Интересна ми е борбата с рака, все още не съм стигнал до тази част, заради това я взех книгата, все пак, както и ти каза "там няма равен"!

Ракът е толкова объркана работа, че думи няма! Има такива случаи, че както си имаш рак и изчезва (разбира се в следствие на нещо, но на какво в повечето случаи не е ясно). Или пък както е изчезнал и изведнъж се появи толкова силно, че разбива целия организъм за няколко дни!
Темата ми е интересна, лично бих казал, че ракът е най-опасната болест!

Имам за утре още по-голямо желание да тичам...Ланс влияе!

Ето - това е. Голям мотиватор се извъди той, да му се ненадяваш.
Мисълта ми беше, че не смятам за редно да се фука, че е победил рака (едва ли не еднолично), защото много често нещата не опират до борба, а до шанс. Един от лекарите му казва, че е виждал много читави хора да си отиват след повече от достойна битка с болестта, а други оцеляват, без да са положили кой знае какви усилия. Т.е. - Божа работа и всякакви други твърдения ми се струват богохулствени.

Пак казвам обаче - след 4 курса химиотерапия, 2 операции - една от които - мозъчна, след такава диагноза в последен стадий с толкова метастази - не мога да не му го призная: да се върнеш по подобен начин в спорта (с победа в Тура по-малко от 2 години след поставянето на диагнозата) - . Боец е и заслужава адмирации.

***

Впрочем, препоръчвам "The Angel's Game". Ако не я пуснат в скоро време, звъня в издателството и почвам да я превеждам. Категорично.

"Портретът на Дориан Грей" - Оскар Уайлд ... колкото повече я чета , толкова повече ми се иска да я препрочитам...

Аз съм антихрист... Не мисля, че е божа работа, просто все още не са изяснени някои случаи, но има време, (както се казва!) науката напредва!
При рака, според мен, човек трябва да не се предава, нещо, което той не е сторил! Борбата е важна, пък дали ще е успешна... но все пак борбата, тя най-важна, човек е човек, когато вярва и се бори!

"The Angel's Game" тази книга пак ли е на Ланс?

Не, не - тя е на Карлос Руиз Сафон, автора на "Сянката на вятъра". Тази книга излезе преди около 2 месеца и още не е стигнала до България, но се радвам, че я имаше във всяка книжарница в Лондон (в която влязох, де). По цели щандове, оцветени в синьо.
Впрочем, отзивите не са добри, но аз я харесвам - това е Сафон, стилът е неговият, героите са си негови и, поне до мястото, докъдето съм стигнала засега, не ме разочарова.
Разбира се, има го моментът, че "Сянката" ме изненада и ме отнесе, а тук вече знам какво мога да очаквам от Сафон и не вярвам да ме изненада, но е оплел увлекателен сюжет.

Колкото до другото - Божа работа е, без значение дали вярваш, или не. Науката няма обяснение за твърде много неща, повечето от които дори не я засягат. Това обаче се бистри на бира, а не в такава тема.

Дам-ти-ри-рам верно, на бира...

"Да убиеш присмехулник"

Велика книга!

"Трима Другари" на Ремарк .
Просто не мога да издържа, ако не я препрочитам веднъж годишно .

" Най-дългият годеж " на Себастиен Жапризо. Нещо ми подсказва, че книгата ще бъде още по-хубава от филма

Вълкодав II: Право на двубой

Второто томче от "Повелителите на руните".

Не я бях чел от 4-години цялата поредица, ще се поправи.

Димитър Талев - "Самуил" (Кн.2)

Като ти гледам ника, май си още един фентъзи фрийк?