gogigagagagigo написа:
сега едно интересно въпросче: а гаджето ти не е ли и приятел ?
тогава от къде тази двойнственост?
а аз прощавам на всеки явно...
Да, приятел ми е, но не както тя. С него сме минали през много гадости заедно, знае много неща за мен, аз също съм била с него в трудни за него мигове(все пак се знаем отдавна), но между нас е имало и много проблеми, нямам му такова доверие както на приятелката ми. Тя не ме е предавала никога, а се знаем от детската градина и бяхме заедно всеки ден и в училище, по-близка е от сестра ми. И съм се усещала, че някой път съм прекалено взискателна към нея, за нещо малко я съдя, но бързо ми минава. Просто когато държиш много на някого и той ти е най-близкия човек, очакваш винаги да е добър и търпелив с теб. А всеки е човек, всеки греши. С най-добрата ми приятелка не сме си говорили с дни заради глупости. Примерно че някоя от нас е имала кофти ден и е казала нещо на въпреки на другата. Много навътре приемаме някои малки неща, но пък друг път бързо ни минава. Аз съм сигурна в нея, това е. Знам, че съм най-най-най добрата приятелка, че сърцето й е пълно с обич за мен, а не знам дали е така и с гаджето ми. Знам, че и той ме обича, но не знам дали обичта му е така искрена и безпрекословна като нейната. Ето, утре може и да срещне друга гаджето ми, нищо не е сигурно, може пък в нея да се влюби. Може да започне да ме забравя. Но най-добрата ми приятелка няма да ме забрави. Дори сега, когато сме далеко(тя учи във Варна), се чуваме постоянно и я чувствам все така близка. Оф, много подробности взех да пиша тук, ама ми стана много емоционално, с това момиче сме израснали заедно....