Колеги , започвам тази тема с ясното съзнание , че ще намеря както много критикари, така и много съмишленици...Става въпрос за държавната политика на геноцид спрямо младите хора , които искат да се развиват- независимо дали в социален , интелектуален или семеен план...Да започна по- отдалеч- търсим си работа...казват - нямате нужния опит , след година-две - отговорът вече е - твърде сте " възрастен ( тна) " за тази позиция ????!!!!! После - раждайте деца - но , ние няма да ви помогнем ( разбира се морално сме с вас)...И на края...вие си учете , но...няма да използвате общежитие ...това че сте отличници , че Европа поне ви е оценила...е...ами здрави да сте, ние отново ви подкрепяме " морално"...Да , но , докато живеем на улицата как да се развием , как да станем блестящите млади учени , които бихме могли да бъдем , как да отгледаме децата си, как да преодолеем различията си и да станем пълноценни ???Може-би , създавайки една нова " улична култура"...или...?
Та..темата , която подхващам е : Защо когато уча второто си висше образование и то доста успешно ( аз съм един млад и със самочувстие , че ще успее човек) , СУ ми казва - ние те подкрепяме морално , но ти няма да живееш тук... може-би щях да си го позволя , ако баща ми беше Рокфелер , но той е просто един обикновен човек , който с много труд изкарва малкото си пари...и цял живот ме е учил , е за да успея трябва да се боря и да уча...???
Чакам с нетърпение вашите коментари , ако не да намеря приятели , поне да си сверя часовникът - аз ли нещо не разбирам , или...?

Разбира се ...забравих да спомена , че става въпрос за Студентските общежития...ама как иначе , нямаше за какво друго да е ...

А защо не ти разрешават да ползваш общежитие?

Ами защото ми е второ висше...все-едно ми казват - учи , но малко ...защото за да мога да си позволя да уча и да не ползвам поне полагащите ми се преференции от Университета трявба да съм или от София , или да не уча много , много за да работя нещо много добре платено и да мога да се издържам на квартира...а си мечтаех за научна кариера... да...има ги и такива " луди" като мен...но сега разбирам израза " да ти резнат крилете"...
Благодаря , че показа някакво отношение...

А майките с деца нямат ли някакви специални преференции? И ти второто
си висше паралелно ли го караш с първото или вече си завършила?...

[quote="allshallperish"]А майките с деца нямат ли някакви специални преференции? И ти второто
си висше паралелно ли го караш с първото или вече си завършила?...[/
Ами ..както се оказва - вече - не - не за майките , не и за всички други групи , които досега са ползвали някакъв вид преференции - инвалиди , сираци... ..., които учат второ висше...
Говорим за ситуация - второ висше , не специалност , което се учи след първото...
Благодаря за мнението...

Ясно е, че нашто ярко слънце все някога ще просветне... НО

много е зле държавната политика спрямо образованието, много е зле...

В Китай, мисля си (така съм чул, ако някой е по-запознат да ме поправи) най-голяма част от бюджета отива за наука и образование? А ние... ние .. нервирам се

И ти си в правото си, но....
Забелязал/а/ ли си общежитията, в които семейства живеят с години...

Само защото записват на ротрационен принцип някакво висше? Хора на по 30 години живеят на общежития, когато би следвало да могат вече да си стъпят на краката. Познавам хора, които записват магистратури като топъл хляб, не защото им се учат, а защото се влиза лесно, изкарва се лесно и върви в комплект с евтино общежитие. После следват оплавания за това колко е нечестно, че СУ няма общежития.
Да, много е гадно, ако си разчитал на това. Много е гадно, когато искаш да учиш. Но, това са условията. Право на общежитие имаш за една година. После кандидатстваш отново. Ако не се класираш по някаква причина втората година - това не означава, че университета те ощетява - това са правилата.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но това са условията.

Освен това не мисля, че е коректно за различни неща да се сравняваме с различни държави и все да го въртим ние колко сме зле. Някак несериозно ми се струва.

А ти наистина ли мислиш, че оплаквайки се от това във форума на софийския ще промениш нещо?

[/quote]

Мда, по начало и аз съм против сравняването с другите държави, но точно в тази сфера е наложително? Ум и наука има във всяка страна, това не е икономика или стопанство или енергетика, всеки във всяка държава има ума, който може да се развие, а ние тъпчем на едно място, даже затъваме..

Не ме разбра - аз съм против за всяко различно нещо да се сравняваме с различна държава. А политиката по образованието.... Да кажем, че в различните държави просто е различна. Не мога да се съглася на такива общи сравнения като "всеки във всяка държава има ума, който може да се развие, а ние тъпчем на едно място, даже затъваме." - това за мен са само думички.
Съветвам те да потърсиш неща като "25 признака, че си българин", ама за други народности. Ще се изненадаш как всяка държава си мисли, че е ужасно зле, а всички останали цъфнаха и вързаха. Навсякъде има проблеми. Да седим и да се жалваме как ние сме ама най-най-зле.... Как според теб това е градивно?

Ооо аз не се жалвам, показвам позицията си, не съм съгласен, не съм доволен, искам промяна... първо трябва да поискаш, после да направиш..
Промените се правят от недоволните..
Не съм казвал, че сме най-зле, ясно е ,че не сме, но това не означава, че не искам да се променят някои неща!
По-добре недоволни, отколкото доволни хора... както горе написах недоволните променят, доволните си тъпчат на едно място!

Извинявай, но това също са само думички. Със същия успех аз мога да кажа, че недоволните тъпчат на едно място, а доволните дърпат промените напред. И дори го мисля, поради простата причина, че не виждам нищо градивно в това да седиш и да се оплакваш от нещо.

Има два вида недоволни:
- недоволни, които само си говорят. Тук влизат по-голямата част от хората, най-вече тези над 30г. Те постоянно се оплакват в ръката с пиво, но на сутринта отиват на работата си, която предната вечер са оплюли. Мазнят са на шефа, който предната вечер са напсували... и така, живеят, оплаквайки се..

- вторите са малко, те или остават неразбрани или им свалят шапка, или ги мислят за луди, или успяват, или остават само с опита...

"Със същия успех аз мога да кажа, че недоволните тъпчат на едно място, а доволните дърпат промените напред"

Тук ти избяга логиката!

Щото ти така го тълкуваш.

На мен логиката не ми е избягала. И с това, което поне този път си направи труда да разясниш, също не съм изобщо съгласна. Но да кажем, че си бил достатъчно добър да ми обясниш за какво говориш, а не разчиташ на уменията ми да чета мисли.

А ако ти имаш проблем с разбирането на моите думи, зад които аз твърдо стоя, то защо не се замислиш, че по същия начин има хора, за които логиката, с която ти казваш твоето твурдение е тотално.... липсваща.

Когато си способен да приемеш чуждо мнение и започнеш да се аргументираш не с "абе публична тайна е, че хората над 30 псуват шефа си вкъщи на по ракийка, и продължават все същото", ами с реални примери, тогава може и да разбереш аз за какво ти говоря. Дотогава просто ще разгъваме лукуми и ще се убеждаваме хората какви са. Аз не съм съгласна с твоята класификация на двата вида недоволни, просто защото съм виждала много повече и по-различни неща от това, което ти едва ли не приемаш за даденост и дори отричаш да е възможно да не е вярно. Няма повече какво да те убеждавам, ти явно си преценил, че така стоят нещата. Ако според теб наистина е градивно да си недоволен, да мрънкаш и да се сравняваш за различни неща с различни системи - успех, наистина. Според мен не е това изобщо начина.

Хм...тук стана напечено...не , не се надявам , че ще променя нещата като пиша тук , ще ги променя , като се боря , а аз като човек на перото се боря основно пишейки..., а и от опита си съм установила , че това да дадеш гласност на един проблем е много по-добро , отколкото да се скатаваш и да чакаш да ти се размине!
Основният повод , обаче , да пиша тук е защото исках да чуя и различните мнения и да разбера дали от много учене не съм изперкала -0 защото аз ползвам общежитие по право , но съм смея да твърдя отличен студент , което е потвърдено от отношението на преподавателите ми...та...ами - нямам нищо против и за мен класацията да е по успех - от това не се страхувам...
Искам да взема отношение и по сравняването с други страни- аз не виждам какво лошо видяхте в това- всъщност , всеки човек , който претендира за нещо трябва да може да се сравни с тези , които в един или друг смисъл са по-добри от него...сравняването с тези , които са по-зле е някак си унизително , не мислите ли?
И...това е
Благодаря на всички за мнението - умея да приемам градивна критика и съм благодарна на другите за подкрепата...така някак си ми става по-леко по пътя към трудния разговор с детето ми , че не знам къде ще живеем...