Ти си бил на... 4?

5!
То 5 и половина всъщност, роден съм началото на 1988г.
Имам по-ранни спомени от 1993г., защо да нямам и от самата 93г? Спомням си раждането на сестра ми - 1992г. и след това Американското лято - 1994г. - съответно и такъв концерт бих си спомнил...

Хора без работа...

Успях да се навия да стана за лекции! И самата лекция, макар и продължила 6 часа, беше готина!

Най-сетне си довърших разказчето до края!

Потребители разглеждащи този форум: Longbow, valandin и 2 госта
Добре де, защо просто не си пише-така и така влиза с акаунта си и чете

Еми stalk-ва (свръх)човека явно

Иринка, завиждай ми, днес видях Валандин

Направи ме щастлив това, че като се събудих и си отворих очите разбрах, че още съм жив. Малцина хора оценяват този факт, който уж бил кофти или еди кво си, а не им стиска да го прекратят. Зарадвах се като пих от течащата вода вкъщи. Нещо наглед толкова просто, а мисля,че поне 1/4 от планетата няма достъп до прясна вода (камоли вкъщи). После, както се казва, имах ядене на масата, тъй че през деня стомаха ми не беше празен. И това ме направи щастлив. Докато се къпах имаше достатъчно топла вода без да трябва да се ограничавам по никакъв начин. И това ме направи щастлив. Направи ме щастлив слънцето, което дори и за малко да се появи ми напомни, че все пак е лято, и че след няколко дни ще мога да му се отдам напълно (или поне така си мисля в момента!). После се появиха облаци и заваля, и аз се почувствах още по-щастлив, че по средата на улицата затворих очи, разперих ръце, отпуснах се и се заслушах за нежния звук, идващ от падащите капчици вода на земята и върху сградите и хората. След години може би ще ми липсва този звук, с оглед на промените в климата. Ето защо сега ме прави щастлив, дори и 95% от хората да се ядосват, че вали и да се мръщят.

Щастлив съм, че видях родителите си и част от техните родители, които са живи и здрави и все още ме обичат, както и аз тях, защото не бих бил нищо без тяхната подкрепа. Щастлив съм, че пиша този пост, защото това означава, че имам читав компютър и интернет, които ми помага да се информирам 24/7 при нужда, както и да комуникирам с хора на хиляди километри от тук. Щастлив съм също така, че щом пиша този пост явно умея да чета и да пиша, замислете се какъв малък % от хората по света умеят тези ЗА ВАС на пръв поглед неща. Същото се замислете за % на хората по света, които имат интернет (камо ли бърз) и знаят как да го използват.
Прави ме щастлив това, че не съм промит мозък и че ще гласувам по воля, а не за някакви си пари. Щастлив съм, че съм тук, в България, въпреки възможността да уча в едни от най-добрите университети в Северна Америка, защото може би съм от малцината, които вярват, че могат да подобрят обстановката в нашата тъй жалка държавица. Щастлив съм че ходя на училище (висшо де), милиарди хора по света не ходят на училище, камо ли пък на университет.

И още много, много неща, но вече смятам да спра до тук.

Поздрави и успех с изпитите, ако имате още такива

Запознах се с трима форумци и прекарах много приятно.

странни неща

Запознах се с този форумец и също прекарах много приятно .

Love is in the air

В сесия съм, черпя вдъхновение от зелената магия и слушам реге. БАСИ ЯКОТО.

Хаха, видях се на една снимка от един от спектаклите на "Дон Жуан" - жалко, че са снимали отстрани, та не се вижда колко усърдно се опитвам да убия въпросния Дон Джовани с поглед. Ама не успях. Пък след 15 часа ще чуя за пръв път наживо Владимир Стоянов, *примлясв*. При това - в любима партия, Риголето.
Е, как да не се похваля, отсега ми е тръпнещо.

Само да не стане нещо в последния момент, че тоя спектакъл го чакам от 4-5 месеца.