|
Опит за самоубийство
Д-р Стоян Xристов, зет на Xристо Ботев, посяга на живота си в комунистическия затвор
Никола НИКОЛОВ
На 9.IХ.1944 г. с. Осойца - Новоселска околия, осъмва окупирано от бойната група на БКП с командир третокласника Пенчо Павлов-Шпингата. За кмет на селото е провъзгласен Йордан Та-нов - незавършил гимназист от Трета мъжка гимназия - София, политзатворник от ден до пладне. При кмета се влиза със специален ритуал. Посетителят застава на входа на кметския кабинет, вдига юмрук и казва: „Смърт на фашизма." Ако кметът стане от стола си, вдигне юмрук и каже: „Свобода на народа", посетителят е човек на партията и новата власт и може да бъде приет от кмета.
За секретар на БКП е номиниран Гьоре Митрев, който по-късно се представя с името Георги Димитров - претворявайки се в ролята на героя от Лайпциг - на местно ниво. Гьорето Митрев е с образование трети клас, железничар, който не желае да служи войник, бяга от казармата и става куриер в партизанска бригада „Чавдар" в навечерието на 9.1Х.1944 г. При първата му куриерска поръчка до трънския партизански отряд той е задържан от части на окупационния корпус и затворен в гарнизонния затвор в Скопие. Там го открива случайно неговият съселянин Георги Черния-кръчмаря, мобилизиран и изпратен в Скопие. Георги Черния е файтонджия на командира в Скопие. Той съжалява Гьоре Митрев и моли генерала да пощадят заблудилото се момче -дезертирало от българската армия.
След събитията на 9 септември 1944 г. той е освободен от Скопския гарнизонен затвор и се отзовава в Осойца, покрит с партизанска слава. Гьоре Митрев е най-мрачната фигура в следрево-люционната история на с. Осойца и е причинил много злини на своите съселяни. В„ създадения Оф комитет влизат Йордан Дживански - музикант, Георги Петров - музикант, и други неуки и простовати хорица, на които се отдава случай да останат в мрачните страници на историята на с. Осойца. Едно от първите мероприятия на новата власт е да се разправят с враговете на народа. Задържани са кметът Мито Комитов - осъден на смърт от народния съд в Новоселци и разстрелян от Шпингата, и други членове на бойната група.
Свещеникът Йордан Камберов - изтезаван и зверски убит в ливадите на мерата от инквизиторите Цеко Циганчето и Коста Ка-чана, който по-късно за награда става лична охрана на Цола Драгойчева.
Свещеник Йордан Камберов е язден като магаре от своите инквизитори, с оскубана брада, скопен и с камъни зверски убит. На другия ден селяни го намират - гол, премазан от бой, и тайно го погребват в гората на боаза.
Неговото име е на плочата на избитите без съд и присъда свещеници и богослови в църквата „Св. София" в София, която бе изхвърлена оттам след завладяването на храма от безбожниците на Максим.
Другият народен враг е учителят Димитър Стойчев, който е учил на четмо и писмо стотици комисари. Той е арестуван и убит най-зверски от неговия първи братовчед Атанас Стоилов-Рушко и дъщеря му Милка в местността „Мишлен". Отсичат му едната ръка, той моли убиеца: „Братовчед, не ме убивай, имам трима синове и дъщеря и ще ме гледат и без ръка." Злобата на Рушко е фантастична, а те са деца на две сестри и той е убит по най-зверски начин със сопи и камъни. Заровен е на това място, на сутринта съселяните му намират трупа, изровен от чакали и лисици и оглозгай. Съобщават на съпругата му Зорница, дъщеря на учителя Разлогов, и го погребват тайно в селските гробища без паметен знак, защото се страхуват от отмъщение.
Следващият народен враг е горският Пешо Шопа. Той лежи в Софийския централен затвор и работи на стадион „Раковски", който е стадион на МВР. Не е подминат и д-р Стоян Христов, може би най-известната личност от „народните врагове". Докторът по право Стоян Христов е издънка на славни родове. На младини баща му се преселва в София и започва успешна търговия. Заможният бай Христо изпраща сина си Стоян да учи право в Швейцария. Там се запознава с дъщерята на националния герой Христо Ботев Иванка, която пребивава по това време в Швейцария. Пламва любов и двамата млади създават семейство. Така д-р Стоян Христов от Осойца става зет на Христо Ботев.
След завършване на образованието си д-р Христов и Иванка се завръщат в София, където той практикува като адвокат. През лятото те посещават Осойца и отсядат в стаята, където се е родил в Давидковата къща на мегдана на селото. Иванка забременява и при раждане почива. Така изчезва родът на Христо Ботеви.
Днес стаята, в която са пребивавали Иванка и д-р Христов, е запазена, но няма никакъв знак, че там е живяла Иванка, дъщерята на националния герой Христо Ботев.
През време на англо-американските бомбардировки 1943-1944 г. д-р Христов и семейството му се изселват в родната Осойца.
Тук д-р Христов контактува с местните селяни и евакуираните. Той не крие пристрастията си към европейската култура и демокрация, с което е закърмен. Това не се харесва на местните лявоекстремистки младежи.
Той обича да се разхожда из полето и да се радва на чудната природа. Това също прави впечатление на лявоекстремистите. На 9.1Х.1944 г. той е арестуван като народен враг и тикнат в общинския арест. След изчезването на свещеник Йордан Камберов, кмета Мито Комитов, даскал Стойчев той усеща, че идва неговият ред. За да се измъкне от калта и да се спаси, той се решава на отчаяна постъпка. Всеки ден племенницата Магда му донася храна. Той я моли да му донесе самобръсначка с ножчета за бръснене, но да е скрита в хляба. Магда изпълнява желанието му и една сутрин д-р Христов прави опит да се самоубие, като прерязва вените си. Останалите арестанти се развикват. В ареста слизат Таков, Шпингата, Цеко Циганчето, като виждат кървящите китки на арестанта д-р Христов, се хвърлят да го спасяват. Таков му прави турникет над лактите, а Шпингата докарва трофейния джип „Валнс", оставен им от преминалите през селото руснаци. С джипа откарват д-р Фристов в болницата „Червен кръст" в София, където е спасен.
След оздравяването му се прибира вкъщи. Той обаче е съден от народния съд в Новоселци с председател комуниста Теофил Стоянов, известен като такъв в Търговския дом в София , където е адвокатската му кантора, с народен обвинител Добри Джуров. Той е осъден и лежи 1 година в затвора, но спасява живота си. Обвиняват го, че е слухтял в селото и по полето и е докладвал на жандармерията за съмнителни елементи, подпомагащи партизаните и нелегалните.
Така червените терористи от Осойца не се посвениха да се разправят със зетя на поета и патриота Христо Ботев, когото провъзгласяваха за комунист, в името на когото се кълняха при извършване на кървавия си терор.
[/color]
в-к АНТИ, 9 – 15 юни, 2005
|
Влез
Регистрация
Помощ
Търсене
RSS
