И мен много ме вълнуваше този въпрос - перспективни ли са, аджаба, филологиите. Зависи доста и от допълнителните неща, които знаеш, но като цяло са перспективни. А относно коя - пак сложно Зависи какви интереси имаш. Ако ти харесва индоевропейски езици, пробвай новогръцка, арменска. Ако пък те блазни Близкия ИзТОК, арабистиката и иранистиката са за теб. (да уточня само, персийският е индоевропейски език, просто географски ги деля) Ако пък Далечният Изток ти се струва интересен - японистика, китаистика, индология. В крайна сметка остава и възможността да следваш филологията на езика, с който си кандидатствал. Много възможности имаш.

Я някой да сподели нещо за унгарската филология....

Унгарският знам, че е много труден език - спада към финската езикова група, в лексиката няма думи от международната ... но това само съм чувала, нясой по-запознат да ме опровергае или доуточни за какво става въпрос.

Какво ще кажете за реализацията с конкретни филологии. За Скандинавистиката и Японистиката доста неща са изприказвани, но как стоят нещата например с Унгарската Филология? Мислите ли, че има бъдеще и къде по точно?

coup, унгарския език ми е много интересен и имам мерак да го уча.
А иначе и на мен ми е интересно каква реализация предлага унгарската
филология.

Ами, гууд лък - някъде наскоро четох, че по трудност се равнява на китайския. Според мен обаче няма много възможности за реализация - така мисля аз, да не ме нападат колегите. Все пак колко хора говорят унгарски по света. Но пък и за тесни специалисти винаги има работа. Ако те влече, дерзай!Не слушай мнения.

Най-переспективни са редките езици, в този смисъл - скандинавистиката е много добър вариант, а ако ти се пътува на изток - китайстика, арабистика (има смисъл повече ако си момче), японистика. Не уча филология, но с времето се убеждавам все повече, че да знаеш рядък език е голям бонус и носи доста възможности. Най-малкото с оглед приемането ни в ЕС. Не подценявайте езици като унгарския и румънския - именно защото малко хора ги знаят, това дава шанс да ви търсят като специалист. А все пак езиците на по-близки държави, и най-вече на съседните, може да е много полезно когато се отворят границите и т.н. Аз по едно време сериозно се бях замислила например за турски или гръцки език, защото в България има доста фирми от тези държави, а малко хора владеят езика им, т.е. това са незаети работни места. Отделно пък колко хора се търсят с редки езици в различните преводачески фирми и агенции за легализация на документи. Английски, немски и френски вече знае всеки, ако не и трите, то поне единия:). Даже руският в последните години се превръща в рядък език, повече хора като че горовят испански отколкото руски...
Това разбира се е само моето лично мнение и моите наблюдения, не претендирам да съм 100% права.

Според мен испанският си е най-добрата оферта.А и може редките езици да са ви оферта,но според мен и да говориш тези,които се говорят от най-мн хора също си е доста добре

NRGIRL , съгласна съм с едно твърдение и не съм с друго. За близките страни и за необходимостта от редки езици - да, абсолютно. За арабистика и момчето - не съм. Не бъди толкова жестока, момиче съм все пак. Още повече - имам само 1 колега. Така че, щат, не щат няма кого, жени ще вземат на работа.
Някъде споменах, че е адски важно какви допълнителни познания имаш - независимо от филологията. Образовянието не е 5 години - то продължава цял живот. Аз мисля, че добра комбинация е филология и МО или икономика. Но съм сигурна, че всеки сам може да си направи "конфигурация" според интересите си и целите си.

Имам една позната, която живее в САЩ, но при кандидатстване за работа беше спъната заради това, че не знае испански. Ако някой има интереси към Щатите, може да му е от полза испанският.

Там и руския върши доста добра работа.

оо, аз въобще не претендирам да съм права, не смятам, че има такова нещо по принцип като "мъжки" и "женски" специалности, по-скоро имах предвид, че арабския свят не е най-подходящото място да иде жена да си упражнява езика например, все пак известно е отношението на арабите към жените, дори и чужденки... Само това исках да кажа




Абсолютно, там повече упражняваш и научаваш испански отколкото английски, ако има някъде надписи на два езика, вторият ще е испански, там например един немски, който все пак в България е доста на почит, въобще не е толкова търсен и нужен, да не кажа че си е направо екзотичен език.



Руския навсякъде върши работа, в Европа също. Напоследък по политически причини в България той е доста пренебрегван език, но каквото и да мислим ние, Русия си е икономическа сила и руския си е полезен и важен език, а ние сме направо привилегировани, че можем да научим руски в пъти по-лесно от всеки западняр. Но въпроса с езиците стои така, че пъров трябва да си прецениш за какво ти трябва или най-малкото от коя част на света се интересуваш и тогава да учиш език, самоцелно да си учиш няма много смисъл, все пак трябва да ти е поне интересно. Най-малкото се ориентираш на кой континент ти се живее и работи например .
А иначе, в предишния си пост не бях изчерпателна - определено смятам, че най-печелившо е да учиш рядък език, но съществува разбира се и друга опция - просто да научиш три-четири езика . Все пак английски, немски, руски или испански може и да знае всеки, ама не всеки ги знае и четирите едновременно, нали, а това не е без значение !!!

Аз също съм на мнение, че редките езици ти дават добро бъдеще. Какво мислите например за комбинация между рядък език и магистратура Журналистика.
Въобще как ви се струва идеята за бакалавър по някаква филология и магистър по нещо друго?

Струва ми се перфектно - днес навсякъде ти искат език, независимо за каква работа кандидатстваш, и колкото по-добре го знаеш, толкова по-лесно те взимат. Повечето работодатели ги впечатлява и езиковата гимназия, какво да говорим за филология. Въпреки че аз лично дотам не смятам да стигна, смятам че е най-добрата комбинация.

П.П. Пропуснах да кажа, че е добра комбинация ако е с хуманитарна специалност - право, икономика, журналистика, нещо такова, макар че разбира се и на физици и математици ще им свърши работа чуждия език, все ми се струва че за тях някакси не е толкова съществено...