Някои явно много буквално възприемате самотата - той може да е заобиколен от много хора, да е част от колектив, и пак да е самотен. Именно това е екзистенциалната самота, която си писала, че отстъпва място на колективната принадлежност. Аз твърдя обратното: именно в колектива екзистенциалната самота е най-подчертана.

mihaela_a,
в коя стая беше? мисля че те видях в математическия..

Точно това съм обяснила, анализирайки "Миг"... но все пак разсъжденията ми върху военната лирика биха могли да оценят като оригинална интерпретация (дали не съм скромна )

Ти да не би да беше в ХФ, стая 210?

Ако говориш за "Черна песен" - там няма град.Сигурна ли си, че не го бъркаш с някое друго стихотворение?

Аз бях в ректората 292

Не,не за "Черна песен",там е раздвоението на Аз-а и лутането на модерната душа между вяра и неверие,надежда и отчаяние.Според мен е много важна с оглед,че задава универсален код за тълкуване на останалите му творби.А за града говоря за "Спи градът" и сонета "Пловдив"

Не оспорвам тук.Но "Черна песен" и "Един убит", макар и емблематични и хубави произведения, са малко далеч от темата за самотата.По-важни, в това отношение, са "Прииждат, връщат се..." и "Сиротна песен".Все пак едва ли ще ти намалят оценката от това.

Абе к'ъв двоен шанс с предварителния по литература...тоя предварителен беше епик фейл, не виждам повече от 50 души да са хванали нещо значимо от него. Балът според мен ще се вдигне с максимум 50 д .75 стотни, много зависи сега по история какво ще се даде.

В "Черна песен" защо пък да не е самотен...той не намира опора,това не е ли самота? "подиря ли буря - край мене /всеки вопъл и ропот замре"
А в "Един убит" пак се усеща самотата като несъвместимост в света на войната.Налага се внушението,че към врага не трябва да присъства озлобление,а човешко съпричастие,сам с тези си мисли Аз-ът е самотен сред целия хаос и озлобление,макар 1 от многото.

ако заебеш анализите, навсякъде можеш да намериш самота. човекът си го е избивал в стиховете, защото е бил нещастен в реалния живот. с 11 или 15 написани като разсъждения творби сте предостатъчно, споко :п

Ахахха заеби, заеби ги анализите, майка им стара....

как да няма самота, тва що е:

"На безстрастното време в неспира
гасне мълком живот неживян,
и плачът ми за пристан умира
низ велика пустиня развян."

Според мен каквато и теза да си написал, ако си я аргументирал като хората, ще го оценят. Има самота на фронта, как да няма - точно "където всички са един и всеки все пак сам". В "Сиротна песен" също:

Ако загина на война,
жал никого не ще попари -
изгубих майка, а жена
не найдох, нямам и другари.

Тва какво е, а?

Иначе аз обърках на едно място писах за мотива за себепрезрението, че е във "В тъмница", пък то е в "Победен"... Се едно де, ще видим - каквото сабя покаже

За да не валят въпроси от типа "Това мое мнение грешно ли е?", нека подчертая: в литературата няма грешно и вярно, а обосновано и неаргументирано.

Прекалено завъртяно ми звучи.Според мен в първото стихотворение героят се лута, търси, но няма индикаии да се чувства самотно от това.Няма опозиция с "другите", няма спомени, които да контрастират със сегашното състояние.Вътрешното раздвоение не значи непременно самота.Примерно в "Аз искам да те помня винаги така..." има момент на раздвоение "И в свойта вяра/сам не вярвам аз" , но там лир. герой още не е самотен напълно.До него е лбимата жена.От този момент започва осъзнаването на самотата и главен фактор за това е евентуалната смърт на фронта.

Ако говорим за моето мнение за самотата в Дебеляновата поезия, аз мисля, че тя е два вида - чисто екзистенциална и следствие от търсенето на отговори за живота и света, участ на търсещия човек - "бродяга" по пътищата на духовното извисяване.