alhimikat, съгласна съм с теб без обаче да си протовореча..
честно казано не се смятам за човек, който може да даде напълно адекватни предложения,за да участвам в нещо повече от форум. Не смятам това за незаинтересованост или бездейстие...
Както и да е, и въпреки всичко не мисля, че това положение е задоволяващо. Аз казах вече, че трябва да се съобрази приемът с нуждите,а това означава- че тогава когато се откриват нови предприятия, банки и т.н съответно ще са нужни икономисти..прависти..Определено не виждам тази картина да се реализира лесно...аз това наричам планиране,но в крупен план. и никога не може да се изисква максимална точност при него,но самото планиране е важно.

Аз съм тук от скоро, та мнението ми ще е за нещо по-старо - "авторът" с "факултетните съвети" или не знае за какво става дума, или е прекалено нагъл

Здравейте,

не разбрах въпроса Ви... или какво искате да кажете?

За кое не съм прав?
Къде греша, според Вас?
Защо съм нагъл?
Какво бъркам за Факултетните съвети, според Вас?

До скоро!

Интересът към темата отслабна...

Публикувам "препечатка" на публикация от в. КАПИТАЛ по темата

Брой 22, 2005 / КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

Проблемът на висшето образование не е в липсата на пари
Текст: Георги Мечкаров, студент в Duke university, САЩ

Пиша ви по темата на броя за висшето образование в България, публикувана в бр. 21 на „Капитал". Радвам се, че сте повдигнали въпроса, и смятам, че когато се дискутира реформата в българското образование, е добре да бъде чут гласът и на студентите в западни университети.

Мога да заявя, че разликите в образованието в България и в Америка са огромни. Може би най-голямата и основна разлика е в количеството работа, която всеки студент има. Например в Дюк (Duke University, Северна Каролина), където аз следвам, тя е с пъти повече от количеството материал за учене, което има българският студент, дори и в най-престижните специалности на най-престижните университети в България.

Дори и самите думи, които използват студентите в България и САЩ, показват разликата. В България по време на сесия всички учат, зубкат, четат и т.н. Докато при нас в Дюк се казва просто, че имаме много работа за вършене. Студентите в САЩ приемат образованието като работа, която трябва да се свърши, и я вършат по същия начин, по който ще вършат работата си, след като завършат - изпълнително и много отговорно. Докато поне според моите лични наблюдения в българските университети доминира мнението, че образованието е просто надлъгване с професора или асистента.

Като казвам, че студентите не се отнасят отговорно към работата си, далеч нямам предвид, че те са виновни за ситуацията. Аз лично съм бил свидетел как студенти от много елитна специалност (тоест с много висок приемен бал) се разбират с инструктора си да не посещават лекции, но въпреки това да получат шестиците. В резултат на това никой не „работи", асистентът си получава хонорара, студентите - отличните бележки и всички са доволни. А това е нещо, което гарантирам, че никога не може да се случи в който и да било от американските университети. Или поне тези от top 50.

Но дори и когато няма такова негласно споразумение, системата в България е все още много архаична. Например т.нар. устен изпит е най-голямата пародия на образование. В Америка такова нещо в днешно време не съществува никъде - понеже се е доказал като изключително неефективен и субективен метод за оценяване. А в България може би поне 60-70% от изпитите в университета са на този принцип.

Друга разлика е форматът на оценяване. Ще дам пример. Този семестър вземах „Статистика" в Дюк. Формата на оценяване беше следната:

Финален изпит 20%
Първи междинен изпит 20%
Втори междинен изпит 20%
Работа в клас* 20%
Лабораторна работа 10%
Проект 5%
Web задачи** 5%

За да бъда сигурен, че имам шанс да не ме скъсат, трябваше да отделям средно по 10-12 часа на ден, за да се подготвя. Подготовката за трите изпита, които са накъсани на равни разстояния през семестъра, е съвсем отделна. Всеки студент взема по още минимум три такива курса със същото натоварване. В България в специалност „Стопанско управление" и „Икономика" в Софийския университет, както и в почти всички специалности в УНСС, вземат същия предмет „Статистика" през втората година. Там системата е следната:

Финален изпит
пред професор
или асистент - 100%

В резултат на това дори и някой да е бил последователен, колкото всеки студент в Дюк е длъжен да бъде, това няма никакво значение, защото всичко зависи от финалния изпит и всички съпътстващи го субективни фактори (особено ако е устен).

Когато преди година говорих с един български професор, той ми каза, че тези разлики се дължат на това, че в Дюк образованието струвало 160 000 долара общо, а в Софийския университет студентите плащали общо към 900 лева. Според мен обаче това не може да е никакво оправдание, защото освен чиста проба мързел от страна на професорите не може да има друга причина, поради която да не спират с абсурдните устни изпити и да не дават много повече работа през семестъра.

Излиза така, че и студентите са доволни (за това, че нямат много работа), и преподавателите са щастливи (за това, че не трябва да проверяват нищо). В крайна сметка студентите вземат дипломите и се оказва, че никой работодател няма вяра на фалшивите шестици в тях. Излиза, че в краткосрочен план всички печелят малко, а в дългосрочен план всички губят много.

За да се промени тази система, не са нужни пари, защото има много елитни държавни университети, където образованието пак е почти безплатно, но стандартите са далеч по-високи от тези в България.

*In-class problems - кратки тестчета в началото на всеки учебен час
**Web problems - отговори на въпроси, които трябва да бъдат пратени в електронен формат на професора не по-късно от 10 минути преди започването на всеки час



Брой 22, 2005 г. / КОМЕНТАРИ И АНАЛИЗИ

Good idea! :)

Alhimik, не мислиш ли, че тези проблеми идват още от училище, от системата там, навиците там. Наскоро с едни познати говорихме за мотивацията и защо учениците не получават качествено образование. Не искам да започна темата тук..няма смисъл, знаете си, но си мисля, че това, за което в момента пишеш тук, е свързано с точно онези проблеми от средното училище, от мотивацията там, от отношението на учителите там, от целия омагьосан кръг...

Не съм искала никого да обидя, затова се извинявам ако това е станало. Но ако някой си мисли, че на факултетен съвет двама студенти могат да повлияят на решимостта на т.нар. "преподаватели", нека помисли пак.

При нас опитваме! (ФЖМК)

Тенденцията е да се получава...

Организираме дискусии, срещи с преподавателите и извън Факултетните съвети...

Похвално , ама в ЮФ такива неща не стават. Осем години никой не може да се пребори с преподавател-шеф на катедра

Револуция му е майката.Събираме се 200 човека и нахлуваме в бялата сграда до СУ.

Проблемът на висшето образование не е в липсата на пари[/size]
Текст: Георги Мечкаров, студент в Duke university, САЩ
[/b]

С много, много извинения за крайно некултурния език, който не ми е присъщ, но народът е казал за това: Кога стана калайджия, кога му почерня задника?

Само да вметна, че ми е преподавал професор, българин, който е учил американските студенти и мога да кажа, че неговата система на преподаване и оценяване беше перфектната. В моя факултет досега съм имал 3-4 добри лектори, а минах втори курс. И все пак малкото добри преподаватели се налага да снижат нивото, защото някой преди тях си е пил водката или бирата в кафето срещу факултета или просто е дошъл да разказва приказки от неговия си свят. Основният проблем на Висшето образование е, че се срещаме не с преподаватели, а със специалисти и , въпреки че някои от тях ни дават да попълваме анкети, с които ги оценяваме, тази оценка няма особено влияние върху начина им на преподаване. Затова аз искам задължително въвеждане на следните правила:
1. Когато започваме нова дисциплина да ни бъдат дадени материали - лекции, учебници или каквото и да е, които да бъдат следвани през курса, т.е. цялата необходима информация за вземането на изпита с отличен да бъде дадена на първата лекция или да се дава постепенно през семестъра. Това трябва да става в печатен формат в разбираем за студента стил.
2. На първата лекция да бъде даден конспект за изпита както и критериите на оценяване.
3. Да се въведе точково оценяване, чрез което знанията и уменията на студента да бъдат оценени по по-плавен начин. Получаването на точки да става и през семестъра чрез текущ контрол в различни формати - проекти, писмени контролни и т.н.
4. Изпитът да не бъде както досега - написване на две конкретни теми от конспекта, а развиването на въпроси, върху всяка тема от конспекта. Всички тези изпити да бъдат запазвани в някакъв срок и в същия срок, студентът да има право да обжалва оценката си пред комисия от съответната катедра, към която се води дисциплината. Това обжалване трябва да е съгласувано с дадените учебни материали, конспект и обяснените на първата лекция критерии за оценяване. При това катедрата може да вземе решение за промяна на оценката в самия момент или да проведе нов изпит, оценяван от комисия.
5. Сумата за стипендия да не бъде фиксирана, а де се определя в зависимост от натрупаните точки. Също така е удобно и семестриалната такса да варира според успеха, защото е редно хората с по-висок успех да плащат по-малко. Така ще се стимулира желанието за научаване на материала.
6. Да се попълват анкети след взимането на изпит по дадена дисциплина, с помощта на които да се определя заплащането на преподавателя, както и студентите, на които ще преподава той следващата година.
Това са лесно постижими неща, които ще променят коренно сегашната система. Ясно е, че човек прави всичко както трябва, когато има стимул.

звучи чудесно но дали има воля да бъде направено ...

Както е написал един колега, влизаме във ФСС и действаме по въпроса. Мисля да го сторя идващата година.