А аз затова казах, че трябва да ти харесва. Е при мен в нехаресваните влизат Далчев, Славейков, Яворов (с изключения), Вазов (с много изключения), а и Димов ("Тютюн" не съм го чел, но пък другите два са брилянтни романа). Доста са , но пък късмета си е с мен.
А в ентелегентите не ще се вкарам, щото туй аз за първи път го правих, за първи път писах анализ.
Иначе за революционните не съм писал.

Тия цитати са ви голям трън в очите. Решението е - учите поантите на най-емблематичните творби и сте ОК.

Сети ме за един голям бисер, който съчиних на изпита по литература.
Пиша за финала на "Зимни вечери" и го наричам апломб( ), а то е поанта.

shit happens
иначе аз писах за революционните,ама малко се отклоних от темата
защото все пак ролята на града трябва да излезе на преден план,а не точно пролетарските идеи на Смирненски и все пак някак го обвързах с "Йохан" и "Да бъде ден"

Някой знае ли приблизително колко са писали по цитатите и колко по Смирненски

Аз като излизах от залата и купчината със Смирненски беше двойно по-голяма от тази на втората тема,но все пак едва ли една зала е представителна извадка

В нашата стая от 50 човека двама бяха писали за цитатите.

А в нашата стая квесторките не разделяха пликовете с работите. И цитатите, и Смирненски си бяха в един куп.
А по история даже надписваха 1 и 2 отгоре, тцтц

На изпита по история, при предаването на писмената работа, ни питаха по коя тема сме писали и на гърба на плика пишеха 1 или 2. А на този по литература вместо заглавието на темата, писахме "Вариант 1" и "Вариант 2".

Да и при нас беше така

Една от квесторките ми каза, че при всеки факултет е различно. Ние по история писахме 1 или 2 на плика, а по лит. нищо. Някакъв влезе по време на изпита и попита кои са писали по цитатите и само двама вдигнаха ръце.

И при нас влезе един човек и попита кои пишат по втората тема и също само двама вдигнаха ръце (от 45 човека).

Аз включих революционните стихотворения, но не съм наблягала на тях. Писах за "Зимни вечери" предимно, "Цветарка", "Стария музикант", "Братчетата на Гаврош", "Ний" и "Да бъде ден!" Но трябва да призная, че не съм ги анализирала едно по едно, защото, докато ходех на уроци, това беше едно от основните неща, които правех, и учителят ми се мръщеше. Той ме научи да анализирам всеки мотив (или в случая - аспект на града) цялостно, като го разглеждам как е проявен в различните произведения. При това положение не мога да кажа точно колко съм писала за всяко едно от произведенията, защото ги споменавах на различни места. Иначе цитати и аз нямам много, като изключим малките цитатчета от рода на "черни пипала", "грамаден и задъхан", "шумен и разблуден", "гранитна пазва", "каменния град" и т.н. Един сбъркан цитат имам от "Ний"...
Иначе като цяло аз започнах, разбира се, с това, че градът е натоварен с негативни конотации (мотив, наследен от символиста Дебелянов). Той е място на социално неравенство, място, където бедните и онеправдани трудови хора живеят в крайните квартали в постоянна нищета и недоимък, а най-чести техни спътници са гладът и болестите. Но въпреки това градът е и мястото, където в сърцата и душите на хората назрява гневът към така несправедливо устроения свят (тук споменах и приликите с Гео Милев, както и разликата с Вапцаров), който ще доведе до бунта на масите (отново прилики с Гео Милев, този път и с Вапцаров). Социалните аутсайдери са хората, които ще разрушат стария свят и на негово място ще сътворят нов, по-добър свят, подчинен на справедливостта (тук споменах и за революцията, видяна като Апокалипсис - общ мотив с Ботевото "До моето първо либе"). В този нов свят родината няма вече да е родината мащеха (сравнение с Елин Пелин - "(Родината) мащеха за едни, а за други най-млечна крава"), а родината майка, която отново ще приласкае измъчените си деца и ще ги дари със щастие. А градът от мрачен и студен ще се превърне в едно мечтано място за живот, така че да има основание всички заедно да викнат: "И ние сме деца на майката земя!"
Но колкото и да се опитвах да пиша по-широко, не можах да докарам повече от 8 страници. Надявам се да имам поне 3, защото някак си не останах доволна от "творбата си" - като че ли много ми простееше изказът, а и не знам дали е правилно, че така извъртях нещата, че да пиша и за революционните стихотворения, за да стане по-дълго... А пък и с това (явно) строго оценяване и с тези редовни около 50% двойки (не смятам, че 50% от явилите се нищо не са написали, в моята стая само 3-4 човека напуснаха залата, след като чуха темата)...

Егати съвпадението. Ние де на сме били в една стая? Аз бях в Биологическия фак. 206 стая.
Едва ли ще имаш 3.

абе от моята стая пък никой не си излезе. Обезпокоително е.

И при мен така след първия час и нещо останахме по-малко от половината
Което не пречи аз както съм писал 5 часа да имам 2 като тях