Е можеше и:

Чудовище си ти, но колко бих желал
при тебе да проникна в тъмнината,
и как сърдечно бих те приласкал,
о, жива плът и дух на самотата!
И как блажено ще гориш тогаз,
и как се бих при тебе стоплил аз!



Боже Яворов какъв е бил перверзен! Неслучайно е бил плейбоя на българския хайлайф тогава

"Насаме"- любимото ми стихотворение от любовната лирика на Яворов:


Под нежната омая на вечер замечтана
и двама ний горим! - не идвай чак при мен...
В прегръдките си взел те, когато ще желая
цял с тебе да се слея - и ний ще се топим
в блаженство и забрава, мъчително далеко
от себе си тогаз усещал те бих аз.

Ах вечер замечтана очите ни закрива -
и двама се топим! - но по-далеко стой...
Изгубил те от поглед, когато ще престана
да мисля зарад тебе, ний двама ще горим
един за друг в притома; - и колко, колко близо
усещал те бих аз до себе си тогаз!

Прочетох

Ами то точно това се има предвид

Тъкмо щях да напиша "Насаме",но бях изпреварена Ами "Демон":
Изгубена те найдох-вездесъщ,
и те обгърнах,тъмен и могъщ.

Това защо не съм го чела?!

Иначе аз харесвам "Стон"

Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка -
и в мъката любов!

Миражите са близо, - пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек...
Миражите са близо, - пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, -
тя - плът и призрак лек!

И "Две хубави очи" разбира се е уникално стихотворение. И "Сенки"... иначе на Дебелянов "Аз искам да те помня все така" и на Вапцаров "Прощално".

Към горните прибавям и "Не те измести никой" на Багряна.Уникално е.

На Дебелянов е много хубаво и това стихотворение:

Ти смътно се мяркаш
из морната памет,
кат бродница сънна
в бездънна гора -
аз тръпна след тебе
и тръпно ме мамят
в мъглите вечерни
две черни пера.

След сетната среща
да срещна забрава,
подемах се, падах
и страдах навред.
Нощта ме разлюби,
денят отминава,
ни радост донесъл,
ни весел привет.

И ето, погребал
в тъга непобедна
надежди и младост
в безрадостен склеп -
аз гасна, аз гасна
с утеха последна -
на спомена в здрача
и плача за теб.

Сега кажете, че и него не сте чели...

Посвещение

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моя страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка -
на теб - непознатия - смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми - властната - жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надрастнал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!

Иначе не съм фен на Петя Дубарова, но има някои наистина много добри стихотворения

Аз съм изчела всичко на Яворов и Дебелянов.И двамата много ги харесвам.Но Явор си остава пръв в сърцето ми

Много харесвам произведенията на Вапцаров за Гражданската война в Испания.Станах пристрастна на тази тема,когато преди няколко години прочетох "Осъдени души".

Но най-вече това:
Днес тревожния покой
дебне в малката ни къща.
Стихна боя, мили мой,
ала ти се не завръщаш.

А те молих, плаках аз,
ти защо не ме послуша?
Тръгна. В стаята тогаз
стана тихо и задушно.

Само моето сърце
чувах как тревожно бие
и протегнала ръце,
исках пак да те открия...

Аз ревнувам, Фернандес,
мразя даже тази дума
"свобода", която днес
те увлече тъй безумно.

Може би си прав, нали?
Може би си прав, любими,
ала мене ме боли
и тежи ми, и тежи ми

тая страшна пустота,
легнала във нашта стая.
Хлопна пътната врата. -
Няма да се върнеш. Зная.

Като стана дума за Вапцаров и цикъла "Испания":


ПИСМО

Адрес:
Сеньора
Франческа Лаборе
ХУЕСКА


Майко,

Фернандес убит!
Фернандес
зарит в земята!
Фернандес
го няма днес!
Фернандес
лежи в полята
пред стените
на Мадрид.

Той бе толкова добър,
те защо ми го убиха?
И след неговата смърт
боят им нима ще стихне?

Майко, само теб една
мойта скръб да кажа мога.
Знаеш как е през война,
колко са сълзите много. -

Взреш се в нечии очи
и утеха в тях подириш,
ала скръб и там горчи
и сълзи, сълзи напират...

Може би е брат умрел,
може би любим е паднал,
може би един шрапнел
е отнел прекрасна младост.

Може би сега и тя
като мен напразно чака,
ала влажната земя
го държи в прегръдка яка...

Майко, ти не го кори,
че отиде да се бие.
Фернандес бе прав, дори
мисля, че грешиме ние. -

Само той от нас прозре
истина една в живота -
по-добре е да умреш,
вместо да живееш скотски.

Хляб си имахме. Един
бе достатъчен за двама.
Но за бъдещия син
щеше ли да стигне, мамо?

После има друго. То
някак мъчно се разбира.
Тръгват. Бият се. Защо?
Само хлябът ли ги сбира?

Днес погребваха стоте,
дето ги зари блиндажа.
Аз с очите си видех,
но не мога да разкажа

колко странно бе това,
колко чудно бе за мене,
как във нова светлина
бяха хората огрени.

Аз видях, видях за миг
през дъските на ковчега,
през ковчежните дъски
те ръцете си протегат.

Те се сливат в свойта смърт,
във един човек се сливат
и в очите им горят
пламъци на смърт щастлива...

Изведнъж разбрах, че той
все пак трябваше да иде.
Милият, загина в бой
и не ще го вече видя.

Майко, Фернандес убит!
Фернандес го няма, мамо!
Фернандес лежи зарит!
Поплачи за младостта му.

Но пред стария мълчи! -
Тази скръб ще го разнищи.
Скрито нейде поплачи
и не казвай нищо, нищо...

Ако някой разбере,
ако някак той усети,
ти кажи, че сме добре
и очакваме детето.

Ти кажи му: "Долорес
детски приказки се учи.
И те питат с Фернандес
внук ли искаш, или внучка."

Друго да ти пиша, пак
скръб ще бъде, майко моя.
С поздрав: твоя дъщеря
Долорес Мария Гойя.

Да, двете последни на Вапцаров са наистина много въздействащи! Както и това

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Звучи малко по Яворовски и по Дебеляновски.

Харесвам и това, въпреки че любовната лирика и Смирненски не са точно един за друг, но все пак..

Сенки

1

Не бяха цъфнали, не бяха още
те – белоснежните цветя
на любовта,
и дълги дни, и дълги нощи
очакваха да
мине тя.

Но дойде есен златодреха,
не мина тя, не дойде тя
и в самота
през скръбна привечер умреха
те – нецъфтелите цветя.

2
Порутен храм в забрава тежка тъне,
разбит кумир край гръмнат дъб,
стени обрасли в бурени и тръне,
наоколо пустош, пустош и сън е...
В душата скръб, пред поглед тъп
блуждай и гасне спомен скъп.

Уж ден, а мрак е непрогледен,
из него демон зъл цари
и съска там смехът му леден,
а аз вървя кат призрак бледен.
Отпред гори и канари,
отпред пътеки без зари...

Цветя посадих, а събрах коприва,
отърсих истини – навред лъжи;
любов разпръсвам – злоба ме облива,
запаля свещ – тъма ме пак обвива...
Глава тежи, душа тъжи –
душа ми кой ще освежи?...

А какво ще кажете за нещо,което не влиза в конспекта.
Дамян Дамянов...

Интимно
Не ме допускай толкоз близо ти
До себе си, щом искаш да съм влюбен
Ех, вярно е, даленото гнети
но за това пък близкото погубва!
Щом искаш да съм тво, далеч ме дръж -
Далечното е всъщност ореолът.
Една мечта се срива отведнъж
Разбулиш ли я, видиш ли я гола.
Дори една "Мадона" от Рембранд
Погледната от близичко е грозна
И целия и гений и талант
Е в нейната далечна грациозност.
Дори земята, таз, околовръст,
Която отдалеч е рай вълшебен
Отблизо ти се вужда буца пръст -
Пръст, във която ний сте легнем с тебе

Ооохх не пишете Вапцаровите, че откачам, честно. Наизуст ги знам, ей откачам от тях...
Иначе тези с Фернандес и аз ги свързвам с "Осъдени души", който е наистина брилянтен роман, но "Поручик Бенц" има убийствен финал.

"Насаме" на Яворов и "Интимно" на Дамян Дамянов - интертекстуалност в класически вид...