Уха, какъв голям срок.

Французи, какво да ги правиш, обичлив народ

Значи ми остава само някаква си мижава година ?
Аз вярвам, че има, и искрено се надявам да ме е сполетяла със сегашния ми приятел

абе... не е много така...
примерно аз съм перманентно влюбена в себе си от близо от 10 години..
и няма изгледи да се разлюбя..

Много лошо...

на мене си ми е добре

И аз вярвах, че ме е сполетяла с почти бившия ми съпруг, ма на, Бегбеде се оказа прав.
Нямам намерение скоро да си въобразявам пак такива глупости като вечна любов

Не е прав, доказал съм го и продължавам да го доказвам :Р

Иначе Оскар Уайлд е казал, че да обикнеш себе си е началото на доживотен романс, което си е баш така.

Чакай, чакай, има време.

Ти па си егати черната станция!

Да, влюбиш ли се веднъж в себе си, това е за цял живот

"Вечната любов" е само в песните на Дафт Пънк...

Много по-лесно е вечно да обичаш един човек, отколкото вечно да си мислиш, че го обичаш... Чувството си е чувство и ако причините за съществуването му не подлежат на премахване, то и чувството като тях. Мислите обаче предават. Ако искаш да си мислиш вечно как си влюбен/а в някого... сигурно някой да успява, ама трябва да живее в затвор и единствената му хубава мисъл да е за любимия човек... иначе в ежедневието си човек иска да опита много неща от живота, защото животът е движение, не статика. Освен това инстинктът за размножаване се е създал, защото има нужда от него, а той много ограничава свободата на мисълта на човека. Един човек трябва да е достигнал много високи нива на освободеност и контрол над чувствата си, че да си позволява доживотно да поставя една симпатия над всички останали.

Аз пък си мисля, че в този форум никой не е доживял толкова голяма възраст и не е придобил толкова богат опит, че да твърди със сигурност "Живях, гледах, търсих, ама такова жУвотно нЕма" И обратното съответно. Мисълта ми е, че ние много можем да си обсъждаме, и да си философстваме и всеки да гледа да изкаже някоя много голяма мъдрост, дето другите да си кажат "ауууу", но реално погледнато никой от нас не е на 100 години, че да твърди със сигурност дали му се е случило и дали някога ще му се случи. За някои може и да има, за други може и да няма. Чувствата са нещо индивидуално. Аз ще изчакам да легна на смъртния си одър, дай Боже да съм в много напреднала възраст, и тогава ще кажа "Има вечна любов, защото и сега, преди да умра, я чувствам" или "Няма вечна любов, защото сега умирам и не я изпитвам". То и моето прозвуча като опит да се изкажа много дълбокомислено, но просто си мисля, че този въпрос не подлежи на обсъждане, особено от 20-30-годишни хора. Ние няма как да знаем. Ще поживеем и ще видим.