Напоследък ми се струва, че думи като родина,достойнство,приятелство,любов доста са се обезценили. Естествено е младите хора да са оптимистично настроени,дори наивни понякога, да вярват искрено в по-доброто бъдеще и да са готови да променят света ( или поне да направят някакъв опит). Повечето обаче са прагматични реалисти или апатични песимисти. Думата идеал звучи не на място, заместват я думи като пари, забавление,кеф, гъвкавост. Аз трудно си обяснявам това явление . Ако не си способен да повярваш в нещо стойностно на 20, едва ли след като животът те зарине с трудности,абсурди и несправедливости, ще успееш. Тка поне си мисля...

Мда, щото на 20 не е възможно да си видял трудности, проблеми, несправедливости и т.н.?

мисля, че тя говори за сериозни проблеми, които са единични случаи. в смисъл наистина - проблемите са си винаги такива, но пък терзанията на някой след месец връзка с девойчето, която фактически още не е започнала, дали могат да спаднат в универсалната графа за сериозни 'проблеми'?

лили, идеалите отдавна им е минала модата, поддържа се от малки групи традиционалисти (me included), които започват да поддават под масовия напор на еснафството и желанието за изцяло консуматорско с/вуване. ако посочиш чест, за тях чест ще е да пребият първия човек, който е казал нещо на въпреки тяхното мнение. или оказал се случайно покрай тумба надъхани вълци, образували глутница. ако им кажеш любов - това ще е купуването на дрешки и прочие, даже и цветя - но не от любов, а като затвърждаване на момичето-вещ.

в крайна сметка общуването на второ ниво доста е позападнало. на доста хора не им се занимава, други пък въобще не са го и достигали. дали ще е с любимия човек, с близките, или с някакви рандъм хора от ежедневието, а дори и със самия себе си - стари неща, стари.

за какво са на великото човечество?

сашкоза съжаление си много прав, което не ми обяснява абсурдната ценностна система на много връстници, които всъщност отдавна нямат нищо общо с духовната красота на младостта. тъпото е,че такива хора карат нормалните да се чувстат едва ли не глупаци.

ми погледнато практично и реално, СМЕ глупаци според нормите, продиктувани от масовостта.

но имайки предвид, че давам голем корав уй за тези норми, не ми е толкоз зле. :п

Поздрав за темата, наистина много-добра тема!

Сега, чакай... да пренасоча мозъка за сериозни теми... ще опитам едно сериозно мнение, въпреки че съм пуснал по инерция мисленето след изпитите!

Този, който вярва в загубените идеали, не означава, че е човек невидял и не усетил трудности и несправедливости, загуби и проблеми!

Всеки избира какъв да е, какви идеали да има, изборът е най-важен! Човек, който избира самостоятелно, не се влияе от вятъра и вълните, от карти и светофари, този човек е направил правилният избор за себе си!
Това, че има голям процент от масата народ, който има едни и същи ценности, донякъде значи, че повечето от тях са с повлиян избор, с несамостоятелен избор или просто са примирени!

Глава, който отвърне от разрушената фасада, само защото другите хора му казват, че вътре няма нищо ценно, което да е запазено, ще сгреши, много ще сгреши!



Никой не знае кой с какво се е сблъскал! Едни години не говорят почти нищо за даден човек!

Светът е прагматичен, не идеалистичен. Преориентирайте се, докато е време.

Оу добре, че ми го каза, не го знаех!?
Ти сериозно ли го казваш?
Аз съм раснал в балон, все още не съм го спукал, даже в момента не пиша аз, а диктувам на брат ми!

Казах за избора!

Ще пикая срещу вятъра докато не се удавя от собствената си урина!

Светът е такъв какъвто си ти

знам го, поне аз, и затова сигурно ще умра млад. в практицизъм до дупка не ми се живее.

простичко по своему, това е.

Не ми скачай де. Само казвам, че е в днешно време е по-важно човек да е практичен и идеалистите много често остават разочаровани.

Пикай, накъдето си искаш. Твоя воля.

A това ваше вярване, че светът е прагматичен с какво ви помага ?

Ники: Ти си прав... но аз съм скочил, пък все някога ще падна, както и ти!
Направил си избор за себе си, направил съм и аз!
Донякъде изпитвам мазохистично влечение от постоянния присмех и нападки от прагматиците!
..... му, това ме зарежда!

Един идеалист би останал разочарован единствно от себе си, в момента, в който стане практик и заплюе идеалите. Така че кое е по-важно пак зависи от това какъв си. Клишето, че светът е такъв, какъвто го имаш в собствената си глава, се оказва съвсем правилно... Ако за теб той е подчинен на някакви идеали - най-важното е да ги следваш, пък ма*ната им на другите..

Да бъдеш практичен? Не е ли безкрайно скучно...

Това не са нападки. Просто споделям мнението си. Къде видя нападки?

А иначе с какво ми помага - просто си преценявам за себе си правилно нещата. Да си практичен не е скучно. Напротив

Не ми се спори. Бъдете си идеалисти. Толкова от мен, освен ако не напишете нещо, дето да заслужава отговор