В библиотеките... аз от там си я взех, иначе са я пускали с някакъв вестник, там поредица нещо

Иначе по книжарниците съм я виждал но на английски!

А ако искаш да си я купиш на български, май има шанс чрез тоя вестник, преди време гледах в сайта им, че още седеше реклама за покупка на книги от поредицата им на ХХ век!
Или Труд или 24 часа беше!

"По пътя" в колекцията на труд и 24 часа - с дебелите сини корици. на славейков трябва да я има : )

На почти всички кашони. Има едни яки на ъгъла на Шейново и Сан Стефано.

За кашоните знам, виждала съм я... ама ми се искаше новичка

Днес си взех "Битниците"! Заглавието подсказва, че ще е нещо като "По пътя", но ще видим..

Артър Конан Дойл - Изгубеният свят

Маргьорит Дьорас -- "Любовникът от северен Китай". Малко е странна

Първообразът на Джурасик Парк

Mишел Фуко - Надзор и наказание

Innan Frosten на Henning Mankell, да си поупражня шведския. Манкел е най-известният шведски криминален автор и книгата засега се очертава интересна, че и леко върви.

Много е увлекателна .

Една от любимите ми книжки от детството

По темата - тъкмо приключих "Смъртта е занимание самотно", продължавам с "Гробище за лунатици".

Carlos Ruiz Zafon - "The Angel's Game"
След едногодишно чакане. И се влюбвам отново в прекрасния испанец и неговата мрачна Барселона, която разказва истории.

Иначе снощи на летището опатках една от биографичните книги за Ланс Армстронг. Нищо особено, поредната демонстрация на неговото свръхего, но поне не е драматично слаба. Става за нощ на чакане.

Мм коя, аз днес зачетох "Пътуване обратно към живота"! Харесва ми!

It's Not About The Bike

По принцип харесвам Ланс - да не кажа и че е един от малкото американци, които наистина ме кефят. Но той представя факта, че се е излекувал като една изцяло спечелена от него (и майка му) борба. И, същевременно, казва, че му е било трудно, защото е знаел, че дори и да положи всички усилия, те може да не се окажат достатъчни. Някакси си противоречи, а и ми се струва, че се има за божество.
Признавам му "победата" - все пак, шансовете му съвсем не бяха големи, но мисля, че тя по-скоро бе въпрос на "имало момчето дни да живее", а не на логичен изход от тежка битка с правила. При рака няма правила и е кофти, че той опитва да внуши друго. Онова, заради което го уважавам обаче е завръщането му след заболяването и тежките курсове химиотерапия. Там вече няма равен и там вече става дума за персонална битка.