Във реалната история, гражданската война между Помпей и Цезар се води на 4 полуострова - Испания, Италия, Балканите и Турция.... и накрая завършва в Египет...

А между Август и Антоний - завършва след скирмиш сблъсъци и 2 решителни сражение - Акций и Александрия...

Моята тактика при такава обстановка не би била тотална война, като ПСВ или ВСВ... все пак една добра стратегия би било с правилни удари, да се разбие една империя, като в каратето - не е важна силата, а къде удряш. Освен, както спомена - икономическа война, (подобна е тактиката на Ханибал в Италия, ако някой е задълбавал до там - той просто е изтощавал римските провинции), друг як номер е да се избягва решително сражение, или по 40 битки между големи армии на ход.

Империята на Пора, според това което виждам на картата, е в изгодна икономическа позиция, не бих му препоръчал война, освен ако не е срещу другите фамилии. Мир със варварите и подготвяне на армии и флот, тва му е майката. Който владее Средиземно море, контролира темпото на играта, т.е. на войната срещу Сципиите и Брутите. Добри бази са - Сицилия, Крит и Кипър. Спарта на тази карта, също играе добра роля. Тъй като Сципийте са в Африка с огромна пехотна армия, морска блокада, и война на изтощение (ако сте чели за Гражданската война в Сащ) би им попречило да се ефективни. Брутите, според мен, биха паднали по-лесно, във добре обмислено настъпление от няколко посоки (във Knights of honor, го правех с 4 напомпани армии, влизащи в 4 провинции на противника едновременно) - примерно десант в Истамбул, атака откъм Илирия, и две армии от гърция към македония... и план как армиите да се срещнат в търново по едно и също време...

И още нещо - аз обичам да правя следното: превземам важен икономически град, разграбвам го, унищожавам всички сгради, и после с армията си се изнасям откъдето съм си дошъл. Те и да си го върнат - ще трябва да го развиват наново, това ще е удар по икономиката им. Е, това се прави, ако аз си имам достатъчно пари и града не ми трява по принцип...

Е това с опустошаването на града е много в стил The Barbarian Invasion

Аз между другото съм пратил по един малък флот срещу всяко пристанище на сципионите и брутите, така че щом обявя война, веднага им блокирам морската търговия изцяло. Гаден съм, знам.

Тук номерът е, че веднъж започнеш ли гражданската война, общо взето няма шанс да сключиш мир. Бой до дупка. Аз съм фен на блицкрига и тончо на превземането на ключови градове. Обикновено тактиката ми е да превземам големи и важни градове, в които е оставен слаб гарнизон, за да изтощя врага икономически. Но от време на време давам решителни сражения, за да не вземе той да си ги върне. Мисля да завладея Италия максимално бързо, както и Картаген. Ще пробвам и Тапсус, но като ме спипат големите армии на сципионите ще стане сложно. Иначе от Италия лесно мога да завладея Сицилия, която е идеалната отправна точка за завладяване на Западното Средиземноморие. С брутите наистина мисля, че ще се справя по-лесно. Ще им взема Термон, Лариса и Солун на първо време, пък после войната ще се развива по-бавно. Важното е, че ще съм ги лишил от най-хубавите им градове, пък те нека си завладяват варварски катуни на север. В Илирия и Панония най-вероятно ще премина в отбранителна позиция за известно време, щото там има много брутски пълчища.

Иначе наистина мисля да направя номера с Египет - сципионите да си закарат армиите натам, да им ги поизбият - те и без това са от хастати и принципи, които вече не могат да се възстановяват. Така ще мога по-спокойно да взема Картаген.

Иначе в Италия имам егаси армиите - кефя им се като куче на опашката си

Поре, ще ти кажа най-мъдрия си пост в този форум, откак съм регистриран (е, освен този за любовта, ама там кой ли чете):

Войните - и в реалността, в комп. игри се водят за Територии и Власт, но със средствата на Икономиката. Тя е ключът към всяка война (разбирай зад всяка една война във цялата история, седи икон. интерес, добре прикрит за идеологиите) - тя е освен инструмент, също така и цел. Ако успееш да постигнеш фън шуй с идеята, че воюваш с парите си, за парите на другите, победата е твоя. Всеки град ти носи кинти - респ. всяка територия. Всеки ъпгрейд, сграда или армия, ти струва кинти. Демек всичко се върти около това, кой какви пари има и колко правилно ги харчи. Ако почнеш с гол остров, с малко пари и без хора почти, няма да завземеш света, дори и да си най-добрия генерал и с най-сърцатите войни.

Затова - прегледай кратки бележки към Пелопонеската война - тя е най-приложима в твоя случай - защото има водни пространства, разпокъсан фронт, множество острови, граници и т.н. Преди да блокираш кое да е пристанище - осигури си превъзходство по море. Построй ако трябва - тройно по-голям флот. Пази си граничните провинции и тези в средиземно море. Когато разпилееш в няколко битки другите флотилии, тогава блокадата ще има ефект. Няма да има кой да ти се пречка. Избягвай решителните битки - те са за тези, които разчитат само на средновековния принцип "битката се печели от генерала, довел повече войски на уреченото място" - в случая ползвай хитрост и удряй там, където се крепи държавата - хазната. При липса на средства, те няма да произвеждат кораби и армии, няма нови сгради, бунтове почват, хаос. Дори може да не се налага да десантираш в Африка... (в Генералс, тактиката ми беше - винаги бомбардирам електроцентралите и сградите, дето трупат пари, останалото е просто изчакване)

И помни - прецизен и добре планиран удар, е по-добро оръжие отколкото да събереш 10000 юнити и да ги изтърсиш в Картаген, пък каквото стане...И не пропускай да хванеш точния момент, в който цари хаос, за да нанесеш решителен удар в 1 единствена битка. На други стратегии (примерно Хироуз или Ред Алерт) винаги има един момент, от който нататък, нещата са ясни, че ще спечеля и просто доигравам мисията. Идеята е да си създадеш такъв момент, point of no return...

Принципно си прав. На стратегическо ниво точно това смятам да направя - да взема за някоко хода най-доходоносните градове на врага, така че докато се усети, аз да имам яко източници на кинти, а той да няма. А по море общо взето съм цар Не подценявай решителните сражения обаче. Смея да твърдя, че когато разигравам битки на бойната карта, почти няма начин да ме бият, шот' съм мноу умен и ги правя само да си говорят, хъхъ.

Общо взето на три лесно взети големи града е редно да проведа едно решително сражение, защото като си придвижвам армиите към новозавладените градове, те (армиите) постепенно изтъняват, та не искам врагО да ми ги спипа с по-голямата сган. Под решително сражение разбирам битка между две големи армии, по възможност извън градовете. Не е задължително тя да решава хода на войната, просто сблъсък, с който да отслабя вече съществуващата военна мощ на врага.

Кристо, принципно си прав, ама има един проблем

Много рядко, дори и в Тоталната Война Рим една система може да отрази достатъчно адекватно пълнокръвността на истинския свят. Както във всяка една бойна система и в тази на Рим има експлоит точки, където като натиснеш и изстискваш победата като напращяла гнойна пъпка. Това е и основният ми проблем на мен с играта

В този смисъл - Поре, ще ти е много по-лесно да тръгнеш с по-малобройна армия срещу многото противници и с правилната тактика на бойното поле и с експлоит пунктовете (които ти използваш, щом оунваш компютъра всеки път при негово числено превъзходство) да смажеш основната бойна сила на врага и след това на бърз ход да му гепиш колкото можеш повече градове, докато той строи нова дефанзивна сила. И така на няколко етапа можеш да съсипеш всички врагове без да се зориш да блокираш пристанища и да ги изтощаваш с различни тактики :Р На Рицарите на Честта пък това е даже по-лесно, щото там за да имаш тактическо преимущество всеки път просто трябва да ръгаш яко стрелци и всеки път сам даси водиш битките.

А, и Кристо, още една забележка към иначе напълно правилното ти мнение - в такъв сорт игри на мен ми е много по-забавно да симулирам някаква реалност и да съм принуден да водя война на 4 фронта отколкото аз да съм в контрол на нещата. (Реалност в смисъла на това, че е невъзможно всяка една армия на моята държава да е водена от тактически по-способен играч от компютъра.) Защото обикновено като аз съм в контрол на ситуацията до края на играта не излизам от тоя контрол (ако играта е срещу компютър тва). Всъщност единствения вариант компютъра да вземе инициативата е, не защото е измислил нещо тактически по-гениално от мен, а защото аз съм изпуснал някоя част от системата и съм се осрал зрелищно, защото не съм я предвидил на време.

Както някой беше казал някъде в някой уеб комикс (вече не помня къде точно) - стратегията е сбор от много малки тактически решения. Когато изготвяш стратегия си поставяш за изпълнение различни задачи, с помощта на които ще наклониш везните в твоя полза. Някои от тези задачи завършват успешно, други - не. В крайна сметка добрия пълководец прави така, че повечето от тези задачи завървшат успешно. Но не съществува пълководец, който да е в състояние да спечели всички задачи. Е, в Роум Тотъл Уор, както в повечето компютърни игри този резултат е напълно възможен, стига играчът да е достатъчно подготвен и да познава системата и вътреигровия свят с неговата вътреигрова логика, който никога не е достатъчно добра симулация на реалния свят, дори когато това е целта му. И на този принцип - на мен поне не ми е интересно да размазвам противника непрекъснато, защото съм изиграл войната по правилния начин и съм успял във всичките си задачи за добиване на тактическо преимущество.

От друга страна обаче фон Клаузевиц като е писал Теория на Голямата война е започнал с това, че войната е един въоръжен сблъсък, приличен на дуел, чиято цел в крайна сметка е да направиш така, че противникът ти да е неспособен да се защитава повече. След което казва, че този случай е твърде изкуствен, защото никога не е възможно да се даде толкова решаващо сражение, в което да е включена цялата военна мощ на двете страни. Е, в повечето стратегическите компютърни игри така се получава - лесно е да се направи така, че да се даде едно решаващо сражение, в което да е ангажирана цялата военна мощ на противника ти и, понякога и твоята цяла военна мощ Дори в повечето случаи, в повечето реално-времеви стратегии това е задължително, за да постигнеш победа (примерно Ред Алерт - никой не напада с половината си армия)

Като заключение - Поре, аз ако бях на тебе щях да се юрна директно да правя десанти и да водя решаващи битки като му дойде времето. Ама щах да го направя щото се кефя на големите драматични масовки, а когато големите масовки имат причина (а не са просто куик батъл) са много по-интересни.

Аз я почнах тази игричка, ама нещо не ми се услади. Виж, Knights of Honor е друго нещо. Там обаче ми стана твърде лесно и си правя България на четири морета без проблеми

Иска ми се да се похваля, но скрийншотът ми остана на компа в квратирата. Очаквайте подробности с картина. Засега ще кажа само, че гражданската война започна впечатляващо

Аз съм егаси тъпото копеле

Старателно сейвнах играта, преди да разиграя битката за Рим, разиграх я, превзех града (имах две армии от по хиляда и няколкостотин души срещу една такава и една от 300 на Сената), и ппосле съм излязъл, без да сейвна

Най-накрая я пачнах така, че да не ми крашва, и днеска поиграх доста добра игра.
Реших да се подготвя за гражданската война като огранича сферите на влияние на другите фамилий, в резултат, Сената ме обожествява, народа и той, сега аз spearhead-вам атаката срещу Картаген и Македония, а отделно и една голяма армия атакува германците на север...

Проблема е, че водя война из цяла европа с тонове противници, а не поддържам огромна армия...

на ква трудност играеш? на стандартната е сравнително лесно, макар че британците пак събират гигантически армии от нищото ако са успели да се развият. Ама на следващата е невъзможно да си оставяш граничните провинции голи ако си във война със съседите щото непрекъснато идват тълпи от загорели варвари.

А ти с коя къща играеш? Моето мнение е, че с къщата на сципион е най-лесно да се манипулира по тоя начин стига да не се забавиш прекалено много в Сицилия. Щото си по средата и лесно можеш да отидеш навсякъде - гърция, испания, картаген, френското средиземноморско крайбрежие, илирия, егитеп.

Играя с Юлийте, в началото беше много зле положението, нападаха отвсякъде, притежавах малко земя и пари...

... но с времето, правилната икономическа политика и строежи, успях да организирам добри армии и завзех по-богати провинции... но все още ми е проблем това, че притежавам огромна държава, но я крепя с малко на брой (5), но качествени армии. Въпроса е къде ще ме спрат противниците, засега съм окупирал:

- Северна Италия
- Сардиния и Корсика
- Галия
- Западна Сицилия
- Голяма част от Испания
- Гърция (без Термон, Епир и Македония)
- Тапс в Африка

Но друг плюс е, че Брутите са само в Илирия и са заобиколени от мощни съседи, с които съм съюзен - Дакия,
а Сципите са завзели едва 2 провинции извън началните им... и са също между добри държави....

... но... армиите на тези фамилии изглеждат внушителни на фона на моите армии. Брутите имат близо 10 генерала с опит, който ръководят войски по 1000 души... аз разполагам с наполовина по-малко бойна мощ. (тук говорим за войски извън Италия)

Аз съм кошмарът на всички брути и сципиони! С всеки ход завладявам поне по два града. Италия е моя, Сицилия и Сардиния също, както и Гърция, Византион, Далмация, Софийското равно поле, Сръбско и Крит. Е, Брутите ми обсадиха баси якия генерал в Билазора (на мястото на днешна София) и има шанс да ме попрее*ат, но ще видим. Пращам две армии по море към Картаген, който ще падне лесно. Лошото обаче е, че малко по' на юг сципионите са събрали егаси сганта, та ще трябва да водя доста тежки битки, за да задържа града. Същевременно пичовете ми пращат няколко армии към Кирена (горе долу съвременно Бенгази). Градът е мой, но е изолиран и му пратих малко подкрепление. Първата армия ще я набия, втората сигурно също, а с малко късмет може и третата. Съществува възможност обаче тези армии да не са насочени към мен, а към египтяните, които са си скрили една армия в палмова горичка до границата с моята провинция и може да им спретнат изненадка

Сципионите ми пращат две армии и към Тинги, днешно Мароко, но тях ще ги натупам Иначе пичовете са се счупили да бълват армия. Бая зор ще видя с тях. Брутите имат повече провинции, но това са все глупави варварски градове на север. Аз им взех почти всички готини градове на Балканите, та скоро няма да могат да си позволят да бълват нови армии. Надявам се поне де, щото от друга страна те мачкат германците.

Имам скрийншот, но тъпият ми бъгав компютър вкъщи сега не ме пуска в нета, да го ева! Остават ми 6 провинции и съм император

Най-разумният вариант за игра с която и да е фракция е да се завладеят гръцките градове, Крит и по възможност отсрещното крайбрежие на Мала Азия. Търговията по тези места е най-оживена и оттам нататък няма да имате никакви проблеми с парите, ако ще и да играете на последна трудност. А от римските фракции Сципионите имат най-полезни бонуси.

някой играе ли на Medieval Total War 2?
Първата игра беше зарибявка, но бързо ми омръзна, като и хванах цаката...
Сега на тази се изживявам като Наполеон и разширих родна Франция от Лисабон до Швеция и от Ламашна до Крит... И най-странното е, че не съм воювал с Англия изобщо, техните действия се ограничават до войни с Шотландия и изощо не нападат континента. Иначе сега воювам срещу антифренски съюз, който беше създаден от Португалия, Италия, Германия и Дания, но сега включва Дания, Сицилия, Византия, Египет и Папата...

Така и не видях много разлики от първата Medieval, като изключим по-добрата графика и калпавият soundtrack (на първата беше страхотен и още слушам отделни парчета). Бързо ми омръзна. Май единственото, за което си струва да се изтегли, е битката при Отумба, където си с една групичка конквистадори срещу десет пъти повече ацтеки.