Прочетете което и да е от моите стихотворения, за да научите как се пише дълбокосмислено и проникновено. Недейте да похабявате таланта си в писане на безсмислици, вместо да се впуснете в дебрите на премислената и прочувствена реч, за която единствена преграда е ограничеността на изразното средство...

Колега, поздравления.
Данчо, имай мярка.

Ще бъда откровен, както никога. Творбата "Защото е от онези жълти дни" носи закопано под много метафори послание, което достига много навътре в сърцата ви и ви действа обезболяващо, но то ви лишава от болка, която е по-ценна от спокойствието. В това се изразява цялата ми критика. Това е моята мярка :)

Абе ти от Чавдар ли купуваш тревата?

Е кфо му е на човека? Кърти отвсякъде.. фенка съм му

Внимавай

Прав десен, ляв
падаш, колкото и да си корав
може много да си смел
кат изпиеш литри сок от хмел
но за агресията имаш да научиш
съвест, милост да пречупиш
чак тогаз мен да провокираш
инак диванчето ми ще тапицираш

Поклоннико недей глава надига
недей, че каквото каза стига
аз достатъчно съм нервен тука
за да кажа че си сгазил лука
и да те изпратя на почивка
където ни бирата е пивка
ни от слънце да се скриеш
ни глътката да си допиеш

В сърцето си дълбах
да ти направя място.
Но свърших ли, разбрах,
че там за теб е тясно.

Сега във мен тъмнее яма
и вятър леден ме приспива…
Изстива всичко щом те няма,
а спомените ме убиват.

Дълбах в сърцето си горещо,
за да имаш място да се скриеш…
Ще запечатам последната ни среща,
в която ти…ще ме убиеш.
24.05.2009

Мерси, мила.

Където небето се синее

Слънцето от злато ще изгрее
могъщо то е и никога не тлее
а пламти горещо да ни сгрее
с лъчи щедри всеки ще облее

За какво ли слънцето копнее
из небеса далечни то се рее
дали самотно е и песни пее
за изгубена любов и сълзи лее

Или е щастливо и радостно се смее
и в сърцето му само красота живее
и с лъчите си сред назе на земята сее
топли чувства а злото спира да беснее

А дали слънцето вседаващо дете е
и мъдростта в душата му все още зрее
или старост гони го как времето се лее
да попита го кой безсмъртен ще посмее

Дяволско въже

Без да мога да позная
колкото и да гадая
мойто тото тук кат пусна
милиончето ще друсна

Тогаз ще си те купя мило
мое дяволско бесило
екзекуциите ще са на мода
тва си е природа

Черно парещо въже
за всички видове мъже
герои смели легендарни
пред тебе са бездарни

Изход никой не намира
време му е да умира
колкото и да ридае
въжето го желае

Цветята очакват вятъра

Вятърът си пее песента
Песента на свежестта
A цветята го обичат
И за него се обличат
В най-цветните премени
И очакват го засмени
Приказно разхубавени
Чакат нежно да повее
Спомен ясен да навее
За най-слънчевите дни
За най-ясни звездни нощи
За най-слънчевите дни
За най-ясни звездни нощи

Красотата на цветята
Идва от земята и тревата,
От небето и луната,
Златото на слънчеви лъчи
Минава в техните очи
Оцветени кат дъгата
Застала над хълмята
И всяко живо същество
Гледа нея като божество
Вижда себе си и свойте цветове
Всички на едно събрани в редове
Сияйни и омайни кат видение
Носещо всеобщо удивление.

Вятърът си пее песента
Песента на свежестта
А дъждът сега приглася
Далеч, далеч оглася
Облаците плачат от тегло
Всяка капка е добро
Като падне на земята
Твърде щедра е съдбата
А вятърът си пее все така
Няма да е песента сама
Капките ще му пригласят
Далеч, далеч ще огласят
Капките ще му пригласят
Далеч, далеч ще огласят

Слънцето поглежда ни сега
Слънцето има си мечта
Неговата ярка светлина
Да ражда само красота
Слънцето обича си света
Това далеч, далеч е от шега
Златото на слънчеви лъчи
Минава в нашите очи
Златото на слънчеви лъчи
Минава в нашите очи

Граф О'Манов в своя замък
пише, пише, не чете.
Граф О'Манов всичко чуждо
хич не го е*е.

Граф О'Манов е заплаха
за книжовния покой.
Граф О'Манов дебне в мрака
бъдещия си герой.

Граф О'Манов бе отритнат
от книжовните среди.
Граф О'Манов всички тези
даскали ще нареди.

Граф О'Манов виртуоз е
на свободния куплет.
Граф О'Манов постмодерно
се формира кат'поет.

Граф О'Манов е заплаха
за книжовния копой,
Граф О'Манов отмъщава
на професори безброй.

Граф О'Манов стана куче
в писането с химикал,
думи с "х" и "п" ще включи,
мамата им е е*ал!

Граф О'Манов в своя замък
пише, пише, не чете.
Граф О'Манов още утре
мамата ще им е*е!

В нашия Ониверситет
се проведе поетична вечер
и застанаха отпред
образи от близко и далече.

Там бе някакъв пиян
в скъсано червено яке.
Той рева като разпран,
все едно го ш..а някой.

После друг един мурук
взе си старата китара
и започна ей оттук
песничка такава:

"Аз съм крава наркоман,
грозни бебета пърдя и ближа,
плъховете дебнат. Аз съм сам
и на х*я си ще ги нанижа."

Ей таквиз неща
в Ониверситета стават.
Емигрирайте, деца,
бягайте от таз държава!

Влак. Галерия от образи и нрави български, цигански, смесени

Пияницата срещу мен във влака
мастика ръга, без да чака,
обади се на няква гуца
и каза злобно:"Ша та пуцам!"

А тя от другата страна изписка
и чу я сигурно и машиниста.
Каза му:"Чворе неден,
днес чувам те за ден последен!"

Пияницата каза "Де*а,
аз друг ще търся да си е*а,
отпи една стабилна глътка
и в address list-а взе да жътка.

Във другото купе като Каспаров
привел се бе Иван Жабаров
над вчерашния вестник "Мач",
открил за бедността илач.

Споделяше го със съседа:
"На "Байерн" трябва им победа,
на "Челси" хикс, на "Барса" - две,
и утре съм със "Беемве"!

Във този миг Жабаров мръдна
и нещо леко замириса -
кварталният Каспаров пръдна,
и цялото купе отписа.

За ужас, в третото купе
седеше войнствено бабе
и каза - "Даже да се мре,
аз пак ще съм за Бесепе!"

Четвъртото купе седеше празно.
За жалост моето съмнение,
оказа се, не бе напразно;
във плод на адско вдъхновение

разлял бе някой цялата си бира.
Помислих си - да се умира,
отивам в другия вагон!
А там ме чакаше такъв гибон...

За няма пет минути даже
той пробва се да ми разкаже
на нашта политика, жалката,
омегата и алфата.

Но ето че една юница
със поглед влажен на девица
го чу от другата седалка
и дръпна му беседа малка

на тема:"Що е туй живота?"
"Нещастни сте затуй, защото
загубили сте вяра в Бога.
Със Бога аз например мога

в небето като ястреб да се рея,
в дърветата кат славейче да пея.
Със Бога мога за минутка
във свойта крехка и незряла *тка

детето Боже да зачена.
Но още, знам, не му е време.
До две хиляди и дванайсета,
грешници, треперете, кайте се!"

Тогава проумях, че с влака
пътуването мамата си трака,
на следващата гара казах:"Хоп!"
и се прибрах на автостоп

Ще дойде ден, във който ще реша,
че няма да успея да се справя
със себе си, дъжда и есента
във ш*баната си държава.

Ще дойде час, във който ще счета,
че повече не виждам смисъл
да тичам и да падам и виня
за свойта глупост чуждата умисъл.

Ще дойде миг, във който ще сгреша
и нещо в мене ще изстине.
Ще бъде тиха вечер, пролетта.
Ще стана и ще си замина.

Жмуди мама.... да завършим с простотия.
Ден първи: жмудата си жмуди,
жмуди, жмуди и се чуди -
луди ли са всички жмуди,
жмуди ли са всички луди.

Ден втори: жмудата говори,
но май, че само се кокори,
със себе си ли пак ще спори,
на себе си ли ще дърдори.

Ден трети: жмудата за всички
тревички, пички и пчелички
си мисли - ще ги ръгна всички,
но първо няколко козички.

Ден четри - жмудата ругае,
защото тъй й се пикае,
но тя съвсем, съвсем не знае
къде е тоалетната.

Много добър. Ето и нещо и от мен:

Старец

Който може, той ще може,
който слаб e, се тревожи.
Той не може и не може,
а животът му се точи.

Немощта в сърцето му царува,
Роб на страх и на инстинкт.
Не иска да гладува, а пирува-
самосъхранителен инстинкт.

Сладки, леки, без тревога,
иска дните занапред;
здраво тяло без умора-
всичко да му е наред.

Силно възрастта напира-
малко дни остават,
но ясно той разбира,
че години не прощават.

Из пепелта

Из пепелта на изгорели надежди,
изпод дрипите, окъсани одежди,
нейде под падналите есенни листа
може би се беше скрила красота.

Като скъпоценно камъче бе блеснала искра
и в очите на човека пламна, даже заигра.
А сърцето на човека отвори своите врати
и радостно прие да следва пътя на мечти.

Дълго чакаха мечтите своя час,
но няма вече да мълчат без глас,
защото имат вече свойто упование
и то нарича се човешкото желание.

На човека силна вяра криеше се в мисълта му,
а голяма красота бе стимулът на лудостта му.
И душата му готова беше към небето да лети
и всяка звезда бе винаги готова за него да блести.

Героят смел качи се до небето и докосна синевата
облаците бели за него бяха долу из далечината,
очите му искряха и от слънцето повече блестяха,
а на цвят от небето бистро по-небесно сини бяха.

Той поиска ангелски криле и да бъде лек като перце.
Той поиска и получи и това му бе за да се учи,
че когато страх и слабост е човек забравил,
то път към щастието си е вече сам проправил.

Така една мечта от миналото оживя,
от прахта събуди се и наново засия,
заспалото сърце още веднъж се разтуптя
и незабравима красота един човек видя.

Данчо, засега сериозните ти стихотворения не ме кефят.