А автомобилът е това, което блъска пешеходци? Лимоновият сок- това, което влиза в очите ти?

"Все пак в Анна чувствах дълбочина. Не зная какво ми дава право да я наричам неразгадаема, но тя винаги ми се е струвала непроницаемо същество. Веднъж Дейв ми каза, че да смяташ някого за неизчерпаем е просто дефиниция на любовта, така че аз може би обичах Анна." - "Под мрежата", Айрис Mърдок

Никаква дефиниция не може да изчерпи значението на любовта. Особено дефиниция от две-три думи. По принцип, за да осмислим дадено чувство, търсим неговото отрицание. В случая големият въпрос е дали омразата е отрицание на любовта? Как се поражда омраза и как- любов? Ако омразата започва много далеч в корените си с чувството за опасност, то означава ли това, че любовта в най-ранна фаза започва с чувство на безопасност? Ако по пътя към омразата изпитваме страх, болка, ревност, завист, гняв, алчност, гордост..., то по пътя към любовта изпитваме ли смелост, удоволствие, доверие, почитание, спокойствие, щедрост, скромност? Значи ли това, че агресията, следваща от мрачните чувства е заменена с нежността от светлите? Ами ако забелязваме тенденцията, до тук, в светлите чувства няма никаква тръпка, нищо кой знае колко пленително, каквато е любовта. Следователно ни липсва нещо? Липсва това, че любовта е чувство между двама! Омразата се преживява вътрешно, дълбоко, самостойно чувство е. Любовта е зависима от двама. Тя се осъществява помежду хора и придобива характеристиките на атмосферата между влюбените и характеристиките на самите влюбени. Това, което те вътрешно са, е характерно за това, което има между тях, макар понякога изобщо да не си личи. Възможно е двама да изживеят нещо, без да реализират пълния му потенциал. Ето защо при разглеждане на любовта, трябва да се има в предвид силната склонност на човека към противопоставяне на светлите чувства, използвайки като оръжие срещу тях алчността, егоизма и т.н. Тъй като това е естествена реакция, защото любовта ограбва личността (единицата) в полза на дуетната идентификация (съпреживяване на аза), трябва да се мисли за любовта като за порив към обединението в един свят съюз, а не като просто влечение към човека. Ако поривът не е чист, а е свързан със силно егоистични мисли, мисли за материална изгода, мисли за подобряване на имиджа, повдигане на самочувствието, придобиване на слугиня в дома и т.н. - това не е любов. Едно користно влечение към човек означава, че тъмните чувства са надделели и че любовта не се развива.

Горният откъс е от една любима моя книга, за която се сетих наскоро, затова го сложих тук. Той няма за цел да изчерпи една неизчерпаема тема и да дефинира нещо неопределимо...


Да, ако потърсим връзка между понятията влечение, стремеж и копнеж, можем да заключим, че копнежът е непреодолимо влечение по нещо отсъстващо, а любовта е върховен копнеж, защото тя извършва прехода от нееднородности към еднородност.
/Това не е мое откритие, а резюме на нещата, които съм научила за любовта от лекциите по Теория на литературата./

няямаа любооов

Е, ако нямаше, животът щеше да е къде къде по-лесен. Но нали трябва да ни е гадно?

" - Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.

- С какво се храни? - изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.

- С приятелство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с приятелството."

"Have you ever been in love? Horrible isn't it? It makes you so vulnerable. It opens your chest and it opens up your heart and it means that someone can get inside you and mess you up. You build up all these defenses, you build up a whole suit of armor, so that nothing can hurt you, then one stupid person, no different from any other stupid person, wanders into your stupid life...You give them a piece of you. They didn't ask for it. They did something dumb one day, like kiss you or smile at you, and then your life isn't your own anymore. Love takes hostages. It gets inside you. It eats you out and leaves you crying in the darkness, so simple a phrase like 'maybe we should be just friends' turns into a glass splinter working its way into your heart. It hurts. Not just in the imagination. Not just in the mind. It's a soul-hurt, a real gets-inside-you-and-rips-you-apart pain. I hate love."

Никаква болка не е по вина на любовта, но използването на любовта като легитимация на крайности и стигане до краен резултат "няма любов", оставя човека в ситуация на престъпник, който туко що е изгубил имунитета си пред съда. А съдът е същият този човек, който има много добри спомени за всички мисли, които е мислил и за всички постъпки, които е извършил. Съдия и жури, човекът не може да се помоли на милостивото си сърце за прошка, защото то също е подсъдимо, тъй като е подписвало разрешения.

има една мн хубава песен на Гошо Минчев по този повод:)

Любовта е когато просто не можеш да дишаш...
И си гипсиран...
И правиш повече глупости, отколкото въобще могат да бъдат направени...
И така, докато ти мине по някое време...

все някога минава..

ако не мине...
не минава

Ако му позволиш да мине - минава, ако не му позволиш, не минава Доста е просто всъщност...