Мило момиче ти,ако мислиш,че влизайки във ФЖМК ставаш автомотично журналист ,бъркаш генерално- и без да си завършил факултета можеш да станеш журналист- примери не един
Ти ,ако не ставаш- никакъв факултет няма да ти помогне и обратното важи с пълна сила
Иначе какво не ти хареса на пресконференцията????За мен журналистсте бяха на ниво с много малки изключения.....

Мило момче...

Далеч съм от идеите, които ми приписваш, и далеч не съм ги изразила под каквато и да било форма в който и да било от предните си постове. За мен журналистиката е преди всичко призвание, душа, талант, но това съвсем не изключва добрата подготовка, със или без/във или вън от ФЖМК. А последното, лично за мен, е просто най-желаният път към една от най-желаните цели... Толкова.

Колкото до пресконференциите - за мен изключенията не бяха толкова малки... Едни задаваха откровено глупави въпроси, а други питаха стократно преповтаряни неща. Е да, имаше и наистина добри въпроси. И те, както, надявам се, си забелязал, се откроиха. Но все пак преобладаваха посредствените и ...гореописаните питания.

Естествено, че без подготовка не става, не съм твърдял това.
Въпросът е за каква подготовка си говорим. Тезата ми беше, че може да успееш и без да се паникьосваш и да отделяш огромна част от времето си за отгатване на евентуални теми. Идеята е да сте запознати с актуалните събития. Купувате си един вестник (въпрос на индивидуален избор, препеоръчвам Сега, Дневник, Стандарт, Новинар) и си го четете от начало до край. Гледате и слушате аналитични предавания. Толкова е достатъчно. Е, някоя книжка също не би навредила

Определено не е задължително да си завършил журналистика, за да станеш добър журналист, но помага. Не е задължително и да си журналист, след като завършиш журналистика. Въпросът е да си доволен сам от себе си.

А иначе е хубаво, че има толкова амбициозни хора. Обаче се старайте системата да не ви превърне в тези, които задават стереотипните въпроси.

Успех!

bvz, теб те разбрах... Просто първият ти пост го бях схванала погрешно (и съответно ти обясних защо). Нали знаеш, човек обикновено вижда това, което му е в главата...

Аз си кандидатствам само в СУ и това е! Една от редките ми прояви на инат Относно пресконференциите в изборната нощ - само няколко журналистически въпроса ми харесаха. Единият беше първият зададен към Доган, ако се сещате. Оная ряпа се ухили и после не каза нищо, свързано с въпросите на евентуалния ми колега

Аз си спомням въпроса към Станишев " Мислите ли са сватба, имате свободно време ? " , при което той се избъзика,а журналистката като някоя първокласничка се засмя и го обърна на сеир. Аз бях малко възмутен не толкова от въпросите,колкото от външния вид на някои журналисти...

А какво да кажем за по-късните пресконференции (например тази на Синята коалиция), когато журналистите не само задаваха едни и същи въпроси по 10 пъти, но дори и не успяваха да ги формулират... Аз също съм съгласна, че представянето не беше на високо ниво. Разбира се, не отричам факта, че имаше и добри попадения, но бяха рядкост

Е, явно сме единодушни по въпроса с магданоза... Или поне почти

Хаха, добре ги оплювате колегите, не и без основание.
От една страна нека сме по-благосклонни, защото не са машини и след няколко часа напрегнат труд всеки се изморява, особено по това време на денонощието.
А другото е много по-сложно, свързано с преплитане на бизнеси и изобщо с темата "Мислите ли, че има свобода на словото в България"

И това го има...

И все пак е добре, че сме наблюдателни, критични и с позиция.
Другото...ще се види след някоя и друга годинка;)

И все пак какво мислите за свободата на словото в България?

Ами ти го каза - преплитане на бизнеси. И на интереси, бих конкретизирала. Може би въпросът е къде и как ще се позиционираш.

Пък и реално никой от нас, (все още) простосмъртните външни наблюдатели, не би могъл да изкаже компетентно мнение по този въпрос. Защото премълчаното си остава премълчано. Ние няма как да разберем този процес в истинския му облик.
Засега.

Свободата на словото е доста специфична категория, а в България спецификата й придобива още по-големи мащаби.
И това положение ( според мен) се дължи на факта, че все още на почит е НЕпрозрачността; че някои полуистини биват изопачавани и изкуствено "напомпвани", за да прикрият истински значимото, скандалното ( в обществен смисъл). Тогава възниква и въпросът къде е разследващата журналистика в България... а всъщност такава няма, появяват се единствено минимални зачатъци. В този смисъл свободата на словото също е частична, полусвобода.

Но аз съм оптимист...надявам се това скоро да се промени.

Това наистина ме развесели И аз по принцип съм оптмист, но... нещата ще ви ги обяснят по-добре като станете студенти във ФЖМК. Парите са много важно нещо и в наши условия дори се създават медии, за да има къде да бъде излъчена реклама (и съответно спечелени пари). Та може и затова да няма разследваща журналистика. Пък и ето един типичен пример: "Кой би писал срещу некоректността на мобилен оператор, който е основен рекламодател на медията". Можете да замените "мобилен оператор" с всичко, което ви дойде на ум.

но все пак е хубаво, че сте оптимисти, то винаги така се започва...

Ето ви нещо интересно... За да си ''направите сметка'' на вашата собствена свобода на словото за 15-и и 30-и...

http://education.actualno.com/news_249704.html