Любовта нали траеше 3 години? Значи все пак някога свършва!

Ама преди да почне да свършва, трябва да го дървиш...

И тази тема ли се опитваш да осереш?

Продължаваш със задушаването, гипса и глупостите до края...
O, Anima Pura!

Вероятно, защото не теоритизирам, а го знам от практиката и то от собствената си практика...
Все съм си мислил, че е индивидуално и конкретно изживяване, пък то било типово...

Любовта е пътят към подчиняването на друг индивид на идеи, даващи път на лесното му съблазняване от влюбения, чрез силата на подстрекателство и легитимизация на отношенията като симбиотични.

Това звучи ужасно

Но ми харесва как звучи, защото много хора наричат любов своите крайно егоистични влечния към друг човек.

Абсолютно си прав Просто се замислих за смисъла и е гадно. Иначе в някои случаи си е точно така, за жалост.

Тъпото е, че се жертва щастието на един човек, за да може друг не да бъде щастлив, а просто за известно време да се радва на трофея си и туй то. Накрая всички губят, освен ако им липсва съвест, което не е баш така при хората- затова се казва, че всичко се връща.

Да... много тъпо. Някои дори го наричат това "да си изживееш младините". И ако случайно другият човек се оплете и наистина вземе, че хлътне, се превръща в "бреме, товар, навлек, лепка" и прочие.

Ако не уважаваш хората, ти просто си груб и към себе си, щото и ти си човек, един от същите тези хора.

Аз не виждам нищо лошо в това. Ако аз имам егоистични влечения към някого и той има егоистични влечения към мен, значи всички са доволни. А и какво лошо има в това, любовта да е егоистичен акт? Повечето неща, които вършим в живота си, са с егоистични подбуди. Защо любовта да прави изключение?

То хубаво, ама пуста любов не позволява едноличен контрол, камо ли качествено планиране. Което е решителен минус.