Ти отказваш да разбереш и това е...

Идеята ми не е да не се дават коментари и критики, идеята е да не се натъртва, че тези коментари за меродавни и всички трябва да ги следват, като светото писание. Ти с постовете си, винаги наблягаш на това, че си прав и вкуса ти е над този на другите, а те - грешат. И че каквото ти харесва на теб - то е хубаво и всички така трябва да мислят.

Ще издам една добрепазена тайна - не чета другите стихотворения в темата, освен ако няма нещо специално като събитие (примерно стихотворение от някой, които не пише), досега не съм изразявал каквото и да е мнение за други стихотворения, защото не ми е това сферата. Също така и не разчитам на приятели, да ми лъскат егото, лъжейки, че пиша страхотно. Както и те по тяхна инициатива не го правят. Но не мога да кажа същото за другите автори - поради причина, че не им следя изявите.

И все още мисля, че Норвегиън дължи извинение на форумците....

На мен пък идеята ми е, че за да се научи някой да пише по-хубаво, трябва да пита и да му отговорят. Ясно, че това не е поетическа работилница, Васкес много хубаво си каза, но това не пречи да се изказва по някое мнение, което да е по-различно от "О, Гошко, много ме кефи". (ед: щото това се получава; иначе за натъртването - ясно, няма сега да се оливаме още 50 поста обяснения)
Ясно е, че дължа извинение за флуда, аз си казах, че се поолях, но не бях тоя, който обясняваше надълго и нашироко за това, какво покритие имало самочувствието му и тем подобни.
Да взема да пусна нещо в стихове след тия обяснявания...

Георги Господинов:
Hey Jude, 7'09"

"Хей Джуд" е най-дългото бавно парче на света ако за това време не успееш да свалиш една жена, си най-смотаният мъж във Вселената.

Гаустин, VІв клас

Най-дългото парче, което пускахме,
траеше точно толкова: 7'09".
7 минути и 9 секунди

с ръце наелектризирани
от мохера на пуловера й.
7 минути и 9 секунди

за най-бляскавата история.
7 минути и 9 секунди

свят да ти се завие
и вие,
и все пак вие
се въртите,
и все пак тя се върти
около теб,
и все пак се върти
7 минути и 9 секунди.

Никога след това,
никога по-късно,
и изобщо никога
(но тогава не знаеш)
няма да бъдеш толкова дълго
влюбен в една жена.

A train to drown in

What happened, my friend
saw you drown
drown and rise again.
So, uh, what happened, old man
life turned grey to brown
but we’re still on the same ol’ train.

I drop from twelve to twenty-five
drop dead, yeah, clench the fists
and go like darksome fiend.
Upon a moor, in a fall I dive
tattoo marble across my wrists
say the words I never meant.

And, I, uh, I throw a stone
to hide the past ‘neath a tomb.
And when the marble’s all gone
spitting,
raging,
shivering as hell itself
I fall back in the ol’borne womb.

So say, what happened, my friend
always late and tired for our choices.
I stare in so many words I never meant
hidden beneath a thousand voices.

Това ми харесва повече от българоезичните ти, намирам го бийт, ама неподправено такова.

ScionOfStorm

хмм...
ами принципно аз доста рядко пиша на английски, защото все пак като изразни средства съм по-куц, но точно за сегашното настроение ми дойде тотално пасващо си...

на английски са ми по-малко драматични и по-..'кротки', може би някак.

инак си прав - надрасках го е така докато си слушах Пърл Джем, прима виста тотална :ь

Абе по мое мнение точно в "българските" ти драматизмът идва малко в повече, докато тука е по с мярка.
Ама както и да е.

е точно това казвам де :д

ти си го прочел като малко по драматично, а то е по-малко драматични ^^

Долното езиково извращение се нарича Искам да пиша в е' тая тема и заглавието доста точно отразява настроението.

И да не съм офтопик
на своята муза
ще пратя аз повик
и тя ще дойде по моята буза
със звучен шамар.

"Къде избяга
любовнико стар?"
Ще крещи
разгневена
прелъстена
употребена
отдавна изоставена
и наранена.
На колене, поставена
ще ме пита и кълне:
"Къде избяга,
ти бродяга,
Защо остави нашите деца
кажи!
какво направи
и защо ме порица?"

"Ти не ще ме разбереш
дори и да поспреш
и всичко да ти кажа;
пък и с думите си
аз ще те прокажа
и ще се стопиш от срам.
Що трябва да ти
споделя аз знам:
не искам веч кантати,
аз вече дал съм си деня
от залез до зори
на ал. 2, чл. 33."

"Нека, ала помисли,
кога с прехвала
викаше ме ти.
Какъв, спомни си,
биваше денят,
от какво зависи
дали да полетят
към мене твоите молби.
И в ден такъв
от нашите съдби,
залят от кръв
или от лъчи,
недей тъжи,
викни ме пак,
ще те чакам,
скрита в мрак."

А тва на кори верно е яко.

Слагам го в ново мнение, за да се разгранича от преждеписалия недодялан автор:


Бригадно

Заради теб ми се дописа,
дърво немлъкващо норвежко.
О, мозък спрял, пораздвижи са,
та да излезе по-човешко...
Не знам какво да кажа всъщност,
защото съм във магазина,
а той по свойта тъпа същност
ме кара сал да се прозина.
И аз все пак ще се опитам,
макар да става вече късно.
(В главата някой да ме срита
ще трябва, за да не е мръсно.)
Започвам със загрявка, ето -
бекграунда ще ви обрисувам:
от месеци във мен поетът
заспал е и не практикува.
Поетът гълта без дозатор,
дъхът му веч се реже с нож,
и с скорост на колонизатор,
превръщащ в труп червенокож,
във плен на щатската безличност,
от п'янство и умора воден,
забравя бавно, методично
езика свой свещен и роден.
Със скоростта, с която янки
вигвам индиански секвестира
и изнасилва индианки,
невроните във мен умират.
Избиват се взаимно вероятно,
отчаяни съвсем от плиткостта,
която блика водопадно
от всяка тукашна уста.
Затуй, поети, о, простете,
задето нищо не написах,
но трябва да ме разберете -
от таз бригада се чалдисах...

Тия двете разбиват евала на автора

евала на сички пуети!

Дъждът се е просмукал в шлифера,
в обувките ми и в съня..
Аз с него мисли ще подритвам
и с мислите си в сутринта
ще стана, сънено ще тръгна -
не знам къде ме води есента,
но знам, че вятъра ще питам
и заедно ще тичаме в дъжда.

А ей тва e якото :Р
Хубава ми е печката,
хубав ми е стола.
Лази буболечката
по тавана в хола.

Па я тая тема вече не я чета.

Прасенца

Две прасенца си грухтяха
Весели, щастливи бяха
Две прасенца се засмяха
И живота те възпяха
Две прасенца си мечтаха
И от радост засияха
Но от радост затлъстяха
Кочинката вече не красяха...
Две прасенца доверчиви
на пържолчици станаха.