Отношенията между двама зависят от всеки един от тях и както няма двама еднакви човека, така не може да има и две еднакви отношения. В този смисъл съм съгласна с Пушещия Огледало ( ), че написаното си е закон, а не теория. И всъщност не виждам нищо лошо в него, просто разнообразно. Наистина понякога е възможно да пренебрегваме, недооценяваме и пр. един за сметка на друг, ама т'ва е живота, винаги има някаква драма. А и на това в известна степен се основава развитието, ако реша да ме избие на философия.
Ако си представя 100 приятеля, към които се отнасям еднакво - бррр, скука. Защо са ми иначе толкова много - всеки ме допълва по различен начин и аз него, мога да бъда едновременно много неща в различно обкръжение. А и ако искам да правя с някого всичко, сигурно ще съм влюбена в него, а няма да ми е просто приятел.

СПАМ!

Свежо

Сийр.
Публични нападки, не до там безхитростна дребнавост...
Ако трябва да бъда откровен /а то не трябва/ покрусен съм до такава степен, че няколко дни няма да мога да мигам с двата клепача едновременно.

П.П. Относно първия пост - констатация е според мен и е вярно...

Ъм....някакво твърдение изказано ли е в представената теория?
Какво да коментираме като нищо не се твърди? Различно отношение към различните хора ...ИИИИ???????????? Е И???? и какво следва от това?
Нещо си опущил,ше знаеш..

Твърдението е "не можеш да се отнасяш към всички хора еднакво" - дори и да ги чувстваш равни. Дори и да са 2 или 200. Дори и за теб те да са еднакви като близост, като приятелство и т.н., еднаквото третиране е невъзможност. Например защото понякога ще се наложи да се избира между тях двамата или стоте... или да се избира между тяхното мнение.

Тук говоря не просто за това, че всеки човек е различен, а че отношението към хора, на пръв поглед на едно приятелско ниво, също е различно.

Може донякъде да си прав. Хората имаме различни приятели, които използваме за:
кошчета за душевни отпадъци; за по чашка; за разходка; за шопинг и прочее.