няма се ебаваш с чичо ти Алфред, ей!

Там е работата, че не всички са "напъни на разни графомани". Ама всеки с компетенцията си.

Може. Ти обаче що си толкоз сърдит? Едва ли е от безкористно желание да защитиш престрашилите се да пишат тук, особено предвид грубиянските ти изказвания. Или смяташ, че твоите творения са толкова класни, че никой не може да ги побере в ума си и затова скачаш срещу всички?

Ако е така, очакват те тъжни дни на осъзнаване и разочарование.

това всичкото,което изписахте можеше и на ЛС (само отбелязвам),иначе това е форум - публичността е разрешена

Естествено, че можеше на ЛС, но нали трябва да се ръфат като кученца : )
По темата - не пиша нито стихове, нито разкази, нито каквото и да е, но затова пък си имам ScionOfStorm. Това е човек с талант. Четете стиховете му, осмисляйте ги..и ще разберете. Или пък няма..

Да, браво, заключете и тая тема сега. Баси. Това е тема за стихове, а не за критика. Или се бъркам?

ПП: И много "обичам" разни изхвърляния, превъзнасяния и обобщения. Аз мога да намеря нещо хубаво в почти всеки стих тук, ама ако искате да се разделим на агитки и да викаме за нашия си отбор, а?

Иво, те форумите са за това, за сеир.
Боромир, щото съм чел стихотворения - на мечо, на катерин, на фак, мои (хе-хе), които ми допадат и смятам, че са добри. Съгласен съм, че се поолях в остротата, ама не без чужда помощ.
Хм, нека пусна някоя чужда творба, да поразведря малко. Впрочем точно с тази няма да е точно "разведряване", но..
Пеньо Пенев - Пърдиада
Пърдете, братя, без стеснение,
не се измъчвайте от зор.
Защо ви е ограничение
там, дето нужен е простор?

Защо ви трябва да се стискате?
Пръднете си със силен глас,
със тон и тембър, както искате -
тенор, сопрано или бас.

Пърдете бавно, във анданте
или в алегро, в ритъм жив,
ту нежно, мазно, тип "глисанте",
ту рязко - във речитатив.

Пръднята е физиология
и рядък кавалерски жест.
Във нея няма демагогия,
а доблест, рицарство и чест.

По принцип тя е облекчение
в хранителния ни режим,
затуй без свян и притеснение
пърдете да се напърдим.

Пърденето е ценно качество
и имай винаги предвид,
че тя е здраво доказателство,
че нямаш ти апандисит.

Пръднята, братя, дар божествен е,
че само здравий гъз пърди,
а щом е гръмка и тържествена,
тя никак, никак не смърди!

Пръдни и ти веднъж в живота си,
госпожо, без да се срамиш!
Аз знам, че всяка нощ в леглото си
ти без стеснение пърдиш!

Пръдни със мен, приятел, здравата,
пръдни със мен във ритъм жив,
и виж - създали сме в държавата
нов самодеен колектив...!

De gustibus non est disputandum

Разбира се, освен според личните предпочитания поезията може да бъде оценявана и според литературната си стойност (каквото и да значи това), но, както някой вече отбеляза, не виждам тук да се дава някаква по-задълбочена критика, значи това отпада. Т.е. остават вкусовете. Следователно не трябва да се впрягате толкова, защото в такава тема е нормално да има изказвания, които могат да бъдат сметнати за изхвърляния, обобщения и т.н.



Това наистина радва много

А тераколът нещо не предизвика някаква реакция или емоция у мен

благодаря ви. то е част от цикъл с подобна смотаност, но понеже не искам да обременявам темата с глупост, ще си седи само и извадено от контекст - както си трябва!

Хм, то достатъчно глупости написахме, така че по-добре пускай, че да има он топик.

...и с претенциите си. Нищо лично и нищо, конкретно срещу теб.

Впрочем, като казваш, че четирите стихчета на Носферату са "ама на майтап", защо това непременно да изключва възможността да са най-добрите? Или и ти като "любимата" ми учителка по английски в гимназията, която искаше да ми пише двойка на съчинението на тема "Why do I go to school" - само и единствено, защото бях обърнала всичко на майтап. Е, с толкова безумна тема, тя как очаква да й пиша "висока литература". Ми не ми писа двойката, защото съчинението ми, макар и абсолютна гавра с институцията, беше едно от най-грамотните.

Ама нали трябва да се сме сериозни, тежки и да леем сълзи над тежненията и другите му битийни несгоди, драми и душевен запек (собствен или на другите около нас)... Колкото до онова, дето споменах за Носферату по-рано - оттеглям думите си. И без това нищо от това, което знам, няма да види бял свят в следващите (живот и здраве) десетина години. Та, нека преформулирам казаното от мен - от това, което съм чела, за мен Носферату е най-добрият. От нещата, публикувани в настоящата тема - пак неговите ме радват най-много, именно заради настроението, което и Боромир спомена. Не че другите не ми харесват - ето, например онова, което Кори е пуснал, е изключително симпатично (забележете - говоря за "симпатично", а не правя опити да го чепкам звук по звук) Но виждам, че някои от вас си заслужават прозвището "поети" - като гледам колко сте докачливи... остава само да се пропиете качествено.
И сериозно - нищо лично. Всеки има право на (лош) вкус - аз отчитам това, приемете го и вие. Ще ви спести някакво количество драми и хронично усещане за още по-хронично неразбиране на гения ви.

И последно - съвсем не ми се струва, че това е офтопик.

Ами защото ми се струваше повече от очевидно, че не са, но да приемем, че Васкес каза нещо много умно (то си е така, де) и няма нужда да продължаваме.
А мен стихотворението на кори ме изкефи в контекста, в който беше пуснато..

Най-добрите за/според вас Т.е. по-правилната формулировка трябваше да бъде "Това ми харесва най-много", а не "Това е най-доброто, точка!". `Щото наистина се получава нещо от сорта на "Само ЛЕВСКИ, оле! Всички други са боклуци" Пък ние сме интелигентни хора уж и умеем да се съобразяваме с останалите. Както и да е, аз се радвам на всички, които имат желание да пишат, дори да не им се получава много.

Ама вие сериозно ли?

1. Никой автор тук не е професионален поет
2. Никой друг от форума не е професионален критик.

При тези две условия, какво сте тръгнали да лепите оценки и етикети, които базирате само на вкус. Ясно е, че всеки си има предпочитания, ясно е, че малцина от форума биха се съгласили с вкуса на другия, тва е стара болна тема. Свикнах ви, да не толерирате различното мнение. Но в тази тема преля направо чашата.

Излиза ми форумец (Солвейг) и коментира, че и харесва дадено стихотворение. Нищо нередно, всъщност, нормална реакция. И от там нататък следват 2 страници, в които хората обсъждат, кое е тъпо, кое е хубаво, па кой пише яки, кой само хаби постове у форума.... Ало, олимпийските богове, слезте на земята!!! За какви се имате - че да разбирате всички от поезия, и да казвате кое как е? Смешна история. Норвегиън не е цъфнал и вързал като автор, да лепи етикети, сякаш е безупречен или сякаш форума му е длъжен да се кланя. Но ако трябва да сме честни и другите не са експерти или богоизбрани за такива смели изказвания.

Както навсякъде другаде у форума и тука войната не е на стихове, а на егота... Болни човешки самочувствия и амбиции за величия, които се базират на това че "моето приятелче ми каза у форума, че стихчето ми е хубаво". Жалка история.

Ако трябва да говоря за себе си - ще продължавам да публикувам стихотворения, дори всеки един форумец писмено да ми заяви, че не стават за нищо. Не напук, а защото не ме интересува вкуса на никого, нито уменията му и възгледите му. Гледам само себе си и не ми пука, кой какво мисли, особено в тази тема лаиците. Това е единствената тема у форума, където не ме бяха критикували за постовете, но ето че и до там се стигна. Моля който не се кефи, да смени канала.

Тя винаги се завръща,
още малко ще ме докосне,
тук в мен толкова пъти,
как мразя тази личност въпросна.
Докато ме вълнува изобщо,
тя дълбае в мен, гледа виновно.
Когато преди време започна,
знаех, че ще завърши грозно...

Тя под прикритие играе,
всяка нова на сцената в сърцето.
А то не може да я разпознае,
защото не може да види лицето.
Колкото влюбва, толкова и мрази,
нещастие носи, рядко зарадва.
Питат ме: "Коя ли е тази,
която все съня ти открадва?"

Тя идва от зад гърба ми,
забива ми нож и ме изоставя.
Сякаш вече е взела страха ми,
и затова не мога да я забравя.
Забива се в мен и тероризира
душата ми, а ума ми използва.
Никой досега не е провокирал...
...как може това да е грозно?

Аха, ми айде тогава политиката в "Мнения" да се обсъжда само от дипломирани политолози и МО-та, които практикуват по специалност. А останалите само да казват - това ми харесва, онова не. Пък и ти каза, че било обида да те приравняват с другите.
Пиша горния абзац само за да ти кажа, че не съм съгласен с логиката ти, но понеже днес достатъчно се оляхме, ще пусна нещо, което един приятел хей сега написа. Пъ


"Божествена комедия"
На попрището кифленско в средата,
намерих се вдън мрачен кабинет,
че правий път изгубих в Ректората.
Посрещна ме професор стар с привет:
"Добре дошла си, дай насам устата,
за теб семестърът завършва със минет."

Шекспиров сонет:
Зова септември. Вече аз съм сит
на всичките студентски унижения.
Прасе донесох, ала съм изпит
от страх и май от малко угризения.
А изпитът ще бъде, зная, тежък,
професорът ще се погаври с мен,
не мога аз през юни, месец жежък,
да бъда друг освен студент-кретен.
Ще ме презират умните колежки,
ще се надсмее злият асистент,
ще се въртят очите ми лудешки
и пак ще бъда грозно унизен.

Затуй, септември, тебе чакам аз!
Тогава ще настъпи моят час.