Аз мога да донеса една овчарчица.

а аз овца..

Ах, ах, ах.

Виж какво, бяла карто, аз не съм тръгнал да смятам обеми. Дреме ми на Рога на Гондор дали се пише повече в "Хоби" или в "Квантова физика", аз си знам къде ми е интересно. Тъжното е да се пишат сълзливи излияния за куче, когато велики хора умират и това не заслужава дори прочитане, камо ли изразяване на съпричастност.

Тъй че не ми дудни за "морализаторстване", то не е до морал. До друго е, дето ти е убягнало.


А, Суей, ти кого имаш предвид? Нали не мен?

Тъжно е да се пишат велики излияния за куче, когато в Сомалия умират от глад....
Смешен си.

Айде пак се почна. Кога ли ще се намери някой, дето поне веднъж да ми изкара аргумент, вместо хермафродитски да квичи "Смешен си, не-знам-си-какъв си". Тоя разговор съм го водил с хиляда глупака и ако ти искаш да се наредиш до тях, заповядай. Даже ще ти разреша да се хвалиш пред приятелите си, че съм се занимал с тебе.

Ще формулирам пределно ясно (и белким този път идеята си пробие път през рошковостта в съзнанието ти).
Не съм отварял и дума за Сомалия, глад и прочие баналности от новините. Така че глупави, грешни и тенденциозни сравнения не ме интересуват.
Интересува ме да спрете да се превземате за глупости - престаряло куче, в случая - и да вземете да се вземете в ръчички, да започнете да мислите, да започнете да уважавате това, дето е достойно за уважение, и като цяло да се стремите да сте повече. И преди да си похабил маса калории да мъдриш някой посредствен отговор на това, да ти кажа - ползвай ги, за да прочетеш някоя книга на Мутафчиева. Или прескочи вечерята си и дари 5 долара чрез ПейПал за Сомалия. И ти ще си доволен, и сомалийците ще са, и Рошко ще е, а и аз ще съм, че не се е наложило да те турям на мястото ти, без да си ми качествено несимпатичен.

Не казвам, че кончината на кучето е радост. Казвам, че има и по-достойни за внимание неща от нея.

Ох, милият...
Първо, не знаеш кой се превзема и кой не.
И второ, не знаеш кой какво уважава.
Така че спри да ревеш.

Boromir, мн тежко го раздаваш .

Все пак тва е темата за кучето и вече има много страници, повечето от които, изписани за него.
Нормално е да се узнае и за смъртта му. Всеки има право да каже нещо по въпроса. А ти идваш
и почваш да раздаваш правосъдие, как чувствата на тия хора, дето са го гледали тва куче,
са безсмислени, необосовани, плитки, и накрая - да земат да се стегнат, щото е глупост. Има
в две теми споменато името на Мутафчиева, и там хората са изказали по някоя дума. Уви, факт,
на студентите кучето им е по- познато, следователно - за него ще се изпише повече.
Та мисълта ми беше, защо трява да се възмущаваш от това? Кво толкова те е подразнило?
Все пак става дума за завършен живот и не смятам, че тря да се перчим в тая тем на кой какви
са му амбициите и въобще кой е по от другия. Така че...

Боромир, винаги ме е изумявала надменността и оригиналността ти (Ви?), когато се стигне до обиди И всеки път ми се струват крайно излишни.
Рошко си е изживял един щастлив кучешки живот. А за Вера Мутафчиева - поклон пред паметта й. Но дори и великите личности не живеят вечно.
Фак - кавказка?

И аз съм го виждал това куче. И парчета сандвич съм му хвърлял. И толкоз. Живяло, яло, спало, джафкало и умряло. За куче - тип-топ. Къде е трагедията?

А това, дето ти го казваш - "на студентите кучето им е по-познато"... Това не просто ме възмущава, то ме наранява дълбоко. Тъжно е.


@ Мира - няма нужда от "Ви", изключителността ми не се нуждае от формалности.
След като очевидно и преди си чела измишльотините ми, безсъмнено си забелязала и факта, че те неизменно са в отговор на нечия тъпота/некомпетентност/невъзпитание/всичко това наведнъж, и като следствие не са излишни. Най-малкото адресатът им се е докоснал до същността на общуване далеч над неговото ниво, което го е издигнало немалко от предишното му състояние. Моята цел винаги е била почти безкористно да образовам по-бедните духом, чийто грубиянски инат почти никога не ме е обезкуражавал. Това, което ме кара да изглеждам по-надменен и арогантен, отколкото съм, са форсмажорните обстоятелства на етикет, правилник и ниво на образованост на опонента. Иначе, както немалко форумци и още повече хора извън форума ще потвърдят, аз съм едно малко ангелче.

Ех, щастливци вие - какво щяхте да правите ако духовно по-богатия Боромир а.к.а. Мистър Его, не беше тук да ви образова? А да ви видя тогава - щяхте да плачкате за всяко блъснато куче на улицата, но и за всеки блъснат човек...

Уви, има нещо, което дори и толкова интелигентен човек като бате Боро не съзнава - всички са равни в смъртта/ няма важна и маловажна смърт- хора, кучета, растения, буболечки, мекотели... - няма как да дойде ТОЙ и да ни каже "смъртта на Хамлет е по-важна и достойна от смъртта на Дон Кихот"... вярно, за него може би Хамплет е по-як персонаж от Дон Кихот, може би е направил повече за литературата, но тълпата си сака Дон Кихот и тъжи за него повече. И кой подяв е Боромир да ни чете конско, кой литературен персонаж да ни кефи повече? Точно така - НИКОЙ.

Тъй че - всеки да си знае темата и да си тъжи там. Някои хора, явно не са гледали домашни животни - кучета, котки... за да знаят, че когато те умрат, все едно умира член на семейството, все едно умира човек. И бързат да размахат пръст за щяло и нещяло. Не, мерси, казвам аз на такива глупави сравнения - що сме били писали повече за кучето, отколкото за писателката - ми просто погледнато - аз дори не съм видял тема за нея. Отделно и ми се струва лицемерно да изразявам съболезнование, като не знам нищо за нея. Сега сигурно ще има тиради, как съм бил необразован, че не знам коя е. Аз пък мога да изброя на всеки от вас по 100 души, дето не ги знаете кои са, и са починали в близките 2-3 години. И да се фукам, че вии сте необразовани люде.... Сбъркана логика, сбъркани хора... аман вече...

Ми аз пък не се чувствам най-нисшия глупак на света, който има нужда да бъде образован и нахокан, задето смъртта на една топчица косми ме е развълнувала. И не желая да се задушавам от епитети, докато стигна до идеята за моята нищожност.

Рошко беше сантиментален символ. Точка. И допринасяше за духа на дворчето на Университета, така както и паметника пред НДК е част от софийския пейзаж.

Мисля, че всеки, който се е задържал повечко в СУ (с изключение на тези, които мразят помияри по принцип), може да зяви, че Рошко си беше на всички нас.

Аз не виждам никой да се сополи и да се тръшка. Нито драмите и трагедиите, в които ни обвинявате, задето сме написали "ох, ще ми липсва". Спокойно, няма да избухваме в рев всеки път при вида на празната портиерна, няма да му правим панихида, и след седмица-две ще сме го забравили, не защото сме глупци безобразни, а защото друга новина от академичния ни живот ще ни е обзела съзнанията. As simple as that.

Напомняш ми на дони дарко...
Карен Помрой: Това може да бъде смъртта на един цял начин на живот..края на една ера…
Дони: И защо трябва да ми пука?
Карен Помрой: Защото ние сме зайците, Дони!
Дони: Защо трябва да скърбя за заек сякаш е човешко същество?
Карен Помрой: Да не би да казваш, че смъртта на един вид е по-трагична от тази на друг?
Дони: Разбира се. Заекът не е като нас. Няма…това странно вглеждане в нещо в огледалото, няма исторически книги, няма снимки, няма знание за мъката и съжалението…В смисъл че, съжалявам, г-це Помрой, не ме разбирайте погрешно. Обичам зайци и т.н. Те са сладки и възбудени. И ако си сладък и възбуден, сигурно си щастлив, при това, че не знаеш кой си и дори защо си жив. И просто искаш да правиш секс, колкото се може повече, преди да умреш. В смисъл, че…просто не виждам смисъла в сълзи по един мъртъв заек! Нали разбирате, заек, който…който дори никога не се е страхувал от смъртта!

Ах! В никакъв случай!!!

Boromir, и с по- малко думи можеше да ни обясниш, че сме тъпаци. Поне за тва акъл ни стига.

Ами, на практика няма как, защото ти си прав.
Да, смрътта на Вера Мутафчиева заслужава да получи много по-голямо обществено внимание (и го получава, като цяло), заради заслугите й в сферата на науката и литературата.

Само че, аз Вера Мутафчиева не съм я познавала. Да прочета няколко нейни книги не е равносилно на това да я познавам.
Докато кучето беше в двора, живуркаше си там, мотало ми се е из краката... ама беше там. Не че говорим за някаква трагедия, просто смъртта на кучето мен лично ще ме засегне емоционално една идея повече отколкото кончината на Вера Мутафчиева.
Какво точно се очаква от мен да напиша в темата за нейната смърт? "Колко жалко, че си отиде един такъв прекрасен човек....."? Някак си ми се струва, че нищо на никого няма да кажа с това.