|
Подробности за светославянството... добре. Светослав е роден на 29.02., защото честта да му честитиш рожденния ден не може да ти се полага всяка година. Известен е с природата си да унищожава творения на хора, използвайки други творения на хора, но никога не насочва деструктивната си енергия към живи същества. Никога не взема на сериозно несериозни неща или обратното. Най-ниските температури с България не му помогнаха да опознае студа, затова замина на север в търсене на усещането за студ (с други думи не ви е грижа къде и с какво се занимава Светослав). По принцип Светослав не знае собственото си бъдеще, както не знае какво ще е следващото му решение, дори по известен за него проблем. Той взема решенията си на базата на комплекс от фактори, множеството от които са валидни само в настоящето. Вещ в математическата наука, Светослав не забравя да изчисли всяка подробност. Светослав е известен с аурата си и с чудесата, които е правил. Доказателство за силата на аурата му е отличната училищна подготовка на съученика му, споделящ един чин с него. От чудесата мога да изтъкна ситуацията, в която един разтревожен приятел сподели на Светослав, че в Warcraft III има дисбалансиращ играта бъг, на една от картите, и на следващия ден от Blizzard го оправили с нов patch. Представяйки си многобройните нечестно изиграни и натъжени малки и големи, Светослав не би могъл да понесе. Най-известното от чудесата му обаче е по-егоистично- контрол върху атмосферните условия. Веднъж, когато дойде от севера, го попитах защо температурите у нас спаднаха, а той ми отвърна, че така по-лесно ще се настори на по-топлото, защото това, което аз наричам студено, за него всъщност се явява стопляне. Светослав обаче не трябва да се идеализира и да му се кланят всички светославяни, а просто да се сдобият с представата на какво е способен човек, когато следва този път. Но пътят на какво? До голяма степен това е пътят на трезвата мисъл. Светославянинът не отрича вярата, но не я насочва към човешки измислици, а я насочва към реалните шансове нещо да се случи. Така например един баскетболист светославянин, когато хвърля за кош, ще подходи с пълната увереност, че ще вкара. Ако не вкара- ще сметне, че вярата му е била твърде слаба, но и ще тренира по-усърдно техниката си, защото човек с по-добра техника по-лесно добива увереност. Ние знаем, че мозъкът и на най-тъпия баскетболист притежава изчислителната сила за вкарване на кош от всякакви положения, но и най-умният и сръчен от тях пък прави грешки. Затова ако светославянинът се моли, той се моли на себе си в точно такива ситуации, в които може да свърши нещо и вярата му му е в услуга, увеличавайки му шанса да реализира потенциала си, без да пълни главата на вярващия с измислици. Кое е измислица? Да си представяш, че имаш криле и летиш. Да си представяш, че с теб се движи някаква невидима сила, която само ти усещаш и т.н. Каква е функцията на благословията при светославяните? Човек сам има силата да благославя своите собствени дела или делата на други хора, когато те са честни, морални, достойни, доблестни или накратко- правилни. Да благословиш означава да признаеш святост и да дариш с подкрепа и то не само под формата на вяла мисъл, но и подкрепа с цялата си същина. Подкрепа с отдаденост. Светославянинът е силен човек, готов да отстоява правилна позиция. Правилното е за общото благо или ако един трябва да се облагодетелства, то да бъде или този в най-голяма нужда или най-заслужилият. Когато трябва да се построи нещо- да бъде по-полезното и необходимо. Когато трябва да се унищожи нещо- да бъде най-безполезното. Когато някой трябва да се жертва- да бъде от бойците. При светославяните боец е синоним на боец-защитник на свободната воля. Свободата за светославянина е непрекъснато отстояване на волята на индивида, но не самоцелно. Воля е когато е удобно едно, но е по-полезно друго- да се избере по-полезното. Една група от светославяните се бори за защита най-вече на свободната воля на другите- новопосветените светославяни. Това са бойците- те водят повече битки, но печелят по-малко, защото битките им са насочени не само срещу собствените им слабости, но и срещу слабостите на други хора, а другите хора, когато имат кой да го е грижа за тях, често решават да го използват до последно, но светославянинът боец трябва да приема предателството на другите за свое ежедневие, но въпреки това да има готовност да се жертва за тях. Тъй като отнемането на нечии живот е върховно отнемане на свободната му воля, то бойците за първа задача имат да защитават живота на другите, макар светославянинът да учи, че живот без риск и без опасност не е живот, а живуркане. Свободата се открива от активните. Спортът ,като вид активност, не само изпитва, но и калява волята, затова се насърчава. Светославяните учени- това са хора, носещи духа на откриватели. Не се страхуват, че откритията им може да не се харесат на някой с финансова изгода от спирачка на прогреса. Истинските учени водят битка не само със собственото си незнание, докато направят открития, но и водят двойно по-тежка борба, за да внедрят откритията си там, където им е мястото. Светославянството е религия на бъдещето. Вярата е във вътрешната светлина на всеки един човек. За светославянина истината е това, което чувства без съмнение. Доброто е това, което развива духа и тялото и/или засилва научния прогрес. Красотата е в това, което е надградено, доразвито. Позицията, в която светославянинът възприема себе си, е позицията на развиващ себе си, постигащ повече. Пътят по който той върви е пътят към познания и сила без предел. Там, където светославянинът иска да достиге, е свят на безкрайно разнообразие, в което идентичността на човека разполага с всякакви елементи, от които да сглоби себе си, за да може всеки да има шанса да намери себе си и това, в което е най-добър. За да бъдем всички по-добри.
|