|
Мисля, че успях да схвана! Иринчи, взимам си думите назад, съжалявам! Прозрях цялата истина около темата, и след като я приех за моя духовна доктрина... ме озари Висшия Дух на Сциенто... ъъъ Жмудизъма...
Е ето го, какво ми каза той:
Жмудите, казват, материя трудна, да ражда прозрения - звучи мудно, да слагаме ореолчета на това, и зад всяка истина, по 1 лъжа.
Когато Всевишната Жмуда ми рече: "Ти къде се бъркаш тука, човече, не е тва, за тебе работа проста, на Жмуда-Show, не си ти host-a"
"И да се с тази материя забавно прави, недей се опитва, ще следват разправи. Не можеш със стари вицове, тъй да опяваш, не можеш, с инфантилизъм да ни задяваш"
"Изчезвай от нашата жмудна планета, за нас не си спътник, дори не комета. Ние сме гордо, фашизирано племе, за таквиз като теб - хич не ни дреме"
И тогава, прокуден от Всевишната Жмуда, тръгнах изоставен, но стана тук чудо! Жмудния Йода, мастър по жмуда-изкуство, дойде и мъдрост, наля ми тъй вкусно:
"Ще те науча, Люк Жмудлокър-е млади, как се жмудее, в лирични тиради, как да постигнеш Силата Жмудна, а простатата - и тя да е будна!"
И ден подир ден, учех в захласка, как да обличам все жмудната маска, как да римувам Цел със ПарЦЕЛ, как да наричам Кокошката - Петел!
След тоново лексика, ако щете - наука, за моята философия, тълпата не бе глуха - хиляди страници, във жмудна поезия... (тази дума тук, римувам с "хортензия")
Отначало, признавам си, всичко бе трудно! Но щом съм мастър, значи съм и жмуда! Тълпата за смисъл, не ще и да чуе, на нея и дай жмуда и някой да плюе!
И окрилен от новите знания жмудни, (отново римувам тази дума с "чудни") аз започнах моята лирична епопея! (тук не мога да не римувам с "Пея")
Оказа се лесно, нека стила ми започне да блесне! О, толкова мощна струя във рими неотложими, непотворими, несъкратими, необясними, не, обясни ми? да, обясни ми! неопровержими, (споменах ли несъкратими?) всичките рими, които се сетя, да завършват на Тими - легендарния жмудо-поет, куплет след куплет, след куплет, след поет... след куплет!
Господи, велика рапсодия! Повече рап, отколкото лирика, нали това е жмуда-посланието, повече жмуди, отколкото ритмика.
И Йода ме по рамото потупа: "Ей тука си намерих жмуда-хралупа" (да, това нямаше смисъл чак астрална важно е римата да е на място нахално)
Първите ми жмудни стихове станаха, и моите мисли в тях (омг, каква рима) останаха! Публиката, даже тълпата, бе възхитена, а аз се облизвах като хилеща се хиена!
Издигнат във култ, дебилизма ми въкръстна, и това сякаш моето мозъче.... хмм... пръсна! Вече разбирах от всичко, и правех на всички смешно, кой има право, на мен да ми казва, че т'ва е грешно?
А накрая - простата истина, драги читатели мои, е че всички можем с глупост да бъдем герои, но хумор и сатира в това сякаш няма, защо се залъгваме, защо правим драма?
Не е изкуство да пишеш за жмуди, не е интересно, просто всеки го мързи и гледа да пише налесно. Можем да виждаме красота в глупостите нелепи, а истината е, че - за жмуди може да пише всеки....
_________________ Ooh, 1, 2, 3, 4 fire's in your eyes... ...and this chaos, it defies imagination! Ooh, 5, 6, 7, 8 minus 9 lives - you've arrived at panic station!
|