Днес,практически вчера, ми беше последния работен ден на тая работа

шестицата,защото ако я нямах съвсем нямаше да мога да се класирам...и както бях в трая на класацията ....сега съм над средата... поне има надежда за ФЖМК
имах предвид,че дори и да не стане там...аз ще съм доворлна от себе си ,при положение че почнах да се подготвям да изпитите някъде около 5-10 юли и,че всичко беше шега...
и другите специалности и факултети не са лоши...ще видим какво ще направи съдбата...аз направих вече,каквото можах

Бравос, мене литературата ме спаси навремето

Приятно-изтощителен преход из Витоша. Какво по-хубаво от подобна умора?!

Оооох, че хубав ден - цял ден се мотах (вярно, по задачи, но не бяха неприятни), ходих на кафе с приятел - оперен певец и с жена му (вярно, и двамата минават 70-те, но са изключително приятни събеседници), а утре татито е замислил да ходим да търсим някаква екопътека край Калофер.
Колко е хубаво да си у домааааа...

Купих си нов телефон, сключих договори с 2 мобилни оператора, и то без да ставам рано или да ходя до центъра. Замислих се, колко пъти подценявам Меден Рудник като квартал, но днес чисто и просто с една разходка (жалко че нямам куче) в рамките на 15 мин, успях да свърша толкова дейности, подписи, сим-карти, данни, без да чакам на опашки по централните магазини и без да пътувам 100000 часа до тях. Всичко е разположено на удобна улица близо до нас.

Колко хора могат да се похвалят с това?

Аз мога.

Но не това е най-важното. Най-важното е, че си изпуснах телефона във ваната (а що влязох в банята с него е друг въпрос ), боричках се половин минута сред пяната, докато го извадя, после го разглобих с помощта на нож, оставих го да съхне и сега бачка точно както преди. Ибафмааму и телефон. Много е яко - десет души ми казаха "Айде, замина!", ама аз не си оставям любимия трошляк така леко - що приключения имаме заедно...

Хубави хора.... ....рядко се срещат ,но като ги срещнеш...и ти врящат оптимисма,вярата в доброто,надеждата.....
Много хубяви хора ме направиха наистина щастрива...!!!

Скочихме

Видях супер-сладури у айтоския золпарк. В една клетка бяха събрали патенца, костенурки и зайчета. Живееха си задружно, като във филм на Дисни...

И за първи път видях мечка да кърми...

Пък аз видях конче, родено днес сутринта - едва се държеше на крака, по-високите треви даже му пречеха. Голям красавец - кафяв, с бяла звездичка на челото.
И се нагледах на парапланеристи над Сопот, изпратихме поне 10 от старта - вълшебно е! Ама май ще чакам до догодина, за да летя...
И макар че изгорях много, много лошо, съм повече от доволна.

наспах се като пор

"Като кон" е изразът в моя край.

чух една песен, която никога преди не я бях чувал -
Oasis - Idler's Dream