъства и в двете. Вие решавате как да си направите изкарването в училище с отношението си както към дисциплината (доколкото изобщо има такава), така и към нейните обекти (учениците). Лично аз ходих в часовете с две настройки: да се забавлявам и да спомогна учениците да научат нещо. Оценки, показване и прочие ми се виждаха излишни. Човек е много спокоен, когато върши нещо за собствено удовлетворение и се оценява сам. Тогава може да даде най-доброто от себе си и чуждите коментари няма да го дразнят. Визирам с това изпитния урок, който представлява просто поредния час. А асистента все едно го няма - работите с учениците, а не с наблюдаващите.

Така че не се притеснявайте. Ще дойде и отмине - колко ли народ е минал по този път, пък никъде не се виждат бели кости...

Здравейте, колеги. Предстои ми изпит по МОЛ, а не ми е много ясно какво точно трябва да представлява този въображаем урок. Ако някой може да даде информация ще бъде много добре. Благодаря!