Скъсай си дипломата за висше и се пробвай пак

Е аз тогава едва бях започнал първи курс...просто имах интересно CV, затова.

Тогава още не си знаел, че повечето неща трябва да се премълчават, а сега?

Еееми, нямаше как да се възползват от уменията ми по стрелба и преразпределение на нарко-пазари!

Мен ме канят. Обаче... Идва момента за въпроса... "знаеш ли за заплащането, то е на сайта, фиксирано е и не подлежи на коментар?"
И следващия - "Устройват ли те такива пари?". Казваш, че ти е перфектно - половин работен ден срещу почти учителска заплата, пак не кълват.
Оставам с усещането, че са се натъквали неведнъж или дваж на измекяри, които напускат след няколко месеца или такива, които като мине известно време скимтят за повече пари.

Отговарям на идеята - "скъсай си дипломата".
Не може да кажеш, че студент никога не си бил. Аз примерно не съм работил много, дори не е официално. Всеки би се усъмнил за толкова години в зимен сън ли си изпаднал, ледников период ли си изкарал?

Сякаш е по-лесно да кандидатстваш за место, на което нямаш необходимата квалификация, но ако кажеш, че си амбициозна личност и ще се надградиш за определен срок, шансовете се покачат. Това е мед за работодателите в сивита и мотивационни писма. Чудесно е да бъдеш такъв. Не съм съгласен с друго. Аз съм реалист човек с правилна самооценка - без подценяване или надценяване - обичам да знам добре за какво иде реч на работното място и неизвестните да са сведени до минимум или да са толкова незначителни, че да не зависи от тях представянето ти още в първите дни. Затова като превенция срещу такъв конфуз е по-добре да работиш "по-лека" работа отколкото да покажеш некадърност задето си се надценил. И понеже мрежата от работодатели не е за подценяване, а съществува такава - шеф на дадена фирма познава сума още... как няма да е така, като една фирма е в търговски отношения с други... и като ти лепнат етикет "мани го тоя", отивай да доказваш, че нямаш сестра. Така разсъждавам.

А каквото съм работил, не съм се изложил, нямам такива намерения и занапред!

по-точно : диктатор?

Аз мечтая за работа , която да е много динамична , да научавам нови неща постоянно , да не се задържам на едно място , да се срещам с интересни и нови хора и да посещавам разнообразни места (изглежда искам невъзможното)!

Бих искала или да работя като журналист,или да се занимавам с деца...обаче само времето ще покаже какво точно ще се случи с мен!

Аз пък ше стана милионер. Животът само чака да стана на 30, за да ме направи. Не за друго, просто да ми отива

Е, не го карай да те чака животът... ...от много чакане,ако му омръзне и се откаже.... ...знаеш колко още много хора са като теб и животът губи търпение и....

I wanna be a pornstar!

Ако си мъж ( извинявай ,но не зная) ,поне няма да си ми конкуренция в бизниса , L'Inspecteur

Но да знаеш ,че тая работа не е за всеки...трябва много пот да хвърлиш...,а и парите не са достатъчно ...
Ето защо съм се ориентирала аз поне в друга посока...

Пазач на остров

Кой каквото може.
Инспектор е в мъжки род.

Ех! Много приятна тема!
Много неща са ме зарибявали досега - като малка исках да съм космонафт,после адвокат. Исках да съм психолог,певица,актриса,банкер,брокер,дизайнер,модел!,стюардеса,таен агент ,после и такава като тия от "На местопрестъплението". После реших 4е е много готино да си някъв учен и започнах да се готвя с химия и исках да стана ядрен химик! После фармаколог. В крайна сметка осъзнах 4е не мога да си кривя душата само и само да се доказвам на някой или за да звучи яко професията ми и се спрях на това което най-добре мога и което цял живот ме е вълнувало,и ако мога така да кажа - ми е станало начин на живот - Социология.
И си представям,че известно време бих работила в сферата на маркетинга и рекламата, бих била криейтър на реклами,бих правила някви проучвания на пазара за известно време. Но след това бих се посветила на изследователска работа. Искам да преподавам в някой голям университет в Германия, примерно в Констанц или Манхайм или Мюнхен и да пиша статии за някое списание с подобна насоченост. (: това е мечта!