Може би с това трябваше да започна от самото начало... Студент съм във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св.Климент Охридски". Миналата седмица във вестник "Сега" излезе статия, посветена на ФЖМК, която в общи линии представляваше кратко резюме на нередностите и безхаберието, които "витаят" във факултета. (А същото резюме всъщност заема цяла една страница от вестника.) Ще прочетете статията-есето в долния пост[/size] добавено от ..::alhimikat::..
Какъв обаче е проблемът? Този материал (написан не от случаен човек, а от студентка от специалност "Журналистика") доведе след себе си някои "сериозни" последици - по стените тоалетните беше разлепена заповед на ректора на СУ - проф. Боян Биолчев, с която се забранява тютюнопушенето в района на Университета и в случая на ФЖМК (отпреди година и половина); започнаха "стриктни" проверки дали преподавателите ходят на работа (!!!); студентите бяха "осведомени", че е "желателно" да посещават упражненията и евентуално лекции...

!!!...

Всъщност, не...

!!!!!!!!!!!

Ще си позволя да цитирам един много точен израз от доклад на Институт "Отворено общество" за Медийната регулация в Европа, че това е "имплицитно доказателство" за нещо. Да, това е имплицитно доказателство, че нещо (дори всичко) във висшата ни образователна система куца. Едва ли някой си мисли, че подобен род случки са част от ежедневието единствено на студентите от ФЖМК. И следва да се зададе въпроса "Защо никой не променя нищо?".
Може би има сблъсък на интереси? Едва ли. Защото за никого не може да представлява интерес бъдещето на нацията му, което (би трябвало да) представляват студентите, да бъде обучавано в мизерни условия и с минимални (на моменти дори липсващи) усилия от страна на преподавателите и цялото общество.(Аха, и обществото трябва да участва във формирането на бъдещите си лидери!!!) Ето какво мисли по въпроса френският общественик Гюстав Льо Бон, основател на Романската школа във философията:

"Образованието, което една страна дава на своята младеж, позволява да се предвидят донякъде съдбините на тази страна."

А не трябва ли хората,които да променят нещата, да са именно студентите? Не е ли в техен интерес образованието, което получават в университетите, един ден да заработи за тях, а не това да се окажат пет изгубени години?
Верният отговор на тези превърнали се вече в реторични въпроси май е "Защо да скачам срещу статуквото, когато мога да си подскачам на едно място!?!"
И когато се появят "романтични" (б.м. това е т.нар.quote или цитат) личности, които да кажат "Време е да надигнем глави... и глас!" (Не саби, просто глас!!!), веднага цялото "стадо" започва да "блее" против тях и да ги дърпа "Back to the innocence". Предполагам, че ви е ясно - с единични изречения и действия нещата няма да станат по розови! Също и с фразата "Леко, батце, леко!"

Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна!
Или не...

Още на http://www.alexanderkrastev.blogspot.com

Ето я и въпросната статия за Факултета по журналиостика и масова комуникация (разбира се имаме предвид, че в статията Цветелина Соколова не визира само Факултета по журналистика, а го е избрала като пример за олицетворяване на така нареченото статукво)


На изпит като на разходка
За една сесия, белязана от инерция и безметежност. За един провал

Цветелина Соколова*



Факултетът по журналистика бе ремонтиран отвън, но не и отвътре.

Това е една повтаряща се приказка за българското висше образование. В случая в главната роля е Факултетът по журналистика на Софийския университет, но на негово място могат да бъдат куп други гнезда на академичния живот у нас. И да сменим главните герои, приказката пак ще разказва едно и също.
23 януари бе сериозен ден за Факултета по журналистика, или както мило го наричат симпатичните руснаци - журфак. Сградата до паметника на Левски в София, която е първата сграда на първия университет у нас, съчетава на ръба на абсурда духа на възрожденския архитектурен почерк от края на XIX век и вкуса на модерните интериорни решения. Последните са материализирани в поставената на входа на старинното здание модерна въртяща се врата с фотоклетка - като в хотел. Като казах хотел, се сетих да отбележа, че факултетът в действителност е близък до усещането за домашен уют. Сградата не е голяма, почти всичките й обитатели се познават, стига поне веднъж да са стъпили на лекция, разбира се. Помещенията често се облазват от опитомената котка Деси, портиерите се държат като любезни домакини, дори строгата инспекторка от канцеларията не е толкова строга. Всъщност

портиерите са
ключов фактор

в академичното пространство. Поради трудността местната студенция и преподавателският състав да се локализират във факултета по едно и също време именно портиерската кабина е сборният пункт за всички курсови работи, едва събрали духовните полети на споменатата вече младеж. И така идеалната симбиоза между летаргията на младите и инерцията на старите прави съжителството във факултета леко и безметежно.
Но тръгнах да обяснявам за 23 януари. Денят е особен със сериозността си, доколкото маркира старта на поредната сесия. А тя у студентите по журналистика провокира ако не безсъние с учебна цел, то поне засилено присъствие по изпити. Човек прави едно кръгче с въртящата се врата с фотоклетка, поздравява се с котката Деси, после с портиерите, със симпатичното старче на ксерокса, което пък съхранява цялата кореспонденция от преподавателите към учащите се, и вече е добре дошъл на изпита. Ето например пред първата зала са се струпали група второкурсници. За настроение ги заговаряш - как са, при кого имат изпит. "Ми не му знам името, но май е някой по радио." Не му знаят името, значи. Грешка. Защото тук не е толкова важно

по какво, а при
кого имаш изпит

Но в четвърти курс дори това не ти е нужно да помниш. Единствено и достатъчно условие да изкараш изпита поне с "добър 4" е да се явиш на него. По някои дисциплини не е нужно дори да си наясно с темите, които са преподадени, ако изобщо са преподадени.
Класацията по справедливост на оценяването безспорно се оглавява от практическите упражнения по учебно тв студио. За да получиш оценка по-ниска от "отличен" в тази дисциплина, трябва да са налице наистина сериозни основания - или да не си дошъл нито веднъж

на раздумка с преподавателя,

което тук наричат упражнение, или да имаш видими белези на санитарно ниска интелигентност. Ако пък дойдеш, добре си дошъл. В тв студиото винаги има екип от петима души, които с желание очакват поне един студент да дойде, за да им се отвори някаква работа. Те не могат да бъдат по-малко от петима, защото упражнението не може да започне, без да е там преподавателят, който го води, техническият ръководител на студиото, който отговаря за апаратурата, двама оператори и монтажист. Императорската индулгенция на студента по журналистика за всичките му вини е "аз работя". "Аз работя" и следователно нямам време да идвам на упражненията, "аз работя" и не мога да си взема дори един ден отпуск за сесията, "аз работя" и не мога да прочета и лист допълнителна литература за изпита...
Няма да сме честни, ако не отбележим и обратния случай. Има и преподаватели, които не отстъпват на студентите по спорадичност на присъствието в академичната обител. Един от тях дори си е записал на видео някои от нещата, които има да казва на студентите, касетката се пуска и без той дори да присъства в залата и знанието потича безпрепятствено към зяпналите от интерес младежи. Изобщо със свободолюбивите си практики Журналистическият факултет изпреварва и най-смелите подскоци на свободната модерност.
Разбира се, истинският портрет на факултета е по-различен. Всичко гореописано е вярно, но е само щрих от реалността. Сигнал. Че има някаква фундаментална спирачка, която е заклещила непоправимо зъбчатото колело на образователната машина. Ако беше само в този факултет и само в този университет, нещата биха били поправими. Не е сигурно каква точно е спирачката. Може да е всичко - от ленивостта на студентите през инерцията на преподавателите до архаизма на системата.
Истината е, че на образованието във Факултета по журналистика

му липсват много неща -

твърде малко са преподавателите от онзи митичен разряд, който сее духа на академичността и кара студента сам да усети мотивация, малко е добре написаната учебна литература (всъщност част от преподавателите не са се постарали да напишат никакъв "учебник", който да въведе студента в науката в нейния цялостен и систематизиран вид, а карат младежта да чете собствените им дисертации, издадени като учебници). От програмата отсъстват фундаментални дисциплини като право, история. Всъщност няма единодушие, че точно тези дисциплини трябва изобщо да се изучават. Били твърде теоретични и отдалечени от практиката. Няма значение, че правото може би ще приучи бъдещия журналист поне на точност. Често не е видима логиката при съставянето на учебните програми, които би трябвало да водят до известна градивност в трупащите се знания.
А тези знания са слаби, защото

студентите масово
не четем достатъчно,

намирайки си най-различни оправдания за покой на заспалата съвест. Дискусиите са на ниво градска раздумка, а немалка част от курсовите работи представляват претенциозен псевдонаучен отпадък. Коефициентът на полезност на полученото знание в университета е толкова нисък, че единственото рационално решение е човек да започне да върши нещо, в което намира повече полза - например да работи, да учи друго или просто да учи повече заради себе си. Най-глупавото е, че младежите виждат лицемерието на цялата ситуация, но много от тях не правят нищо да променят поне собствената си роля в нея.
Заради сесията, както вече казах, във факултета е пълно с хора. Има и няколко души от обмена на студенти, обиколили Испания и Германия. Върнали са се със сбръчкани от почуда физиономии - как е възможно да има по-слабо журналистическо образование и от българското, при това в примерни за нас държави. Може би сме прекалено критични. Все пак във Факултета по журналистика има и ценни неща. Студентите и преподавателите имат потенциал, материята е интересна, има важни дисциплини, добра натовареност, достатъчно упражнения, пишат се много курсови работи. Хубавото е, че цялата обстановка със своите проблеми кара студентите да мислят. За разлика от някои други специалности, където традицията е в принципа "фабрика за консерви", във Факултета по журналистика всеки преподавател притежава свой колорит, а студентите се учат да имат собствена позиция и да бъдат активни. Всичко това обаче изобщо не е достатъчно, за да компенсира проблемите.

-------

* Авторката е студентка във Факултета по журналистика и репортер във в. "Сега". (както и наша приятелка и колежка!)

Хм..тая още ли не е изхвръкнала от факултето?!

Не знам к'фо толкова не я кефи!
Монка, благодаря ти за статията! Толкова слушах за нея, пък нито веднъж не ми попадна да я прочета! Сега поне знам за какво става въпрос...


Беееее...не съм съгласен! Тая к'фо иска? Да ни мъчат и да издевателстват над нас като във филологиите? Айде нема нужда!
Ние първия семестър видяхме ЕДИН предмет, по който трябваше да се учи ИСТИНСКИ (визирам медийното право) и ни изплющяха ушите и се нададоха мрънкащи гласове, та ако беше по всичко така какво ?!
Мен си ме кефи! Който не го кефи, да си пише в "Сега"! Що бе, к'фо му е на факултето ?! За мен лично е едно от най-приятните места в София и съм доволен от почти всичко в него. Авторката е права дето казва за домашния уют! Усетих го още в първия ден в който влязох в него!
Тъй че... нека да не се оплакваме колко е "лесно"... Като ти е лесно, намери си допълнителни тежести да ти се затрудни бе, како! Ако ли не, то пък след тази статия съм убеден че преподавателите ще се помъчат да ти дадат доста по-качествено и втежнено образование.

Du bist dran!

Аз също уча във въпросния ФЖМК и честно да си призная написаното в статията леко ме обижда. Въпреки финала, човек остава с впечатлението, че там учат напълно незаинтересовани от учебния процес хора. Аз лично редовно посещавам лекции, дори в началото на семестера, когато, както забелязах, малко хора се вясват. Както и да е, аз се интересувам от това, което се случва там: виждам и негативите, но нужно ли е да се оронва престижа на факултета! Ако съществуват проблеми, то би било по- добре да си ги решим, а не да излагаме на всеослушание това, което не ни харесва. Не мен поне не ми е приятно да ми казват, че уча в учебно заведение, което е лишено от обществен престиж.

Колеги,
Аз също я четох тази статия. За тези, които не знаят, съм 2 курс, ФЖМК и имам някои наблюдения. Не ми е приятно да го кажа, обаче част от нещата са верни. Подчертавам - част. И е така във ВСЕКИ университет.

Опитвам се да пусна ето това като коментар след статията, но нещо не се получава. Жалко.

"Казвам се Елица Бакалова, 2 курс, уча журналистика във ФЖМК и имам някои наблюдения по темата.
Винаги ще има хора, които няма да бъдат заинтересовани от учебния процес. При това, не само винаги, а и навсякъде.
Ето това ме подразни в статията - тя е проява на типично нашенския нихилизъм, който авторката дори не осъзнава и за чието съществуване и не подозира. Изказвайки се от позицията на някой сякаш по-висш, тя плюе сама на своя фасон - "ето, това учебно заведение НЕ СТРУВА, ама аз все пак УЧА ТАМ". Ехо, девойката...предлагам ти Масови комуникации в НБУ като не ти отърва СУ. Хем не й изнася, хем все още учи там. :confused:
Да не говорим, че третира еднакви случаи по различен начин. Във всички факултети (на всички университети) е така, в някои е дори по-зле и цари непрекъснато напрежение заради проверките и списъците, за заверките да не говорим. Г-ца Соколова обаче вижда и изнася като информация само онова, което подкрепя тезата й, а тъкмо тенденциозността е нещото, което най-много ме е дразнило в псевдожурналистиката ни.
Силно се съмнявам, че авторката ще стане журналист като плюе онези, които ще я направят такава. Истината е, че във Факултета се дава добро не, а отлично образование и всичко зависи от студентите - дали те самите ще искат да го приемат. Съгласете се, който и преподавател да дойде, няма да научите нищо, ако самите вие не го желаете. И тук опираме до темата с присъствието - не мислите ли, че е по-добре в една аудитория да има 15 души (от курс 45), които обаче НАИСТИНА да се интересуват от преподавания материал и да създават необходимата академична атмосфера, отколкото да има още 30 измъчени физиономии, които да се чудят какво да правят и да пречат не само на преподавателя, но и на онези свои 15 колеги, които все пак се интересуват от онова, което преподавателят се опитва да ни обясни. Когато аз започна да преподавам (понеже имам и подобни амбиции) НИКОГА и ПО НИКАКЪВ ПОВОД няма да изисквам присъствие. Който се интересува, да заповяда, който не - с него ще се видим на изпита и тогава - каквото сабя покаже.
Повярвайте ми, аз съм свръхкритична и освен това имам поглед и върху преподаването в още един университет, при това - твърде прехвален и даван за пример в момента. При все това, вярвам, че ФЖМК дава блестяща подготовка за бъдещите професионалисти и преподавателите са изключително отзивчиви, що се отнася до допълнителна информация и странични четива.

П.С. Изключвам факта, че девойката, писала материала, лъже най-безочливо, тъй като котката Деси почина преди около 3 месеца, ако не и повече, ама в името на разнообразяването на фактите с художествени измислици, какво ли не прави човек. Изключвам и огромният брой нейни публикации във в. "Сега", тъй като това би породило въпроса: "Кога г-ца Соколова намира време да ходи на лекции и дали тя самата не се числи по презумпция към групата студенти, които така остро си позволява да критикува?"

П.П.С. Сега се чудя защо ли го изписах това, при условие, че г-ца Соколова сама се опровергава в последните редове - "плюх, плюх, ама дай да мажа сега, че и мен ме чакат още сесии". Факт е обаче, че от тази евтина недомислица сега страдат много качествени преподаватели. Което е жалко. "

Ако ме пусне, ще го публикувам там, пък дано някой го прочете. Много болно ми стана, като видях как са погнали преподавателите, заради някаква фръцла, решила да се отърка у главния редактор като напише онова, което всеки пишман-журналист без образование би искал да прочете.

Браво, Ели! Така си е, хубаво го каза! Факултето на три планети!!!
Ще си го защитаваме и още как! Който не му изнася, на Сатурн!!!
Тъй чеееее...както виждате, всяко нещо, било то статия в "Сега" си има и обратната страна. А в този случай каката Соколова прекалява. Тъй че како... :

Ура, пусна ме, ето го и линка:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2147&sectionid=28&id=0001801

И Симо се е разписал, а също и други хора...
Жоре, с последното емотиконче си краен, но не може да се отрече, че девойката се е поувлякла в своята критика. Не съм фен на подобни изстъпления. Никога не съм била.

абе не знам какво е във вашия факултет ама за хора, които са със самочувствието на бъдещи журналисти по много интересен начин нападате авторката за това че си е изказала мнението...
поправете ме ако греша ама аз в нейната статия не забелязах нищо насочено конкретно към някого и до колкото я прочетох обстойно мисля че тя визира обраазователната ни система като цяло, в която не можете да не се съгласаите че има много меко казано абсурдни неща..

Колеги малко на дребно започнахте да мислите...
А и честно казано последните две мнения, особено на Vintersorg как да кажа.. ми доказват повечето неща които авторката е написала.Моля да отбележите че съм абсолютно непредубеден читател.А точно пред такива твърдите че е "оронен престижа" на факултета...

на Търговецът на кристал бих казала че наистина може би има право в някои неща, но "фръцла" и "девойко" и тем подобни..

Сори ма хич не оставам с добро впечатление от студентие във ФЖМК
......

И аз не одобрявам отношението!Все пак учите ВИСШЕ образование...не бива да сте там с цел да изкръшкате като в училище...Наистина в статията открих някои болни теми не само за специалностите от вашия факултет... Нека не си затваряме очите.А и не е много честно в едни специалности да "гърчат" студентите, а другаде - "лайф из лайф", нали? И накрая всички с диплома от СУ...Образованието трябва да си тежи на мястото.Така мисля.

Ами всъщност има защо да изразяваме недоволство. Защото има ихора, които знаят при КОГО и по КАКВО имат изпит, но на всички е ясно, че те не са интересни. Всъщност всеки сам си избира дали да присъства на лекции или да чете книгите, посочени в конспекта.
Проблемът е, че цялата статия се изгражда върху един цитат. Проблемът е, че не е потърсено поне още едно назависимо от първото мнение (или поне не е посочено). Проблемът е, че не можеш да критикуваш колегите си, че вместо да посещават лекции работят, след като и ти го правиш. Проблемът е, че се правят обобщения и от мнението на един несериозен студент страдат всички. Защото този един несериозен е представен като обобщаващ образ на всички.
Но спокойно, сега дисциплината във ФЖМК се затяга. Всички професори ще са редовни. Всички студенти също трябва да бъдат. Защото предстои семинар, на който преподавателите ще обсъдят нивото на образование във Факултета. И, уважаеми колеги, ще има предложения за недопускане до изпит при по-малко от 70% присъствия.
А това, че някъде (т.е. в тякои факултети) повече бъхтят студентите, също е вярно, но и тук ако имаш желание се образоваш, ако не просто вземаш изпита с 3.00 (ако успееш). Защото не е лесно когато имаш 12 изпита през сесията.
И тук идваме до основната цел на университета - не да даде образование, а да те накара да се образоваш.

мда! нека не забравяме че в някои факултати все още има заверки и присъствието на упражнения е абсолютно задължително, правят се протоколи, практически изпити и т.н. за да те допуснат до изпит! а хората масово са с впечатлението, че по принцип в су не се учи. не е вярно.

Ама разбира се !!! Някои студенти учат сериозно и още как!!!Ама кой да го каже публично тва!

Знаете ли, ще ми бъде интересно колко от студентите във ФЖМК ще подкрепят моето мнение и колко - това на въпросната "фръцла" (няма да се откажа от думите си, не и аз).
Изобщо не ме интересува какво впечатление оставям с думите си, но заради някаква пикла и нейните недоказани твърдения, публикувани във вестник (върховната инстанция), в момента страдат изключително качествени преподаватели и във ФЖМК е устроен, кажи-речи, лов на вещици.
Няма да приема институцията, която се е заела да даде хляба на автори като въпросната девойка (не виждам нищо обидно в обръщението "девойко", освен фактът, че вероятно отдавна не е девойка),да бъде петнена от необосновани твърдения и без да се показва и другата страна на въпроса. Защото вече виждам с какво впечатление остават хората, които не познават ФЖМК. Те ни мислят за някаква разхайтена пасмина. Съжалявам, не сме. И ако г-ца Соколова припознава и себе си като част от това "общество", толкова по-зле за нея.
Не казвам, че няма трески за дялане, ама дай, в името на отчитането на дейност, да си върнем заверките и да погнем преподавателите, живи-умрели, да са на работните си места. За мен, това е връщане към бодрия социализъм и отказвам да приема една такава измислена реалност.
Заставам зад думите си.

П.С. А защо мислите, че се учи само ако имаш заверки или практически изпити? Ако не вас това ви е мотивацията, съжалявам. Идеята е да учиш, защото искаш, а не защото ТРЯБВА или защото НЯКОЙ ТЕ КАРА. Тия времена отдавна минаха и се надявам да не се връщат.

Заверките не са характерни само за социализма. Имам познати, които учат в европ. страни и там заверките са по- строги и от тук...Дори и лекциите са задължителни.А нали натам се стремим, ужким...
Аз по принцип съм била винаги против заверките, честно казано!Но е по-добрият вариант от пълната разруха на висшето образование и празните зали ( или с по 3-ма -4-ма студенти)...Да, знам, ще кажете" Ами преподавателите да ни мотивират".И ще сте прави!Ама явно слаба е мотивацията...

Що бе...мотивират си ни...Ама айде да не давам примери, че ще ме набедят в тенденциозност и пристрастност.
А и не е ли по-добре да има 10 души, на които им пука, отколкото 50, които да се чудят какво да правят и защо са там. С какво това ще помогне за повишаване на качеството на образованието ни? Някакси не разбирам. Ако не ти е интересно, ако ще и да те задължат, ти пак нищо няма да помниш, защо да пълниш бройка и да си скъсяваш живота? Всичко опира до съвет.