Стихотворения на форумците

Etiainen

ScionOfStorm написа:

и малко продължение на тематиката, уви, отново заради фронтален сблъсък.

Lex Talionis
/душа за велика душа/

Много
прекалено ти се събират
и дишат от отровата
и пият от прашасалото вино
и пият
и пият
и пият
всичките тези мъртви.

Когато разкъсаш длани
виждаш отвътре навън
отвътре...навън -
бяла приказка,
черен, черен сън.

А аз ще разкъсам дланите
не моите, не
а твоите -
за да потърся право
да потърся обяснение
да изсмуча отровата
и без наведена глава
без капка примирение:
ще поискам нашето желание
да кажеш защо
да кажеш и как
да те счупим
скършен пъзел в едно
да те сгърчим въ’ мрак.

Защото безмълвният зов
нивга Бог не ще се нарича.
И всяка уста и око
от тук до безкрая
лъжите и светлините
ще отрича.
ще отрича.
ЩЕ ОТРИЧА.
Lex talionis
&
Lex draconis.

С последния дъх те проклинам
навеки и отвъд времената.
И глас-дар като вихър аз имам
от името на всички, които уби
всички, които чакат разплата
аз теб, чудовище-Бог, проклинам.

"Много смърти и много тъга. Човечеството винаги е било закърмено с тях, пяло е под развято знаме, пяло е, докато не е изгубило живеца. Грешно е да се твърди, че не трябва да обвиняваме божественото начало, след като някои вярват в него. Където вирее вяра, обвинението преражда идеите и ги формира.

Виновни винаги има. Но от страх да погледнем в себе си, виним предполагаемият ни, налудничав и жесток създател. Отраженията са по-бледи от оригинала. Числеността не е извинение. Няма извинение.

И някой ден ще плюем с презрение в очите на този, който ни създаде, за да ни убие."

Почивай в мир Настя, която не познавах. Както и всички други - деца на едно обречено творение.

Norwegian Wood

Нощта се крие в тъмните алеи.
Умират псетата от вълчи студ.
А аз съм сам сред хиляди злодеи.
Дърветата ме гледат като луд.

Но аз в луната гледам и мълча,
мълча и гледам право във луната.
Забравям за деня и за глада,
забравям за нощта и самотата.

Танцуват клоните и някой в тях
със поглед зъл и див ме наблюдава.
Шептят си тихо нещо и през смях
ми казват колко време ми остава.

Но аз не вярвам, знам, че още тук
и още ей сега ще бъде краят.
Луната ще си гледам, няма звук
да чуе никой, няма нищо да узнаят.

Това е истински красиво, мисля аз.
Студено е и тихо, полунощ е.
И аз умирам точно в този час.
И няма вече "утре", няма "още".

Нощта ранява ме и тази нощ
кръвта ми храни червеите и тревата.
Щом тя се свърши, моите меса
ще бъдат пир за псетата и за луната.

krinabs

Големи таланти имало!

Kristo

аре да ПОРаздвижим малко темата...

И сега достигам следващата фаза,
и пак теб не намирам, това значи,
че явно отново се разминаваме,
макар стъпка по стъпка да бягаме
един към друг, но ти изоставаш,
а десет стъпки назад ме отбягваше.

И сега отново на колене пълзя,
подредения план се проваля,
което май е твоята следващата фаза,
забавяме се по пътя направо.
Не беше такава идеята ни тогава,
ти десет стъпки назад, обещаваше...

Сега, може би назад тече времето,
вместо напредък, имаме параноя.
Готови за стъпки, но ненамерили,
воля, която прави вината твоя.
Аз в теб вярвах, но явно ненужно,
ти и десет стъпки назад беше чужда...

fak

много е хубаво...
особено последната строфа

Aerial

Браво на всички! Много са хубави

Etiainen

По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :oops:

:

И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Prudence

Отдавна нищо не ми е правило впечатление тука. Освен последното. Супер е.

blackout

Norwegian Wood написа:

Нощта се крие в тъмните алеи.
Умират псетата от вълчи студ.

Това ми е любимо.

ники

Etiainen написа:

По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :oops:

:

И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Браво, много е хубаво.

figure_skate_girl

Дядо ми пише стихотворения... и ме е помолил някой ден да ги издам в малка книжка.
Ето едно от тях:
МОЯТ БАЛ
ОТВЪД МОРЕТО Е НЕБЕТО,
ОТВЪД Е РАЯ НА ЗЕМЯТА.
КОЛКО ЧИСТО Е ПОЛЕТО
И КАК МЕРИШАТ ТУК ЦВЕТЯТА

СЕГА Е ПРОЛЕТ - ЧУДЕН РАЙ,
ТУК ВСИЧКО СЕ РАЗЛИСТВА.
ДА,ДНЕС Е ДВАДЕСЕТ И СЕДМИ МАЙ,
ДВАНАДЕСЕТ ЛЕТА АЗ ПРЕЛИСТВАХ.

ОТДАВНА ЧАКАМ СВОЯ ПЪРВИ ДЯЛ.
ПРИКЛЮЧВАМ УЧЕНИЧЕСКАТА КНИГА,
ВЪЗТОРЖЕНА ПРИЕМАМ СВОЯ АБИТУРИЕНТСИ БАЛ,
НО В ЖИВОТА САМО ТУЙ НЕ СТИГА.

ЗА ТУЙ СЪМ ТВЪРДО АЗ РЕШИЛА
В ПЪТЕКАТА НА НАУКАТА ДА ВЪРВЯ.
НЕЗНАЯ ДО ТУК,КАКВО СЪМ ПОБЕДИЛА,
НО ЖИЗНЕН ПЪТ ЩЕ ИЗВАРВЯ.

ДОВИЖДАНЕ ДА КАЖА НА УЧЕНИЧЕСКОТО ЛЯТО,
НО НЕ И НА АЗБУКАТА МОЯ.
ЕДНО У МЕН Е НАЙ-БОГАТО,

АЙДЕ СТИГА ТОЛКОВА....
Посветено е на мен ...

darika

Etiainen написа:

По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :oops:

:

И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Наистина е много добро, поздравления !

krinabs

Etiainen написа:

По молба на krinabs, поствам една миниатюрка :oops:

:

И зората в залез се превръща
Щом унил надолу поглед тя сведе
И сърце се от любов отвръща
Щом поредната мечта умре.

И сълзи не могат да пресъхнат
Щом се крие там душа ранена
И лъчите в късен залез ще помръкнат
Щом луна се връща променена.

Norwegian Wood

нощем между два и три
часът на повечето стихове
нощем между два и три
луна цигарен дим
нощем между два и три
градът умира тихо е
нощем между два и три
тетрадката и аз не спим

Brizeida

Не съм от тези, които често пишат, защото прекалено ме мързи да вложа време, но преди няколко месеца измислих това, което сега ще ви споделя.

Ти показа на моя свят, че не е сам.

Запозна ме със своята Уникалност, неосъзнавала съществуването си.

Двама споделихме Картините на Желанията си.

Без да ми говориш, аз те чувам,
а думите- те са почивката за Хаоса от емоции.
Смисълът на Безмълвието роди Илюзия,
а ти подхранваш цветовете й...

И аз зная-
илюзията придобива Плътност, релеф...
Искам да скоча от равната повърхност на ежедневието
право към Върха на ескалиращата обич.
Единствено ще ме интересува Скокът.
Така храня Настоящето с Бъдеще.

И аз зная-
нашите светове размиват очертанията си
и сливат се,
защото Скокът е за двама ни.

Стихотворения на форумците

Кой е на линия