Ама на мен това ми е редовния номер и винаги ми е кеф, ама понякога, когато го правя защото имам да върша работа, а от другата страна ме гледат с кравешки поглед и ми викат "Ама как така ?Това не е така... " направо си е супер изнервящо.

Най са ми сладки разни приятели, които и представа си нямат какво е това закон и как изглежда и като им казвам, че еди кое си е противно на това, което винаги са си мислели - направо се побъркват а ми спорят.Накрая вадя закона , навирам им го в лицето, разтълкувам им термините , които не разбират и се кротват.Аз това го наричам юридическо родео.

Мда, добрият , стар Лекс.бг.Как ли не се сетих, че там ги имаше повечето...

Принципно не е нужно ,да не говорим ,че е невъзможно да запомните всичко , но принципно в учебния процес започват най-използваните и изисквани неща(които са такива и на изпит) да се запомнят
Примерно :КРБ
Чл. 5 , ал1. Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.
ал.2 Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие.
Примери такива много ,но всеки ще ви каже че е невъзможно да запомниш всичко ,но има неща без който неможе - примерно - нищожност на договорите и едностранните сделки по чл.26 ал.1 ЗЗД и т.н.

Интересно ми е определението на "заобикаляне на закона" според законовите текстове...Примерно как един договор "заобикаля" закона?

Според мен подобни локуми много трудно се доказват и са повод за много дела, главно във финансовата сфера...

По обща теория на правото ще ви кажат по нещичко за привидните юридически актове , привидните сделки , съчетаване на привидна с прикрита сделка, заобикаляне на закона , а иначе има фигури при павлов иск и привидност при павлов иска.Но айде да не издавам много , но пък и да задоволя интереса: Правната уредба на привидните сделки се съдържа на две места:
Чл. 17 ЗЗД: „Ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Това правило се прилага и спрямо кредиторите на приобретателя по привидното съглашение, които са наложили запор или възбрана върху предмета, до който то се отнася.”;
Чл. 26, ал. 2 от ЗЗД: „Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.”
Връзка с привидните сделки има и чл. 8 ЗЗД: „Договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Лицата се ползуват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Те не могат да упражняват тези права в противоречие с интересите на обществото.”
От цитираните текстове на закона, можем да изведем няколко непосредствени извода. Чл. 8 ЗЗД конкретизира спрямо договорите един общ принцип на правната система – че субективните права служат за задоволяване на интереси, определени от нормите на правото и морала за допустими. Когато субективното право се използва не с цел задоволяването на интереса, към който е насочено, упражняването му противоречи на социалното предназначение на правото. Поради това то е неправомерно и се нарича злоупотреба с право. При привидните сделки титулярите на субективните права (договарящите се) не целят пораждането на правните последици, т.е. въпреки че упражняват своето субективно право, страните не целят да удовлетворят свои интереси чрез непосредствения правен резултат. Правните норми биват използвани без да се желае техния правен резултат, респективно целта, за която са предназначени. Следователно привидността притежава характеристиките на злоупотребата с право, т.е. привидните сделки представляват правонарушения. Поради това привидните сделки се уреждат заедно с останалите недействителни сделки в чл. 26 ЗЗД.
Вредата, която е налице при привидността, не е насочена към някоя от страните, а към третите лица в лицето на правоприлагащите органи, кредиторите и др. Законодателят трябва да гарантира правата и интересите на третите лица и това се осъществява чрез обявяването им за нищожни спрямо страните и третите лица.

За заобикалянето на закона ще дам малко от общата характеристика -По дефиниция заобикалянето на закона представлява извършване на забранено от закона правно действие и постигане на забранен от закона правен резултат с помощта на едно или няколко „обходни” действия.
От гледна точка на понятието за юридически факт заобикалянето представлява нетипичен юридически факт. И в този случай, както при привидността, страните не желаят да използват правните норми, за да реализират дадено свое субективно право, а се стремят да използват правното действие и правния резултат на една или няколко правни норми, за да блокират действието на друга правна норма. Последната чрез своята санкция би попречила на осъществяването на техния неправомерен интерес. Заобикалянето на закона извежда даден краен правен резултат, който противоречи на правните норми, но е неатакуем от гледна точка на позитивното право.

Принципно на лекциите при тези неща имаше най-много въпроси и вълнение - защо ли ?

Хахаха за симулативните юридически действия и заобикалянето на закона ми беше курсовата, така че с гаден вкус в устата мога да говоря за това твърде много време. Но не ти трябва все още, радвай се на ваканцията, не се занимавай с глупости

Ами да си призная честно на мен ми се ще ваканцията (то за мен такава реално няма, защото пропаднаха плановете за моренце ) да свърши час по-скоро защото ми се учи право.

Един ден внимавай да не допуснеш подобен lapsos с някоя погасителна давност/преклузивен срок...



Грешиш. Злоупотребата с право и привидните сделки в частност не представляват правонарушение.

каква е тежестта на латинския в правото

Ако желаеш имам една курсова работа от където е информацията , мога и с човека да те запозная ,ако ще искаш спори с източниците.Разбира се , явно нещо не си дочел че додолу ,за да видиш за какво иде реч ,ама карай.И ти леко с чл.294 ЗСВ преди да отговаряш на чл.163 ЗСВ.Ако пък кажеш ,че и 26 ЗЗД не е за недействителност ...
Разбира се ,за да се защитя ще използвам нещо от ОТП
Милкова - Обща теория на правото
Злоупотреба с право ще бъде налице тогава ,когато титулярът на субективното право е прекрачил по определен начин границите на субективното право ,т.е. границите ми като мяра на позволено поведение.Според действащото право не е необходимо титулярът да е действал виновно - достатъчно е той обективно да е прекрачил границите на субективното право.
В този ред на мисли a contrario може да е действал и виновно.Разбира се когато правиш привидна сделка сигурно нямаш нищо общо ...
Разбира се в момента като се замисля , мисля че се сещам какво имаш впредвид :
Пряко свързан с въпроса за границите на субективното право е и въпросът за злоупотребата с право. Когато едно лице упражнява своето право, то действа правомерно. Излезе ли от границите на своето право, то вече действа неправомерно. Тук възниква въпросът може ли в едно и също време едно лице да упражнява своето право и това упражняване да е неправомерно? Именно в това се състои злоупотребата с право. При нея едно лице действа в границите на своето право, но това действие законът обявява за неправомерно. При злоупотребата с право субектът има по начало право да извършва определени действия, следователно може да упражнява правото си абстрактно, но няма това право с оглед на конкретните условия, в определен случай това упражняване законът обявява за неправомерно.
Подобно на други проблеми в правната материя и тук различните автори интерпретират по различен начин характеристиките и същността на този правен институт. Но едно е сигурно, злоупотребата с право се различава от т.нар. ”правонарушение”, което представлява действие в разрез с изискванията на правните норми. Злоупотребата с право е по– скоро упражняване на правото в противоречие с неговото предназначение.
Според някои автори злоупотреба с право ще бъде на лице тогава, когато титулярът на субективното право е прекрачил по определен начин границите на субективното право, т.е. границите му като мяра на позволено поведение или на социална свобода. Според нашето действащо право не е необходимо титулярът да е действал виновно - достатъчно е той да е прекрачил границите на субективното право.
Други автори изтъкват, че ще се появи злоупотреба със субективно право (т. нар. "заобикаляне на закона") в случай на разминаване между целта (задоволяване на даден интерес), за постигането на която е признато субективно право, и целта (задоволяване на даден интерес, който обикновено не е обществено значим и признат), за която то действително се използва.
В правното пространство съществуват две теории за същността на злоупотребата:
а) Субективна злоупотреба с правото има ако субективното право се упражнява с цел да се навреди някому.
б) Обективна злоупотреба с правото има, когато субективното право се упражнява противно на неговата социална функция, а не за задоволяване на определен интерес, признат от закона.
В съвременната литература субективната теория за злоупотреба с право е тази, според която злоупотреба е налице при намерение за увреждане. Намерението за увреждане трябва да е единствено, а не да е проявено заедно с други намерения - например облагодетелстване на злоупотребяващия. От това следва, че за установяването на злоупотреба с право е необходимо да се докаже, че титулярът няма никаква полза (оценима или неоценима в пари) от това, което извършва, а го върши единствено с намерение да увреди някого. Още повече злоупотребява с право онзи, който има на разположение няколко начина за упражняване на своето право, обаче избира този начин, които ще причини вреда другиму.
Поддръжниците на обективната теория не поставят изискване за вина или намерение за увреждане у лицето, което упражнява правото, а само обективното несъответствие между упражняването на правото и неговата социална функция, като понастоящем се основават на чл. 8, ал. 2 от ЗЗД, съгласно който лицата се ползват от правата си, за да задоволяват своите интереси. Авторите се обосновават с трудностите при доказването на единствената цел за увреждане, което е причина за малката приложимост на института.
Според В. Таджер злоупотреба с право има, ако тя не се е превърнала в непозволено увреждане, за каквото определя и хипотезата на чл. 3 от ГПК “Участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината”. Всъщност съзнателната човешка дейност е целенасочена, поради което и при злоупотребата с право винаги има за цел увреждането, която противоречи на закона.
Правната норма свързва със злоупотребата с право определени последици:
- При злоупотреба с право се отказва съдебна защита. По нашето право това е предвидено в чл. 8, ал. 2 от ЗЗД. Съдът не може да даде защита на поведение, което законът обявява за неправомерно.
- Заинтересованото лице може да предяви иск за преустановяване на злоупотребата с право. Това е иск за осъждане на бездействие за този, който злоупотребява с правата си.
- Заинтересованият може да иска и обезщетение, когато има злоупотреба с право. В този случай най - често злоупотребата с право се е превърнала в непозволено увреждане.

Разбира се за човек който вече се мисли за завършил и комптентен нямам какво да кажем повече.Но ако ще спорим предлагам да го пренесем на ЛС!

Има термини, които трябва да се знаят, но не са особено много: ex nunc, ex lege и т.н. В Римското право е блъскано с латински изрази, но и там става въпрос за отделни понятия, а не за владеене на граматика и особеностите на езика. Пък и Пиперков и Новкиришка миналата година казаха, че не държат толкова много на латинските наименования.
Спокойно можеш да минеш без да записваш латински факултативно.

мерси

Е да де, ама е много по-готино да знаеш латински, пък и нали не се взема оценката в общия успех...

Чл. 26. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.

Според чл. 26 привидните договори и договорите, които заобикалят закона, са нищожни. Откога сключването на нищожен договор е правонарушение?




Не смятам, че за да правиш разлика между недействителност на сделка и правонарушение, е необходимо да си завършил или кой знае колко компетентен.

И понеже виждам, че си Бостънски адвокат, ще завърша в стил "Boston Legal": Nothing further, Your Honor!