Каране на колело, също е за предпочитане, но навън!

Не се заяждам, но просто мен ме дразни да изразходвам енергия в затворено пространство, дали ще е тичане на пътека или велоергометър, или фитнес, или боксова круша.

Кеф си ми е да усещам цепенето на въздуха отвън.

и аз не се заяждам просто отбелязвам опция,на въздух също е мн хубаво да се спортува

Не съм си изпуснала нервите.Просто не ми се пише само за учене!Главата ми ще си гръмне.Реших малко да освежа форума със някоя и друга спортна тема.
Искам да споделя аз от какво остлабвам най-вече... от тичане(по 45-50 минутки на ден,по 700-800 коремни,лед-тренировка минимум 2 часа)така помагам не само на психиката си,на физеческата ми форма,но и на концентрацията ми.Активните тренировки ми помогат да се чувствам добре и да съм ЗДРАВА .
Знам също,че и от скачане на въже се отслабва и се стяга.
Искам да поздравя всички във форума,които тренират.Дори да не е чак толкова активно,важното че имат желание за движение и раздвижване.Това е много важно за здравето!
Застояването води до по-бавната обмяна на веществата,затлъстяването,също така води и до диабет.Стресът и притеснението също се включват като активни показатели водещи към това заболаване!Активните и постоянни тренировки намаляват риска от много болести!Правете си чести измервания на захарта,1/2 от хората не знаят за болеста и последиците и ако не се открие на време.
Лека за диабета е разходки,спорт,лека храна и медикаменти.

figure_skate_girl сложи един лозунг пресата краси човека

Пристрастяването към спорта също има странични ефекти

Профисионално изкривяване

А освен това е и продуцент!

Тигърът, буквите, мелодията.

То хубаво, ама обясни ми какво правило може да се формулира, за да се избегнат точно подобни теми? Има едни такива изненадващи изпълнения, дето като цапнат форума, та да се чуди откъде му е дошло - и бронебойни патрони няма открити, няма открити...
Иначе - темата е убиец, изчетох я с особен интерес. Как се правят 11 страници за 2 дни? То даже кокошата тема май имаше по-скромен успех. Какво да ви кажа - понякога чета и се чудя, понякога просто чета...

И... Блекаут, аз май ти го бях казала преди време, ама - кефиш. Много.

Е, то тва е всеизвестно...въпросът е в тва, че малко хора знаят за дълбокото ми спортно минало

Я, разказвай!!Интересно ми е...!

Ами роден съм в Сеговия, това е едно малко градче в Испания с около 55 000 души население. Намира се много близо до Мадрид, където се преместих с родителите ми няколко години по-късно. В Сеговия се провежда всяка година един тенис турнир от серията Чалинджър, та като по-малък съм гледал много тенесисти, някои от които станаха световно известни, като Агаси, Борис Бекер и Горан Иванишевич.
Когато се преместих в Мадрид, започнах да тренирам футбол в детско-юношеската школа на Реал Мадрид. Имал съм честта да тренирам с големите звезди на клуба като Роналдо, Зидан, Раул и други, но тренирах предимно с юношите на моята възраст. Играл съм и в няколко мача на дублиращия отбор. Преди 4 години обаче претърпях много тежка контузия, която просто ме изкара от професионалния футбол. Сега пак си играя за кеф, но много внимавам да не се обади същата контузия. В знак на благодарност към усилията, които хвърлих като юноша на Реал Мадрид, сега президентът на клуба Флорентино Перес ме праща на свои разноски на курс за треньори в Берлин, който се надявам да завърша в близкото бъдеще. Кой знае, може скоро да се завърна като треньор и да поема Локомотив Пловдив. Това е на кратко моята история

Здравейте и от мен!
Искам и аз да разкажа моята история. По принцип съм малко затворен тип, но вие ме вдъхновихте. Тя не е много спортна, но има общо с коремните преси и значи в крайна сметка е по темата!

Роден съм през вече далечната 42ра година в живописния Гент, Белгия. Когато завърших гимназия директно се записах в Гентския университет, където изучавах инженерство - изграждане на мостове - и математика. Не ми беше писано да завърша, защото след като през 60та година Катанга се отцепи от Конго, Белгия изпрати 6000 войници в подкрепа на новата република. Не успях да съм от тях, благодаря на късмета си, но когато станах на 20 се записах като доброволец и бях свидетел и участник в последните месеци на войната. Половин месец преди всичко да свърши, при обсадата на Елизабетвил (днес има друго име), приятелска граната избухна близо до моята позиция. Отново благодаря на късмета си, защото 20те шрапнела, които се забиха в гърдите и лявото ми рамо в този ден, бяха твърде малки, за да ме убият.

Докато бях в болницата чух за и се запознах лично с Робер Денар. По това време той още беше инструктор на жандармерията на Чомбе. Той ми каза, че заедно с Жак Фокар планират опеарция в Йемен през следващата година, и ме покани да участвам. Приех без колебания. 64та се върнахме в Конго, където постъпихме в операцията на полк. Ламулин. Като сънародник, но също и като войник, той ме хареса и заедно с Денар бях един от първите в Шести специален отряд. 65та Ламулин напусна и остави Денар за свой заместник, както, естествено, знаете.

Бихме се в Конго до 67ма, когато избухна втория бунт в Стенливил (днес има друго име). Командир Денар беше тежко ранен в главата (представете си, от рикоширал приятелски куршум), и откаран на лечение в Родезия. След разгрома ни тогава реших, че наемническия живот не е за мен. Въпреки, че Денар се върна следващата година със стотина души на колелета, аз не бях там и не присъствах на фиаското.

Съдбата обаче беше определила друг път за мен и скоропостижно ме върна на бойното поле. Както знаете, в края на 60те Биафра се отцепи от Нигерия. По-това време по-скоро случайно бях в сравнително стабилен Камерун, и получих предложение, на което не можех да откажа. Трябва да призная - парите наистина бяха дяволски добри! Трябваше да консултирам отцепническата армия по технически въпроси. Това на чист фламандски значи да отида и да поведа определн брой хора в битка като тактически командир. За първи път командвах група, по-голяма от шест души, и чувството беше страхотно. Моите отряди се справяха отлично и бяха много високо ценени, с ефикасност, минаваща в пъти пропорциите им. За съжаление, в малко по-глобален мащаб войната се закучи. Повече от милион, може би дори два, бедни негри умряха в боя или от глад в джунглата.

В началото на 70та, с няколко белега и няколко десетки хиляди лири повече, си взех последно сбогом с тоя забравен от бога континент. В момента преподавам сигурност като гост-лектор в много и престижни университети по целия свят.

Благодаря ви за вниманието, приятелчета! И си пийте млякото, за да пораснете големи! <- това е заекът от нескуик, само че леко натровен

, няма какво др. да кажа.

Не знаех,че имам честа да говоря с такива известни личности!Сърдечен поздрав за вас двамата и за професионализма ви!