FightForFreedom написа:
По-странното е, когато доказвам на някоя колко много са малките неща за нея, които съм забелязал всъщност и тогава какви ли не реакции могат да последват, но никога логично отчитане на факта, че не съм я игнорирал и това е защото в изненадата си, че е сбъркала, жената се опитва да си създаде ново мнение за мен и то на секундата, което поражда спонтанни, неочаквани, объркани реакции.
Дори да си прав и думите ти да са въплъщение на стоманената логика, това не помага, защото жените не търсят удовлетворение в откриването на логично обяснение на проблема, който ги тормози. Както динята е съставена от 97% вода, така и те са съставени от 97% емоция. Те искат емоции, а не логика. Лошото е, че са твърде крайни в тази си нагласа и понякога не можеш да разчиташ на тях. Това разбира се не ги прави лоши хора, просто сме адски различни, на моменти повече, отколкото ми се струва поносимо.
FightForFreedom написа:
Ако жените бяха искрени пред себе си и пред нас, тази тема щеше да мина 100 страници за нула време и би се напълнила с предълги описания на перфектния мъж.
В действията си те обикновено са искрени пред себе си. В думите не чак толкова, поради редица причини. Ако говореха всичко, което си мислят, обществото щеше да им лепне етикета "курви", дори без да са направили нищо, заради едната "престъпмисъл". Според мен повечето жени наистина НЕ ЗНАЯТ какво искат, но го УСЕЩАТ инстинктивно. Ако се опитат да формулират това, което искат, ще се получи нещо доста по-различно (и "обществено приемливо") от това, на което реагират в действителност.
Frailty, thy name is woman!
Сега да не ме обвините в сексизъм - не искам да изкарам жените гадни същества, защото не са по-гадни от нас. Според мен са по-умни от нас, но това си е друга тема. Съчувствам им заради прекалената им зависимост от емоциите и моментните състояния.