Хаха Оле мале И сега мога да ти пожелая само напред и нагоре! Приятно издирване на половинката с пе***

Каквото има да се случва, ще се случи

ъм...аз не вярвам във вечната любов. виж, вярвам в привличането, има хора, които просто виждаш и всичко спира.

вярвам и в това, че човек не трябва да бърза. В днешни времена е малко странно на 18-19-20 г. да тръгнеш да създаваш семейство. Просто...толкова много неща има да се случват. Хората трябва да поживеят малко заедно преди това, да се сблъскат с няк'фи гадости и тогава да си подписват смъртните присъди в гражданското, поне според мен. И това не заради друго, а просто защото семейството е преди всичко екипна игра.

ениуей, всичко, което изписах няма никакво значение, защото след още няколко месеца ще мисля нещо съвсем различно(=

Леле, тва прозвуча някво много страховито!

я дай малко по-нашироко, щото не разбрах накъде биеш:)

И аз не те разбрах и затва коментирах
Звучи ми като че ли поради някакви причини след месец два ще тръгнеш да се жениш, независимо от мнението ти, изказано по-горе

а..кой ще ме вземе мене...(':

иначе...това за промяната на мнението го писах, защото човек, в зависимост от дереджето си, си мисли различни неща. И нямам представа какво ме чака зад вратата..може и брадва да е:)

Бе не се знае... Пусни още малко снимки във форума и може и да ти излезе късметът

Не мислите ли, че гледате малко прагматично на нещата? Страст, привличане... те са само основа, те са хормони, те са секс, те са нетрайни.
Привързаност, някой, на когото да разчиташ, взаимна подкрепа, доверие - вие за какво го обичате този човек? Заради това, което ви дава? Това не е любов...
Не можеш да обичаш някого заради това, което получаваш от него. Тези неща са по-скоро... необходими условия, за да оцелеете. Естествени нужди на всеки човек. И предпоставка, за да останете заедно.
Любовта е съвсем самостоятелно чувство и тук съм съгласна с Кристо, че без нея изначално заникъде не сте.
Любовта е чувство, което изпитваш към някого заради самия него. Тя не е хормони, тя не е взаимна изгода. Тя е в малки дози възхищение и обожание. Тя е нужда от съществуването на този човек. Тя е усещане за свързаност към него, защото ако той изчезне, една частичка от смисъла на света също ще изчезне заедно с него.
И самата любов не носи болка, не... това е грешно схващане. Тя е твърде възвишена, за да носи болка сама по себе си. Това, което ни носи болка, е чувството за отхвърленост, за недооцененост, което влияе пряко върху самочувствието и самооценката ни.

Колкото и да изучава природата на любовта един човек, няма да разбере защо от любовта може да боли. За да открие как става, той трябва да изучи природата на болката. А това е опит, който всеки избягва...

освен върлите мазохисти като мене...

да бе, разбрах, че Смок-а ми е навит :p

Midwinter Sun, всичко това е много хубаво и звучи адски поетично, но аз говоря по-скоро за успешна връзка, което си е доста down-to-earth понятие...Що се отнася до любовта...съгласен съм, че не боли от самата любов...боли от всичко онова, което я съсипва:)

Anyway, човек трябва да може и да губи. Освен това за един мъж е много важно винаги да носи поне мъничко достойнство със себе си, просто защото никога не се знае кога ще му потрябва.

Мисля, че трябва да прочетеш "Камък" на Атанас Далчев и тогава пак да приказваш, че няма нищо вечно

Тва па е егаси тъпото стихотворение.