Любовта е крайно необходим смисъл в една връзка. Без нея нещата просто са обречени.

Просто силна привързаност. Когато са налични необходимите фактори за едно щастливо съжителство, хората му викат любов.

Според една силна теория, силната привързаност е абсолютната противоположност на истинската любов. Защо? Защото ако привързването води към страх от загуба, а страхът- към гняв от непосилност в задачта да запазим статуквото и накрая към омраза към всичко, което ни разделя с обекта на нашата привързаност, включително нашата слаба същност, следователно постигаме не обич към Х, а омраза към не-Х, а това да мразим всичко и всички освен един човек не означава, че го обичаме.
Пътят на обичта може да бъде представен като един път на търсене на общото благо, тоест на симбиозата. Това да се влюбиш в човек би могло да се разглежда и като чувство на хармонична завършеност, когато любимият е с нас. Това да разсъждаваме рационално какво ни е потребно не е в противоречие с романтиката, а просто експлоатира способността на човека, без да се потапя в мистика, да върши смислени неща. За съжаление, гордостта на отделния индивид често спира любовта, защото гордият човек предочита да е велик и да му се случват велики неща, а не просто да е осмислил, че е срещнал човек, с когото се чувства завършен, защото завършен не означава постигнал съвършенство, а по-скоро достигнал лимита си. Едно по-буйно и страстно преживяване често се счита за път към надскачане на собствените лимити. Крайните изпепеляващи чувства нараняват съзнанието на човека значително, но в процесите на възстановяване от травмите е възможно човек да еволюира с една стъпка по-напред и да постигне ново отношение към света на чувствата и техните предназначения и потенциал. Съвсем реалистично, обаче, за индивида е да е попаднал в затворен кръг на самозаблуждения в ранните още етапи на поддаването на чувствата и да не успее с нищо да се доразвие като психика, а вместо това да се депресира, защото не разбира причините за случващото се.
Крайните чувства на желание за нещо се наричат общо страсти. Изпепеляващото привличане между хора не се нарича любов, а вид страст. От всички контролируеми чувства, страстта е най-трудна за овладяване. Често човек решава, че щом е в състояние да противоречи на чувствата си, това означава, че не изпитва любов, а просто увлечение. Реално такъв човек чака да почувства страст и ако това се случи, той ще нарече чувството "любов". Така започва размиването на понятията. За да има представа за какво става дума, можем да се придържаме към класическите смисли. Човек, който чака непреодолимото влечение, не просто губи време и енергия, а и върши нещо напълно безсмислено, защото мислите му са насочени към съпротива срещу всяко привличане, елиминирайки доказателства за характера на тези привличания и обобщавайки всичко в групата на "преодолими влечения", докато само най-силните страсти достигат до две крайни категории на "любов" и "омраза" без да им е там мястото. Събирането на всички чувства в три групи е направо грехота, след всичкия интелекуален напредък на човечеството. Нека поне разграничаваме любов от страст и омраза от отвращение, както и безчувственост от въздържание и др...
Който се е поддал на силни страсти и в резултат се чувства наранен, то е обяснимо с факта, че когато следваме страст, нашите "очи" за собствените ни чест, морал, достойнство, доблест, съвест, лоялност, стил и др. се затварят и сме съвсем готови, ако не познаваме себе си добре, да извършим неща против самите наши дълбоки същности и резултатите от това са един куп самообвинения и самонаказания, но и вътрешни конфликти, които прерастват чак до вътреличностни борби от голям мащаб със серозни последици за личността и характера на индивида. Вярно е, че тук човек намира ситуацията, в която може да промени нещо в себе си, но тъй като в повечето случаи лицето е объркано и не знае какво иска, то хаосът в ума се задълбочава докато не се стигне до момента на кардиналните решения- примерно "няма да мисля за секс/чувства/нещо си там/определен човек" или от сега нататък никога няма да пренебрегвам своя интерес" (засилване на егоизма, често неконтролируемо) или "предадоха ме, но не знаят с кого си имат работа (следва подчиняване голяма част от усилията на индивида за доказване на неща на някого, без практическа полза) и други реакции...
Моята формула за намаляване на лошия ефект от изпитването на крайни чувства е проста- живей с болката, не я притъпявай с нищо, не бягай от нея, не си търси оправдания и обяснения за това къде си сбъркал и защо съдбата все на теб. Най-важното е да се придържаш към реалността, а болката е част от нея. С времето идват нови срещи в живота ти и баланса на добри и лоши преживявания постепенно може да се подобри, но чудеса ей тъй с еднократни решения не стават, а самозаблудите не са от полза на човек, който желае да се развива и психически, без да губи чувствителността си.

Дори самият аз не очаквам да го изчета тва цялото

И аз не го изчетох цялото, ама не съм съгласен с първите изречения. Привързанист = страх? Моля ти се...

"Love sucks,true love swallows"

а Данчо кърти

Май никой няма му изчете целия пост...
но ако си вмести мислите в 3 реда...

Говори се за различни "пътища", по които ни водят различните чувства. Макар всяко чувство да си е отделно, то винаги е стъпка в една или друга посока. Привързването към някого не е стъпка по посока на любовта, а е вид чувство на слабост. Стъпки към любовта са спокойствието, хармонията, благоразумието, единението и др. Изпепеляващите страсти са независима категория- те могат да съществуват и при наличие на любов и при нейното отсъствие.

аз пък го изчетох, за това и казах че кърти

Да, и аз го прочетох, макар и със закъснение, просто сега ми дойде музата.
Накратко, съгласна съм със становището, че любовта и привързаността са различни неща. И че любовта има много повече общо с хармонията и мира със себе си, отколкото с каквото и да е друго.

Аз не се съгласявам и утре ще изнеса моето становище.

Без да съм го прочел и аз не съм съгласен с цялостната идея, ама нищо няма да изнасям

Любовта е нещото което те смачква, сдъвква, изплюва и после нагло те настъпва.