Според мен ако един непредубен човек хвърли едно око тука, веднага ще установи кой е баш перверзния...

жалко, че няма непредубедени...

Ха сега де...

Останах безмълвна, след като прочетох тази новина.

http://dnes.dir.bg/2009/06/15/news4616185.html

Когато Волен учи теология, и боговете мълчат.

абе перверзни, всички само на приказки са силни

Аз затова казвам, че само един потребител тук е перверзен и на дело.

aре да те видим, ти колко си отворена, не само на приказки?

да не говориш за себе си

Наборе доста изпросте с думите за Вазов!

Преди да оплюеш някого, би трябвало да го разбереш!

Казвам това, защото и аз мислех и говорех по този начин за Вазов, но с времето преосмислих позицията си.
Има герои, които правят историята, има герои, които я описват!

кажи им го Фениксе-не всеки може да е фронтовак....Вазов е голям с неговата част от делото,а именно д аошие героизма на другите

Вазов не е особено труден за разбиране. Съмнявам се, че ти си го разбрал по-добре от мен. Даже напротив.



Ах, незавиден
живот живее онзи, който знай,
че на света се в временното само
живот живей. Възмогнати над него
живеят други – временната бренност
отхвърлят те и в туй, що е под нея –
в идеята – проникват. На света
един я в слово пламенно изказва,
друг в бой за нея лее си кръвта,
с длето на мрамор трети я изрязва
и я от днес изпраща в вечността!

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами! Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти?
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява?

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Прилягат ни тези стихове мили ми Скорпионе
Това,ако е боза нямам какво повече да говоря с теб.....

Варненец, защо трябва да се гордеем с даденостите - исторически и географски? На това ли трябва да се основава националното ни самочувствие - на "наште планини зелени", на битката във Върбишкия проход? Не е ли твърде плоско?