Темата ми е много присърце.
Вие явно говорите за случайност, "грешка". От много неща зависи. Аз не бих направила аборт под никакъв параграф, ако става дума за такава случайност...Да не говорим, че аз тази случайност я чакам от две години

Мнението ми във всички случаи е отрицателно. Но, когато говорим за малолетна/непълнолетна майка, неспособна да се грижи за детето си - редно ли е да го роди и да го остави в дом? Не е много по-морално от аборт.Макар че на собствената си дъщеря например не бих разрешила аборт...
Има и още един вариант, при който просто ми се къса сърцето, но си мисля, че бих направила аборт.Има генетични увреждания, при които детето все пак успява да се запази ( при най-тежките малформации настъпва спонтанен аборт още в 1-2 месец) до 4 месец и амниоцентезата.Бих ли родила увредено дете?Бих ли подложила себе си, съпруга си на мъката детенцето, което толкова съм искала, да не е пълноценно, да не може да живее истински? Не говоря за слепота и глухота ( то това така или иначе не се разбира при амниоцентеза), с които все пак може да се води нормален живот...Не мисля, че бих се подложила. В такъв случай най-вероятно бих направила аборт, макар после да се обвинявам цял живот и да страдам...
Но да се върнем на "грешката"...Момичета и момчета, бебетата са най-прекрасното нещо на света.Истински мънички чудеса. Един аборт може да ви лиши завинаги от това чудо.За това трябва да стават, когато сме емоционално подготвени да станем родители (финансите са друга тема).Моля ви, докато и вие, и партньорът ви не сте готови да станете родители, ползвайте предпазни мерки.А ако все пак се случи, го обмислете много добре преди крайните действия.Защото в България има над 200 000 двойки, които не могат да имат собствени деца и биха дали всичко, което имат, за да са на ваше място.А един аборт бързо може да ви причисли към тях след няколко години, когато решите да имате...
П.С. Извинявам се за дългия пост, но като се има предвид, че съм админ на сайт за бебета, е разбираемо, че така се вълнувам
П.С. 2 - На тая тема не и е тук мястото, ама не мога да реша за къде е, тъй че ви я оставям.Моля ви , не я спамвайте, защото е сериозна и отговорна.
П.С.3
Не заслужават ли тази усмивка,това носле, тези будни очета и нежни малки пръстчета най-много любов на света...Не заслужават ли своя живот?
Снимката е на братовчед ми Борис, който се роди на 16 февруари и само с една усмивка и мъничките си размери почти убеди Лорда да стане татко по-рано от предвиденото 