И при нас влезе един човек и попита кои пишат по втората тема и също само двама вдигнаха ръце (от 45 човека).

Аз включих революционните стихотворения, но не съм наблягала на тях. Писах за "Зимни вечери" предимно, "Цветарка", "Стария музикант", "Братчетата на Гаврош", "Ний" и "Да бъде ден!" Но трябва да призная, че не съм ги анализирала едно по едно, защото, докато ходех на уроци, това беше едно от основните неща, които правех, и учителят ми се мръщеше. Той ме научи да анализирам всеки мотив (или в случая - аспект на града) цялостно, като го разглеждам как е проявен в различните произведения. При това положение не мога да кажа точно колко съм писала за всяко едно от произведенията, защото ги споменавах на различни места. Иначе цитати и аз нямам много, като изключим малките цитатчета от рода на "черни пипала", "грамаден и задъхан", "шумен и разблуден", "гранитна пазва", "каменния град" и т.н. Един сбъркан цитат имам от "Ний"...
Иначе като цяло аз започнах, разбира се, с това, че градът е натоварен с негативни конотации (мотив, наследен от символиста Дебелянов). Той е място на социално неравенство, място, където бедните и онеправдани трудови хора живеят в крайните квартали в постоянна нищета и недоимък, а най-чести техни спътници са гладът и болестите. Но въпреки това градът е и мястото, където в сърцата и душите на хората назрява гневът към така несправедливо устроения свят (тук споменах и приликите с Гео Милев, както и разликата с Вапцаров), който ще доведе до бунта на масите (отново прилики с Гео Милев, този път и с Вапцаров). Социалните аутсайдери са хората, които ще разрушат стария свят и на негово място ще сътворят нов, по-добър свят, подчинен на справедливостта (тук споменах и за революцията, видяна като Апокалипсис - общ мотив с Ботевото "До моето първо либе"). В този нов свят родината няма вече да е родината мащеха (сравнение с Елин Пелин - "(Родината) мащеха за едни, а за други най-млечна крава"), а родината майка, която отново ще приласкае измъчените си деца и ще ги дари със щастие. А градът от мрачен и студен ще се превърне в едно мечтано място за живот, така че да има основание всички заедно да викнат: "И ние сме деца на майката земя!"
Но колкото и да се опитвах да пиша по-широко, не можах да докарам повече от 8 страници. Надявам се да имам поне 3, защото някак си не останах доволна от "творбата си" - като че ли много ми простееше изказът, а и не знам дали е правилно, че така извъртях нещата, че да пиша и за революционните стихотворения, за да стане по-дълго... А пък и с това (явно) строго оценяване и с тези редовни около 50% двойки (не смятам, че 50% от явилите се нищо не са написали, в моята стая само 3-4 човека напуснаха залата, след като чуха темата)...