Хаха, учебникът по органична химия на сестра ми е посветен от автора "на родителите ми, моите първи учители." Mисля, че това е страхотно.

Аз чета викингска поезия, саги, "Поп музика от Пайала" на Mикаел Ниеми.

Исак Паси - Немска класическа естетика

^
|
Това и нас ни караха да го четем по Естетика

Най-готиното посвещение, за което знам, е на някакъв американски астроном (цитирам по памет): "На родителите ми с благодарност, че ми позволяваха да чета по време на вечеря."

"Шоколад"-Джоан Харис.

ООО, неееееееееееееее .

Четох я на полски. Опитвах се да я чета на полски

Joan Harris - Czekolada

Като си говорим за посвещения, се сетих, че Кафтанджиев в една от книгите си благодари на котката си, както и на жена си за "биологичната и финансова" подкрепа. Браво!

А по темата... ударила съм го на соц. класики, на "Майсторът и Маргарита" съм... и се чудя Майстор-а или -ът, защото на корицата е Майстора... ама аз явно не ги разбирам тея неща

Майстора-защото е прякор.Прякорите не се членуват.

Тру.
А аз още съм на Мичио Каку, че от толкоз работа, не мога една страничка да прелистя

Прочетох сега "Låt den rätte komma in" ("Пусни правилния вътре") на Юн Айвиде Линдквист. Страхотна книга (:

Минавам на "Lysnerskan" ("Слушателката") на Туве Янсон или на Kallocain на Карин Бойе, не съм решил още кое ще е първо, зависи коя книга е по-лесна за превод (най-вероятно "Слушателката" (: ), че то не остана време до изпита...

Почнах да чета и "Седем фантастични истории" на Карен Бликсен наскоро, но прочетох само една от историите и спрях, защото разбрах, че българският превод е орязан и сега търся оригинала някъде в нета, ама нещо не мога да го намеря... :/

"Картаген в пламъци" - Емилио Салгари.

Попадна ми на Паулу Коелю - Край река Пиедра седнах и заплаках и засега ми се струва интересна.

Андре Мороа - "Байрон"

Оняденси купих на Бредбъри Левитан 99 и го прочетох у самолета. яка е. Ама не чак толкова.