Само да прочета всички книги посветени на бели хора и
после почвам с негрите.

На мен ли само така ми се струва или напоследък хората хич не я тачат любовта?

Хората обожават любовта и знаят, че няма нищо по-хубаво от споделената любов. Тя обаче не се случва на всички и пренебрегнатите я омаловажават изкуствено. Казано накратко: гроздето е кисело.

Дрън-дрън.

Що бе, мисля, че е прав...

Ами че така си е - човек като не може да има нещо
или го усмива или го отрича

Ама прав е, наистина.

И к'во от това?

Любовта...
Какво да ви кажа за любовта, дето още не е казвано тука?

Нека помисля...

Любовта е нещо, в което още от дете вярвам. Като Дедо Коледа. Ама когато нашите ми казаха, че той не съществува, си рекох "оф, добре че той отпадна, а не ЛЮБОВТА". Щото видите ли - без нея сърцата са пусти кат резервната скамейка на ЦСКА. Като таджикска пустиня. Като лекциия във ФСФ. Като портомоне на пенсионерка-инкасаторка. Като беззъб циганин. Като от пусто в празно. Като песен на Кошийн без текст и музика.
Любовта е по-силна от Кристо, както пее Лили Иванова. Добре го е възпяла, халал да и е!
Любовта е ТЯ. Тя е ЛЮБОВТА. лЮбОвТа е тЯ. Мога и с други шрифтове и цветове да ви го напиша, за да го схванете простаци такива! Любовта е всичко, тя носи на гърба си земните пластове. Тя носи в себе си благородни метали, инертни газове и вегетариански тазове. Ухааа...
Любовта е язовор с големи помпи. Тя изисква от влюбените да се помпят ли, помпят... докато течност проникне в едния. Ако са мъж и жена - в жената. Ако са мъж и мъж - и в двамата. Ако са жена и жена - да се даваят във вода, като пляскащи се риби на сухо, излезли морно от течния аквариум на живота. Живота е любов. Макар и да е по-яко да е течен аквариум.
Любовта е течна, както пее Миро...
Любовта е без граници. Без визи. Без Калотина и Гюешево и транзитна-такса. Любовта сближава народите. Освен гадните евреи. Те не заслужават.
Любовта е нещо, което всички ние носим у сърцата си, защото другите ни органи са прекалено заети с други химични елементи. Азота е любов. Глюкозата е любов. Лития е любов. Йода е любов. Мангана е любов. Радост от Огледала е Любов...
Любо от Те е Любов, защото Любовта е ТЯ, а ТЯ е песен на ТЕ. Капиш?

Пожелавам ви да се докоснете до любовта, като бръмбър към лайно, като самолет към скала, като Кирил към Методи, като педефил към дете, като мнозина към малцина и т.н.
Защото ТЯ е ТЯ, въпреки, че не е доказано още. Принципа е важен!

Обичайте се, да не ви обичам аз!
От любовта по-голямо бедствие няма, от любов се раждаме. От любов раждаме. От любов - съграждаме. И от любов - преяждаме!

Цунки по муцунки, Ицко

0 поста остават...
10 000 поста, нека Първанката обяви народните танци по площада да почнат. Ако може ди-джея да завърти някоя ръченица...

Хаха, Христо, браво. Mакар че май само аз и ти мислим, че е смешно. Имам предвид цялата идея, не конкретния пост.

Хм... що бе, и аз се смях. =)

На темата: ок, гроздето е кисело. Ама лисицата поне го е търсила това грозде, пък след това се е отказала от него. Пък ние... още от търсенето сме зае*али работата.
От страшно много време не съм попадала на човек, който да се стреми към това да обича (с изключение на една приятелка, но тя цял живот си е била такава). Просто това да иска. А не да е приел принципа "абеееее, от небето ако падне, хууууубаво..." Но аз, нали, пръста няма да си мръдна за това. Или сърцето, по-точно.
То поне да наричахме любовта по-често ку*ка и да казвахме, че не струва. Поне е нещо, някакво отношение, а не тотално безразличие.

Според мен не е най-голямата беда, ако "гроздето е кисело" - щом не се е получило, значи не е трябвало да се получава.
По-лоши са неща от рода на това да си с човек, чиито представи за света и хората се разминават с твоите; тогава и двамата не можете да проявите разбиране за нуждите на другия. А възможно най-глупавото е да продължавате с надеждата нещата да се оправят с времето. До такива ситуации често води безогледният стремеж на хората просто да имат някого, когото и да е, до себе си. Тъпо е и неизменно завършва грозно.
На фона на тази и разни други грешки киселото грозде е за предпочитане.

Големи философи се извъдихте всички

пп: ицо, добре беше
пп2: пешо, "осмивам се". Моля те.

Абсолютно си права. Любовта е демоде.

Хората оправдават с любов липсата на какъвто и да е смисъл във връзката си.

Често осмисляме едно понятие, когато го изучаваме успоредно с противоположното му. Ако любовта е чувство, което е противоположно, по смисъла си, на чувството на омразата, то ако омразата е развитие на страха, който пък е и несигурност, тогава любовта може да се разглежда като развитие и на сигурността, тоест както някои хора твърдят- любовта е предопределеност или че в себе си включва чувството на съдбовна свързаност с половинката.